Мойта мамка прави една страхотна салата, която днес беше обогатена с още няколко идеи.
Люта салата мозайка а ла мама <3
Не е никак сложна, но за сметка на това е супер вкусна. И особено customizable.
Продукти:
1 краставица
1 червена чушка
1 морков
1 зелена чушка (а може и жълта)
2 люти (ама люти!) чушлета
2-3 скилидки чесън (или много повече)
1 връзка магданоз
1/2 връзка копър
1 ябълка
пресен джинджифил (колкото едър орех)
1 лъч звездовиден анасон, стрит в хаванче
плодов оцет (ябълков, вишнев, малинов…)
олио (зехтин, ленено, орехово…)
щипка сол
Приготовление:
Както се вижда, всичко е на око. Препоръчвам чушките да не са измислените, красиви зимни камби дето ги продават по големите вериги, щото със същия успех може да се ползват и пластмасови.
Всичко се наситня на дребни кубченца, ама наистина дребни. И като казвам всичко, това включва дори стъблата на магданоза и копъра. (Някой път ще сложа и стръкове целина, да видим…) Единствено джинджифилът и чесънът може да се стрият, а лютите чушлета да са на ултрафини кубчета (или ситно ренде).
После се слагат подправките (на око и на вкус), залива се с оцет (на око и на вкус), разбърква се хубаво, и се добавя олиото (на око и на вкус).
Аз си признавам, че обичам с повечко оцет, повечко чесън и повечко люти чушлета 🙂
Салатата е най-вкусна когато попрестои малко.
И на всичкото отгоре, може да се добавят/отстраняват продукти по желание. Дори само с краставица, чесън и оцет, пак е много вкусна.
Куукиs. Отново. Аз така като хвана нещо и се окаже, че го умея, после го ръчкам докато не ми писне.
И с музиката съм така.
В тоя ред на мисли, поздрав с
А иначе, да разкажа какви куукиs сътворих днес.
Медено-ябълково-морковено-мюслести 🙂
Продукти:
– 1.5ч брашно
– 1.5ч мюсли (или овесени ядки, или друго такова нящу)
– 1.5чл бакпулвер
– 1/2чл сол
– пресен джинджифил, колкото орех – настърган/наситнен
– 1чл сушен джинджифил
– 1.5чл канела
– 1/2чл индийско орехче
– 1-2 лъча звездовиден анасон, стрити в хаванче
– есенция “ром”
– 1/2ч стафиди
– 1 ябълка, нарязана на кубчета с размера на фъстък-дo-бадем
– 1 по-едричък морков, настърган на ситно
– 1 яйце (големшко)
– 1ч мед
– 1ч олио
(100% ще е супер да се добавят орехи, бадеми, или други ядки, но нямах)
Приготовление:
Нека фурната се загрява на 175 градуса, с вентилатор.
В голяма купа се омешват брашното, мюслите, бакпулверът, солта, сушеният джинджифил, канелата, индийското орехче, анасонът, стафидите.
В друга купа се разбива яйцето с олиото, после се добавят медът и есенцията, и се доразбива.
Към мокрите съставки се добавят сухите, като се бърка, докато хубаво се омешат. С миксер е ок, въпреки че може да му стане трудничко.
После се добавят пресният джинджифил, ябълката и моркова, и цялата смес хубаво се разбърква с дървена лъжица.
След като всичко е хубаво омешано, най-лесно е да се загребва от сместа с лъжица за сладолед и да се изсипват купчинки върху тавата – с хартия за печене – като се оставят по около 3-4см между купчинките. При мен се получиха по 9 купчинки на тава.
След това се притискат с вилица, за да се сплескат и разстелат – тази рецепта не е с масло и кукитата няма да се разпльокат самички.
Слагаме във фурната и печем около 15 минути. То им личи като са готови 🙂
Изваждаме, оставяме 3-4 минути в тавата, след което прехвърляме с шпатула в равна чиния.
Всъщност бях решил днес да експериментирам със свръхкалоричен фюжън 🙂 Щях да правя чийзкейк-еклерова-торта-бананов-пудинг (моя версия на 3-в-1). Но трябва да си призная, че още не ми се е дояло сладко (gasp!), затова реших да пробвам нещо по-здравословно.
Измислих си рецепта за солени мъфини без брашно. За вдъхновение използвах опита си с лешниковата торта. Най-готиното е, че в случая със солените мъфини, яйченият аромат докато са още топли изобщо не е никакъв проблем. (Не знам как са, когато изстинат, защото не останаха.)
Всичко правих на око и не се сетих да използвам някакви мерилки, за да мога после да предам точно и достоверно съотношенията… Но в крайна сметка това не е суфле, нито френски макарони, така че всичко е A-OK 🙂
Солени мъфини без брашно 🙂
При мен се получиха ето тези 6 мъфина, като използвах от меките “еднократни” (тц!) алуминиеви формички.
Продукти:
– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– 1/4ч зехтин
– 1.5ч извара (аз използвах кашкавалена)
– 1ч овесени ядки (сигурно може и с някакви трици)
– 1/3ч наситнен зелен лук
– разни сушени зеленчуци
– разни подправки
– 1чл сода
– сол на вкус (зависи и от изварата и подправките)
Приготвяне:
Белтъците се разбиват на сняг. Всичко друго се разбива докато стане максимално хомогенна. Аз първо разбих жълтъците със зехтина, но според мен е все едно.
После със шпатула се добавят на 3 пъти белтъците, като се разбърква докато сместа се получи максимално еднородна.
Намазняват се (с мъничко зехтин) формите за мъфини и сместа се разпределя хубаво.
Пекат се на средната позиция във фурната, при 160 градуса, за около 50 минути. То си личи когато вече стават 🙂
Особености:
Най-вече фактът, че зеленчуците, подправките и като цяло всички добавки зависят изключително от идеите и капризите на готвещия. Ако имах сушени домати, щях да ги наситня и да ги добавя. Ако имах гъби, или бекон, или пармезан – също. Общо взето, основата (белтъци, жълтъци, овесени ядки и извара) е просто канава за всеки вкус и аромат, който човек би искал да добави.
Чудех се ако леко се сотират малко манатарки в масло и се добавят, дали няма да се получат чудни гъбени мъфини? 🙂
Отдавна искам да спретна лешников сладкиш. Просто много обичам лешници! Ако не бях зодия риби, щях да съм зодия катерици.
В крайна сметка, направих една особена торта, без брашно. Трябва да предупредя – тъй като е без брашно и с доста яйца, ароматът е по-яйчен, освен това е много лека на вкус, но реално е много тежка и след 2 парчета на човек може да му призлее.
Лешникова торта без брашно
И така, рецептата…
Продукти:
– 350гр печени лешници
– 2чл сода бикарбонат
– 6 жълтъка
– 150гр пудра захар
– 400мл течна сметана (за разбиване)
– 6 белтъка (ха! чудехте се какво да ги правите, нали?)
– 15гр натрошени лешници (за поръсване)
– 4-5сл Nutella
Приготвяне:
Смиламе лешниците наситно (ползвах блендера към кухненския робот, но може дори в кафемелачка). Добавяме содата и оставяме някъде да си чакат реда.
А, да, загряваме фурната на 160 градуса.
Разбиваме жълтъците и захарата хубаво с миксер, на висока скорост, докато се получи много пухкава и бледожълта-към-бяла смес.
Добавяме смлените лешници към жълтъците и захарта и бъркаме с миксера. Тук да кажа, че сместа става много плътна и твърда, хубаво е миксерът да е по-ячък.
Разбиваме белтъците с миксера на хубав сняг. Разбиват се в чиста купа и с чисти бъркалки!
Добавяме 4-5сл от снега към лешниковото тесто и разбъркваме. Аз използвах здрава дървена лъжица, тъй като това разбъркване не е лесно. След като тестото поомекне, добавяме малко по малко и останалия сняг, като след всеки 3-4 лъжици бъркаме докато сместа стане хомогенна.
Покриваме хубаво средноголяма тава с незалепваща хартия за печене, изсипваме всичката смес и слагаме да се пече за около час.
Докато се пече блатът, разбиваме сметаната, като точно преди да стане на твърд сняг добавяме 2сл Nutella, за аромат. Може и захар, предполагам, но аз не сложих.
Когато извадим блата, оставяме да се охлади, но докато е още средно топъл го разрязваме хоризонтално наполовина.
Когато се доохлади, отделяме 1/3 от сметаната и в нея добавяме повечко Nutella – на вкус (или докато не свърши, както в моя случай). Този по-нутелест крем намазваме тънко върху долния блат и покриваме с горния.
Останалата сметана намазваме върху цялата торта и разнасяме максимално равномерно. Поръсваме с ония 15гр натрошени лешници.
Доохлаждаме (ако искаме), режем на по-малки парчета и консумираме с удоволствие и мярка 🙂
Edit:
След като тортата е поотлежала една нощ в хладилника, на сутринта е супер с кафето! Яйченият дъх осезаемо е намалял, вече е просто лешник с крем. Чудно, чудно!
Edit 2:
Това е торта за кафе. Абсолютно! Без кафето просто не е същото.
