рецепта – Page 4

19 May 201320 May 2013

упси!

Не е грешка. Може и да е било, всъщност… Направих упси-хлебче и @zaetta ме попита защо се казва “упси”. Нямам представа – може би някой го е създал по погрешка?

А какво е упси хлебче?

Упси-питка... Или това, което остана от нея :) — Упси-питка… Или това, което остана от нея 🙂

Това е псевдохляб без брашно. Нисковъглехидратен. Безглутенов. Всъщност базовата версия съдържа цели 2 продукта:

– Яйце (използвах 4)
– Извара (използвах 250гр)
– (по желание може 30-40гр пармезан, но и всякакви подправки)

И се приготвя много лесно:

– Жълтъците се разбиват с изварата (и евентуално пармезана и подправките)
– Белтъците се разбиват на твърд и лъскав сняг (разбиват се с миксер, около 2-3 минути на ниска скорост, после още няколко минути на висока)
– Белтъците се добавят към жълтъците с лъжица на няколко пъти, с внимателно бъркане, докато сместа стане хомогенна
– Фурната е предварително загрята на 175 градуса по Целзий
– Използва се хартия за печене
– Върху хартията се разстила вече готовата смес, дебелина между 0.5см и 1см
– Пече се докато не започне да порозовява (или побронзовява)

Моето хлебче беше една по-големшка питка, която може да се нареже/начупи и да се ползва с разни дипове, сосове, салси, пасти, тапенади, пастети и т.н.. Но, в зависимост от формата (и желанието), може да се оформи дори като хлебчета за хамбургери.

Също така, както споменах по-горе, може да се добавят вскякакви разнообразни овкусители и ароматизатори. Бих пробвал дори със сушени домати, мариновани маслини, аншоа, каперси и така нататък. Може пък да се получи истинска фокача!

И, разбира се, има вариант за пица: пече се 10-ина минути, след което се вади, намазва се с доматен сос, нареждат се топингите, и се допича.

По-нататък ще пробвам версия с натрошен карфиол в тестото, както и с cottage сирене (което бях купил за това упси-хлебче, но забравих да включа в експеримента).

Всъщност бях правил подобни мъфини преди време 🙂

P.S.

След като много хора ме попитаха “ама това не е ли омлет”, реших да добавя 1-2 неща 🙂

Първо, ако омлетът ви има тази консистенция, значи не умеете да приготвяте омлети. Ама хич! Това нещо е по-твърдо, по-сухо, по-гумено… Все пак трябва да може да се държи като питка, хлебче или блат. Разбира се, ако не сте решили, като мен, да избягвате зърнените култури, може да сложите разни трици (както в горепосочените мъфини).

Второ, никога, ама никога не трябва да забравяме, че методът на приготовление, методът на консумиране, вкусът, ароматът и текстурата са много повече от сбора на изходните съставки. Все пак основната разлика между шопската и гръцката салата (освен ригана) е най-вече в начина на нарязване 🙂 И аз определено ги възприемам и харесвам по различен начин.

Тадааа!

3 May 20133 May 2013

грис-халва, ама хубава

Повечето хора, с които съм си говорил за грис-халва, откровено я мразят. Сравняват я със сутляш (гадост!) и мляко с грис (пак гадост!), но то е защото те са я яли приготвена по гадния начин. Това ще рече, че грис-халвата, която са яли, е кремаво-бяла на цвят, с повечко вода… и общо взето напомня на гъста и леко желирана каша.

Бля!

Само че аз харесвам друга една вариация на грис-халвата, която много повече напомня на леко сиропиран кекс, отколкото на каша. И освен това има цвят на симпатичен августовски плажен загар – бронзовка.

Ето рецептата – лесна и бърза:

Загрявате 1/2ч масло в тиганя. Да се разтопи и сгорещи.

Аз използвам един широк и дълбок тефлонов тиган, с отвесни стени, който много точно пасва върху големия котлон.

Сипвате 1ч грис и бъркате, докато стане златистокафяво-бронзов. Неизбежно е някои грисъчинки да станат черни, ама това да не ви разваля хатъра – нека!

Добавете 1/2ч захар, да започне да карамелизира. Поразбърквайте, де!

Сипвате около 3ч вряла вода. Тъй като захарта вероятно ще се втвърди, бъркайте хубаво докато се разтвори и се получи максимално хомогенна смес.

По желание, можете сега да добавите:
– мед
– канела
– ванилия
– джинджифил
– какао (аз пропускам)
– сушени плодове
– натрошени ядки (орехи, бадеми, лешници…)
– кокосови стърготини (връзват се най-вече с ванилията и какаото)
– нещо друго, по желание

Бъркате на среден/слаб огън, докато се посгъсти. Хубавко да се сгъсти!

След това оставете настрана да се охлади – примерно за 1 час. Тогава ще поеме и останалата вода, и ще добие стегнатата текстура, която ще позволи да нарежете на ромбчета и да сервирате в чинийки 🙂

Всъщност, удобен начин да добавите подправките е като ги омешате с пудра захар, вместо да ги включвате в самата грис-халва, и поръсите върху парчетата. По този начин, ако не ви допадне комбинацията с канела, поне няма да сте съсипали всичко.

Ето една (грозна) снимка отпреди доста време – вярно, правена е вечерта, при лоша светлина, но горе-долу показва цвета на по-вкусната грис-халва.

2 May 20132 May 2013

изненадващо добра комбинация

Нахут 2-в-1! Взаимнодопълващи се рецепти, за една изненадващо добра комбинация, за разлика от всички разтворими кафета (които, както съм споменавал, според една моя много любима приятелка, никак не са изненадващо добра комбинация, щото всички отдааавна я очакват).

Вкратце, накиснатият нахут се ползва за да се спретне една обикновена супичка, а след това половината нахут от супичката се турга в манджа с патладжани и канела.

Супер, а? 🙂

Рецептата първо видях от леля ми и чичо ми, а после майка ми я поразкърши.

Най-напред 300гр нахут се накисват за 12 часа. Това, защото ползваме сушен нахут за готвене. Ако не се накисне, има текстурата на пресни речни камъчета.

След това се прави нахутена супичка с всичкия нахут:

Продукти:
– нахут
– лук
– чесън
– морков
– чушка
– разни подправки (в случая – шепа сушени зеленчуци асорти)
– копър
– магданоз
– сол
– черен / бял / розов / зелен пипер
– домати

Приготовление (на супата):

Всичко, освен доматите, чушките, солта, копърът и магданозът, се сварява на супа.

Тези неща се добавят чак след като нахутът е сварен, но това всеки го знае.

А чушките се добавят СЛЕД стъпката с отцеждането, описана по-долу.

След това супата може да си се досвари, за да омекнат.

Количествата на продуктите са по желание.

Половината от нещата (още не са добавени чушките, но кой знае дали няма да е супер вкусно и с тях?) се отцеждат и се заделят настрана. Защото ще участват в манджата с нахут и патладжан.

Продукти:
– половината нахут (с разните работи от супата)
– патладжан (2 до 4 по-едри)
– домати (горе-долу колкото патладжаните)
– моркови (2-3 по-едри)
– лук (1-2 големи глави)
– чесън (на кеф)
– зехтин (за запържване и задушаване)
– канела (1/4чл до 1/2чл, зависи колко “арабско” го искате)
– кориандър (като канелата)
– кимион (може малко повече от канелата)
– черен / бял / розов / зелен пипер (колкото искате)
– сол (на вкус)
– куркума (optional, до 1чл)
– бяло вино (максимум 1ч)

Май това е всичко…

Приготовление:

Продуктите се нарязват на кубчета (е, лукът може на големи полумесеци, а скилидките наполовина), като гледаме да са горе-долу 2 пъти по-големи от зъната нахут.

Чесънът, лукът и морковът се запържват и задушават в зехтина.

Когато поомекнат и позлатеят, се добавят поправките без черния пипер.

След като се поразбърка малко и се усети ароматът им, се добавят кубчетата патладжан и се позапържват/задушават леко.

Добавят се нахутът, кубчетата домати, бялото вино.

Тъй като гоним консистенция на по-гъста яхния, добавете по желание вода, ако зеленчуците не пуснат достатъчно.

Оставете да бълбука половин час.

Пиперът и солта се добавят сега.

Струва ми се, че го преразказах сравнително точно. Да си оближете пръстите!

И да, може да изключите канелата, ако чак пък толкова много ви пречи 🙂

22 April 201319 July 2016

teh сосът

Преди да премина към следващото ниво на антисланинеста вманиаченост и хранителни режими (все неща, които карат бабите ми да ми кажат “иди на доктор, маме”, а батко ми от Мелник да ми заяви “какъв мъж беше, шо станá?”) и да се откажа (доколкото мога) от млечните продукти, реших да споделя една от малкото комбинации, в които харесвам – не, даже обичам – кисело мляко.

Защото, да, както не обичам плодове, така не си падам и по кисело мляко, цедено биволско мляко, йогурт и всичките му разновидности, дори и ако е сервирано с нутела.

Но именно този сос – да, това е простичък сос – ми е любим. И ще ми липсва. Особено като завършващ щрих на салатата със сурови тиквички…

Сосът:

– 1 кисело мляко
– 1-3сл. тахан (сусамов, но може и ленено-сусамов, или пък по желание)
– чесън (нахаванчен със сол, на вкус, аз съм фен)
– зехтин (колкото – толкова)
– копър (аз наситням цяла връзка заедно с дръжките)
– магданоз (вж. “копър”)
– сокът на 1/2 лимон (тук @AlexxPetrenko ме подсети, че съм го забравил)

Мешате докато се омеша. Et voila!

Салатата:

– 1-2 сурови тиквички, измити и нарязани на кубчета
– 1-3 печени чушки (може и от буркан) нарязани наситно
– нещо друго, ако ви хрумне, но (изненада!) може и без
– гореспоменатият сос

Пак мешате докато се омеша. Et voila! C’est la vie 🙂

Ай, наздраве!

EDIT:

В пролетната версия на салатата, чесънът може да бъде пресен, нарязан на кръгчета и добавен към зеленчуците, вместо към соса. Пак става чудесно 🙂

14 March 201317 May 2015

агнеса

Сигурно всички познаваме ароматните орехови ромбчета с хрупкавата жълтъчено-захарна коричка…

Имам си една бабина рецепта, в която има съвсем малко брашно, което съвсем спокойно може да бъде и пълнозърнесто. А захарта може да бъде кафява, ако това ще успокои съвестта на по-диетизираните лакомници.

Прави се много лесно, мирише страхотно, а като престои поне 12 часа е дори по-вкусна!

Продукти:

– 2чч ситно смлени сурови орехи (в кухненски робот е най-лесно)
– 250гр масло (не “деликатес”)
– 2чч пудра захар (може да е кафява, но нека бъде пудра)
– 1/2чч брашно (пълнозърнесто)
– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– ванилия
(по желание – бакпулвер, но аз предпочитам без)

Приготовление:

Орехите се смилат колкото се може по-ситно.
Омешват се с брашното, бакпулвера (ако ползвате), ванилията (ако е суха; ако не, добавете по-късно в течната смес).
Разбивате маслото с 1чч захар. Маслото може да е меко (стайна температура), или разтопено – все едно.
Омешвате хубаво ореховата смес и захарно-маслената.
Разбивате 4-те белтъка на сняг – първо бавно с миксера, като постепенно ускорявате.
Добавяте белтъците към останалата смес, на 3 пъти, като хубаво разбърквате с лъжица след всяко добавяне, докато сместа стане хомогенна.

Добре е да използвате хартия за печене. Най-вероятно ще се получи добре и ако намазните тавичката и поръсите с брашно. Повярвайте ми, много е гадно когато ти залепне агнесата, тъй като е един от най-вкусните сладкиши.

Също, добре е сместа да запълва тавичката с дълбочина около 1-2см, тъй като целта не е да се получи дебел и пухкав блат.

Печете на 175 градуса за около 40 минути.

Приготвяте крем от 4-те жълтъка, като ги разбивате хубаво с втората чаша пудра захар, на висока скорост, с миксера, докато се получи почти бяла, плътна смес. Въпросният крем се намазва равномерно върху още горещия блат.

В най-добрия случай, оставяте агнесата да почива 12 часа – по този начин кремът стяга, но остава леко гумен и много приятен. Ако ли бързате, върнете сладкиша във фурната, на 50 градуса, и оставете 10-15 минути. По този начин кремът става по-твърд и ронлив, но все толкова вкусен.

Enjoy!

P.S. Още една агнеса спретнах за моите любими @Purple__People 🙂

Това остана от агнесата :-) — Това остана от агнесата 🙂