Тук ще имате удоволствието да прочетете кратко описание на забавно преживяване, което Стефчо ме помоли да споделя от негово име:
Личният ми опит с български митници.
Такаааа, ще започнем с историята малко по-отдалече, от момента, в който за мое нещастие си харесах нещо от магазина на Blizzard. Наистина, нещото беше повече сантиментално скъпо, отколкото практично или ценно, но понякога просто не се сдържам и ИСКАМ, ИСКАМ!!
Както и да е, бях невероятно щастлив, че магазинът предлага доставка до България, което напоследък, за добро или зло, се случва с повече онлайн магазини. Набързо проверих цената и се оказа, че за скромната сума от $15, хората ще ми донесат стоката (която всъщност струва $35) до България.
Ура!
Ще ги платя, няма проблем, 15 – 15, все пак е почти половината от цената на стоката и няма да е чаааак толкова много пари.
Превъртаме набързо във времето с няколко седмици и колегата ми звъни по телефона, че са се обадили от DHL, че стоката е задържана на Български Митници, защото е надвишила някаква сума.
ОК, няма проблем, казах аз и се запътих щастлив към колата за да ходим да платим мито. Сметнах набързо 20% – около 18 лева – е ок няма проблем, все пак е нормално в държави с по-висок стандарт да се плаща допълнително за привилегията да ползваш пътища, здравеопазване и образование на такова ниво.
Рових из интернет за процедура за освобождаване на стока от митница, за да не остана изненадан и намерих един много приятен блог, който стъпка по стъпка обясняваше всичко необходимо. Естествено ако не бях прочел информацията, щях да бъда върнат на митницата, защото както можете да очаквате, трябва предварително да бъде принтирано нещо (инвойса), да си носите флашка и да носите крило от триста годишен прилеп, око от фазан албинос и перо от птица киви.
Въоръжени с търпение, пристъпихме към първата стъпка описана от блогъра и отидохме в DHL за да вземем документите, с които ще платим в митницата. На гишето в DHL обаче, любезната служителка около 15 минути опитваше да намери пратката но така и не успяваше. Няма да влизам в подробности, но се оказа, че моят човек недоразбрал нещо и се оказа че то не било DHL ами FedEx. Ехххх Иво Ивоооо.
Окей, все тая, тръгнахме да издирваме ФедЕкс, ама да не си мислите че можете да го намерите по табела или някакво описание – просто до една порутена сграда има едно порутено пътче, по което, ако случайно решите да тръгнете и вървите около 100 метра, благодарение на ястребовото си око може и да забележите в далечината надпис върху една сграда FedEx. Уау!
Засилихме се да влезем с колата, но за моя изненада, попаднахме на оня-тип-портиер, който се взема много насериозно и учтиво ни обясни, че чак да влезем с колата няма да стане, ами трябва да паркираме еди къде си и после да ни се издаде пропуск, за да можем въобще да си помислим да пристъпим в тяхната светиня.
Взехме пропуска, влязохме във FedEx, взехме документите и обратно към митницата.
Там, естествено, успяхме да ядосаме една служителка, че видите ли как може да не знаем реда и да изтеглим грешно билетче, но го преглътнахме и понеже аз бях изтеглил от всички възможни евентуално релевантни билетчета, скоро излезе реда ни за ЕОРИ-то (?). Попълвахме няква бланка и след известно време взехме въпросното ЕОРИ.
След това обаче се оказа, че трябва да попълним митническа декларация. Много интересно, че бланки за попълване НИКЪДЕ в митницата няма и освен това трябва да бъде подготвен и един XML файл с определен формат. За услугата отвън пред митницата услужливо има две “случайни” будки, в които можем да получим митническа декларация, попълнена, и XML файл върху флашката ни, срещу сумата от 18 лева (ебаси).
Платихме им, след което влязохме да платим в банката и самото мито (19 лева), след което, след ново изтеглено номерче и чакане около 10 минути, служителката нещо не хареса, че имало още едно име в email-a с инвойса и каза, че трябва да изчакаме, не може да стане веднага.
Излезе изпуши една цигара, върна се и каза че всичко е готово и може да вземем документите и пратката вече е освободена!!! Невероятен успех!!!
Влязохме в колата и естествено единствения паркинг е на летището, който е 3 лв. на час, т.е. платихме още ШЕСТ лева за паркинг.
Вече леко изморени се върнахме във ФедЕкс, при любезния оня-тип-портиер, за да вземем нов пропуск. Предадохме документите и очаквахме вече пратката, но уви – отидете на каса.
На касата ни съобщават, че дължим 24 лв такса, защото Педекс били задължени да държат пратките в СТРОГО-ОХРАНЯВАН-СКЛАД-ПОД-МИТНИЧЕСКИ-НАДЗОР и толкова се плащало за услугата. Кво да направя, платих им, след което излязохме навън, защото пакетът се получавал от другия край на сградата и ТАМ ВЕЧЕ ГО ВЗЕХ!
Любимата ми платнена чантичка която ми излезе:
$35 цена – 64 лв
$14 доставка – 26 лв
митническа декларация – 18 лв
мито – 19 лв
паркинг – 6лв
митнически склад – 24 лв
Или общо 157 лв (СТО ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛВ) – т.е. оскъпяването е само 245%
