Posts

Posted on

dear Easter Bunny…

Мило Великденско Зайче,

Знам, че не си православно, но и аз не съм, така че мисля, че имаме общи черти. Освен това и аз като теб съм сладък и пухкав. Не съм розов, но ако трябва ще си купя боя за коса. И без това съм бил рус, червен и синкаво-черен в дните на бурната си младост, какво ми пречи да порозовея леко.

Пиша ти това писмо, мило Великденско Зайче, защото си търся нещо.

Търся си нов лаптоп. Предполагам, че този мой материализъм е породен от консумативното общество, в което съм отраснал, и сигурно би било по-хубаво да си пожелая световен мир, край на глада и вечен живот за всички…

Но сега аз искам нов лаптоп.

Защото старият се повреди и всяка вечер се приспивам с плач.

И от това вече имам торбички под очите, а това никак не изглежда добре!

И от нерви и притеснение започнах да пълнея – компенсирам липсата на лаптопа с шоколад.

А това не се отразява никак добре на кожата ми!

Общо взето, един нов лаптоп, освен че ще ми е много полезен, тъй като моят живот протича основно чрез компютъра и в интернет, ще помогне страшно много и за физическото ми благополучие, тъй като ще освежи кожата ми, ще ми помогне да се отърся от ужасната ми пристрастеност към сладкото и ще направи живота на един човек много по-розов.

Аз, аз съм този един човек. Мишо.

Всъщност не съм прав. На много повече хора животът им ще стане много по-розов! Ще спра да мрънкам и да дудна, и да буча, и да трещя, и да се тръшкам, и да се оплаквам, и да страдам, и да се вайкам…

Ти знаеш ли колко дразни това? Ако не знаеш – питай другите! Те знаят.

[Ало! Кажете му, че знаете, щото не вярва!]

Та, мило Великденско Зайче, искам да те попитам дали знаеш къде мога да си намеря достатъчно добър и мощен лаптоп, за който да не се налага да продам някой бъбрек… А и твърде малко хора биха ми услужили с бъбрека си. Или с какъвто и да е друг орган. Поне не и за постоянно.

Преди малко гледах изненадващо добра оферта за лаптоп с четириядрен Intel i7 процесор, 8GB RAM, 500GB HDD, дискретна видеокарта ATI с 1GB памет и разни такива чуднички показатели, за малко под 1800лв.

Казвам го, защото може да решиш само да ми помогнеш да открия този лаптоп, който ще ми спаси живота, вместо да ми го връчиш. Кой знае, може да си Великденския Заек на Неволята…

Та, ей тия показатели са ми оптималните, ама ако трябва ще смъквам 🙁

А цената е малко над горния ми праг 🙂

Е, мило Великденско Зайче, можеш ли да помогнеш на света да стане една йота по-розов?

Благодаря ти!

С уважение и трепет,
Мишо

Posted on

linuxите

Видях, че е излязъл GNOME 3 – изглежда много добре, поне на клипчета и картинки.
Освен това се появи и новото Ubuntu 11.04 с иновативното Unity.

Реши муйо да ги пробва…

И за пореден път реши да си остане на Windows 7 и, може би някой ден, на OS X (скапа ми се макчето, буху буху).

И сега сигурно един куп open-source фенове ми се кикотят насреща, всички сисадминове си мислят колко съм проз, програмистите и производните им – също.

Аз, обаче, си имам обосновка.

Пробвах новото Убунту. Определено много са оправили Unity-то – последния път като го пробвах беше адски бавно и явно недоразвито. Обаче не успях да се справя с един проблем: къде ми е Compiz? Четох, че нещото използва Compiz, което обяснява защо като погледнах в Synaptic-а, там нямаше как да го инсталирам, защото вече беше инсталирано. Да, ама аз искам да си имам hot corners, чрез които да си управлявам прозорците и екраните – както в Expose-то на OS X. Твърде ми е удобно да мога да видя всички отворени прозорци и всички активни програми, както и да мога да ги видя per екран, или всички накуп. Но в Unity такова нещо не видях, а така и не се добрах до Compiz контроли.

После реших да разгледам GNOME 3, който определено изглежда мноооого suave. Има заемки от Win7, от OS X, от предишни Линукс глезотийки… Вери найс, дет’ съ вика!

Само дето под Ubuntu е адски бъгаво и тотално прецаква иначе сносно работещото Unity – след инсталация на GNOME 3, Unity-то тотално не тръгва.

Реших да видя с OpenSUSE – бе ок е, ама не мога да му свикна с инсталирането на програмите, пък и е леко тромаво (на нетбучка го монтирах). Иначе процесът по инсталация е лесен – ръгвам bootable USB-то и рестартирам. ХОП! Имам си тестов Гном на Отворената Сузи. Кликвам иконката “Инсталирай” и ХОП! Имам си Отворената Сузи на нетбучката.

Ама нещо не ми прави зърно (както казва една добра моя приятелка – драсти маме!).

Реших да пробвам Fedora 15a. Вярно, в алфа е, ама пък… кой знае?

Направих си Live USB, буутнах през него – et voila! We have liftoff! Много пъргавко, мазничко… Хем красиво, хем бързичко. Почнах да се радвам, избърсах потта от леймърското си челце… и почнах да търся иконката “Инсталирай”.

Бре! Тук иконка, там иконка – няма иконка! Няма и много инфо онлайн. Побърках разни хора в туитър, както и други по разни месинджъри. Йок! Никой не е сигурен какво и как.

Почнах да ровя за инфо… В сайта на Федората намерих някакво упътване как се инсталира през USB стик. Ми… опитах. Не стана. После пак не стана. Накрая пак не стана!

И почнах да се чудя – за чий *** се занимавам за с Линукси? За какво са ми? Вярно, разнообразие има някакво, различни и симпатични GUI-та предлагат (продължавам да мисля, че ГНОМ 3 е секси), но…

За да ги ползвам трябва да разбирам. Повече. И да искам да науча много повече. И да имам желание да чопля по OS-и. И да имам време (не че нямам, ама някак предпочитам да отиде другаде).

Аз искам следното:

Да се инсталира лесно.
Да работи веднага.
Да не се налага да човъркам и чопля.
Да е простичко и красиво.
Да мога да ползвам Адобе-тата (е те тука Линуксите яко куцат!).

Абе общо взето, искам OS като за идиоти. В това има някаква особена красота! Разбирам, че Линукс-ите позволяват човек да ги модифицира както си иска, да си прави експерименти и какво ли още не. Ама за какво ми е на мен? Аз искам smooth sailing, pretty as a picture, OS for dummies.

Windows не ми е любимец, но има огромно предимство – инсталира се на много и евтини машини. Всъщност на всякакви машини. И работи.

OS X ми е любимец, но има огромен недостатък – инсталира се на ограничен брой скъпи (ама скъпи!) машини. Но пък работи както на мен ми харесва.

Честно казано, ако някой от Линуксите с GNOME 3 работеше така лесничко, щях да премина на него. Съвсем сериозно! Е, с една уговорка – или да мога да ползвам Адобе-тата на него без проблеми, или да си имам и един от “злите” OS-ове на машитата.

И така. Оставам си Linux-free.

Posted on

на старо

Пуша си на терасата и се оглеждам – панелки отвсякъде. Разноцветни – всеки трети апартамент е “саниран” (да се чете “изолиран”, щото хората май не схващат какво е саниране) и си има свое мнение за стил.

Но не разнообразието ми е големият проблем, друго се чудя.

Ако реша да си купувам кола, аз ще съм капризен. Особено на старо.

Ще искам да знам, че получавам достатъчно добър продукт за парите си. Ако няма разните му там защити (възглавници, ABS, серво, туй-онуй), или ще се откажа, или бих дал много по-малко пари за таратайката. Ако харчи много, ще се замисля сериозно дали да я взимам, ще поспоря за цената… Ако не е успяла да мине технически преглед, аз лично не бих я взел.

И ето ги панелките. Големи, тромави кютуци, соц не, ми соц!

Имат си експлоатационни срокове, има си нормативна уредба чрез която се установява състоянието им, амортизацията им и т.н. Само че по някаква причина те НЕ минават през технически прегледи, каквито би трябвало.

Лоша работа!

Един апартамент в такъв блок в София в момента върви за средно 500 евро на квадратен метър.
Един апартамент в нов блок в София в момента върви за 700-800 евро на квадратен метър.

Обаче ако се правеха технически прегледи на сградния фонд, мене ми се чини, че картинката щеше да е различна.

Междупанелните връзки са се скапали, водопроводът и канализацията са под всякаква критика, изолации няма, дограмите са печални, ел. инсталациите са тъжна картинка. Това нещо сигурно няма да издържи по-сериозна буря, камо ли земетресение. Аз ако реша да си взимам апартамент, бих искал да видя една такава оценка; бих искал да чуя препоръки от специалист (който би трябвало да е осигурен от агенцията за недвижими имоти).

В момента цените на апартаментите в панелките са по-ниски основно поради разни утилитарни причини – асансьорът е стар и често се разваля, блокът е грозен, разпределението е шаблонно и недобре измислено… Да, вярно, ако каналите миришат и дограмата пуска вятър – това също се гледа. Ама някак общата картинка обикновено ни убягва. Нито един потенциален купувач няма достатъчно да се поинтересува от цялостната здравина на туй строително изделие.

Първоначалният експлоатационен срок на класическите шейсетарски БГ панелки е бил удължен през 80-те с едни допълнителни 20 години. Ама те взеха, че изтекоха. Преди 10 години! Примерно в “Модерно предградие”, “Надежда”, някои части от “Люлин”… После идват “Младост” и “Дружба”, примерно – техните експлоатационни срокове изтичат в момента.

През 80-те години, без доказване на технически параметри, просто по необходимост, експлоатационните им срокове са удължени от 30 на 50 години.

А през 70-те, когато са строени панелчетата, контролът е бил под всякаква критика, докато виетнамските бригади са си оставяли ръцете по блоците. Ако знаете колко междупанелни фуги са запълнени с вестници…

Нито една панелка не отговаря на съвременните стандарти за енергийна ефективност.

Все едно автомобилът, който смятам да купя, да има ръждясало шаси, стар двигател, да харчи много, да му липсват дори коланите, да няма ел. стъкла или подгряване, чистачките да не бачкат…

И все пак този автомобил ми изглежда прекалено скъп!

Да, търсенето определя цената.
Да, хората трудно биха могли да си позволят по-нов апартамент и се спират на компромисен вариант.
Да, ще си сменим дограмата, ще се “санираме” и ще омажем с бебешко-розово нашата 1/4 от етажа.

Обаче нито можем сами да оправим цялостната енергийна ефективност на апартамента си, нито бихме могли да оправим по някакъв начин междупанелните връзки и всички такива екстри, които гарантират оцеляването ни при евентуален друс.

Тогава защо, наистина, не се провеждат технически прегледи – ако не ежегодни, то поне 5-годишни? И тогава вече да имаме една далеч по-обективна оценка и база за преценка? И вече да си знаем – този апартамент е потенциален ковчег, затова няма да го купя; онзи апартамент е по-сносен, бих дал 300 евро на квадрат; третият е доста добър, там и 500 ще минат… и т.н. и т.н.

А ако държавата имаше достатъчно акъл да създаде програми, както и да се възползва и от програмите на ЕС, та да помогне на и без това оскотялото си население да ъпгрейдне пещеричките си – тогава нещата щяха да са доста по-добре. Даже би им отивало бебешкото розово.

Posted on

misconception

Нямаме си на български достатъчно добра думичка за превод на misconception – най-добрият превод е “погрешно схващане”.

Чели ли сте Сет Годин? В една от книгите си, “Племена”, той говори за лидерите и последователите, мениджърите и служителите, промените, целите, организациите… Интересна е – чете се лесно, представени са много примери и гледни точки.

Има една точка, която особено много харесвам:
“Лидерството не е мениджмънт”

Прав е, човекът. Едно е да си лидер, друго е да си мениджър. Там той казва:
“Мениджмънтът се занимава с управлението на ресурсите с цел свършване на определена работа.”

Това най-вероятно всички го разбираме и сме съгласни.

“Лидерството, от друга страна, се състои в това да създавате промени, в които вярвате.”

Май започва да ми се изяснява.

“Лидерите имат последователи. Мениджърите имат служители.”

Усещате ли накъде вървя?

Имаме си един лидер. Не мога да му го отрека на ДабълБи. Човекът успя да накара много хора да му вярват, да очакват резултати, да се надяват. Има последователи. Предполагам, че и той вярва в онова, което се опитва да постигне. Надявам се, че вярва.

Обаче ето на – той не е мениджър. Не успява да организира себе си, камо ли цял държавен апарат! Ако имаше някой, който е добър мениджър, който да хване вълната и да я впрегне в полезна работа, може би щеше да се получи нещо много хубаво!

За съжаление имаме лидер, който се опитва да организира.

Posted on

в очакване на Чърчил

“Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч.”
(Малкият принц, Екзюпери)

Загледан в дървото на своите успехи Премиерът Борисов не вижда гората от проблеми. По-скоро не желае да ги вижда, защото му напомнят колко е несъвършен – като всеки от нас, а така му се ще да е изключителен… Уви! Само ако отмести поглед от това дърво и ще трябва да осъзнае, че е крайно недостатъчно да организираш довършването на 250 км. магистрали и да се съгласиш с построяването на спортна зала, за да влезеш в историята с име на достоен политик.

Истински великите държавни мъже имат други мерни единици, при които асфалтът и бетонът са резултат, а не цел. Доказано най-важно е мотивирането на нацията (не на партията!) за достигане до резонанс на обществената енергия, което пък служи за премахване на всякакви граници поставени от обективните и наглед непреодолими обстоятелства. Това убягва на Премиера, защото втренчването напълно го е лишило от обзор. Ритането на топка в зоните допълнително прихлупва погледа му в тясната рамка на селския стадион. И дотук!

Двадесет месеца интровертно управление гарнирано с екстравертен PR, се оказаха недостатъчни патокът да се превърне в лебед. Очертава се, че и 48 няма да стигнат. Въпреки големите надежди раждането на голям политик не се случи. Случи се лош кавър на особен микс от настоящи, минали или отминаващи авторитарни величия:
Мачизъм и чар от дядо Берлускони, отказ от Жената а ла Саркози, мнителност и липса на великодушие като (странно) нисък мъж – отново Сарко, Путински авторитаризъм, Кадафистки униформен нарцисизъм, Меркелска организираност на кабинета но със Сталински подход към министрите, Живковски хумор, Кобургготска демонстрация на уж финансова незаинтересованост, Костова липса на приятели, Берово отношение към олигарсите, Доганска безочлива откровеност, бърза реакция като Румен Овчаров и ехидност като Румен Петков, аудио-пристрастеност като Никсън и любов към спорта и пурите като Кастро.

Какво липсва в микса?

Липсват следните дребни елементи:
Стратегия, политическа ерудиция, парламентарен опит, компетентност, самокритичност и за съжаление, най-важното – въображение!

“Валяло е, а аз не съм усетил.”
(Евтим Евтимов)

Въображение. Полет на мисълта. Превръщане на минусите в плюсове. Радост от творческото преосмисляне на натрупан опит – свой или чужд. Елитарност и неповторимост. Удоволствие от неординерно преодоляване на трудностите, от постигане на уникални решения. Световна популярност.

Нищо такова не ни се случва. А би могло! Но само ако не ни управляват като коне с капаци по учебниците от 1980-та г., а по тези които ще бъдат издадени през 2020г. Те вече се пишат, ама май няма кой да усети, да ги прочете изпреварващо и да ги приложи на практика.

Какво щеше да стане например, ако в отсечката “Стара Загора – Нова Загора” от магистрала Тракия беше заложено трасе за управление на автомобили на автопилот и поне два пункта за зареждане на електроавтомобили? Малко по-скъпо, но сигурно място в челните заглавия на световната преса и много мераклии да се разходят за да видят това “чудо” насред България.

Ами ако покривът на спортната зала вместо със стандартна защита на хидроизолацията беше изпълнена с фотоволтаично фолио? Американците вече направиха такъв стадион – енергийно независим. Малко по-скъпо, но рекламният ефект щеше да ни осигури няколко последователни поне европейски първенства, с които раходите се покриват, а после произведеният ток сериозно намалява експлоатационните разходи, дори да не се продава по скъпите тарифи.

А околовръстният път? Къде в Европа има скоростна магистрала в населено място без акустични огради? Дали не беше възможно такива огради да има по проект и те да са от слънчеви панели, както фотосоларни, така и за производство на Битова Гореща Вода. Може да се обзаложим, че кандидати за концесия на тези огради ще има достатъчно.
А панелните сгради? Ако Министерството на Регионалното развитие беше започнало да инвестира още от 2010г. в активни (такива, при които консумацията на енергия е по-малка от енергията, която генерират) обществени панелни сгради, каквито най-често са училищата и детските градини, то сега когато иде време за обновяване на частния панелен жилищен фонд, подпомагането щеше да е много по – ефективно.

А малки когенератори в жилищните комплекси? А автоматизирани дву- или триетажни паркоместа в центъра на градовете? А електро-велосипеди с абонаментни карти на всяка метростанция или ЖП спирка?

А спортни или музикални дневни интернати за социално-слаби деца и децата от малцинствата, които ще са по-евтини от безразборните социални помощи?

А задължително обучение по история на България и география на природни и исторически забележителности при провинения с ниска обществена опасност? Или езиково обучение?

И още много, много…Що не обявите един конкурс?

Ей, Големият Политик! Ей вие, всички политици ! Хора! Мислете!

Барон Мюнхаузен е мечтател и лъжец, но е по-известен от всички вас и е донесъл повече пари на автора си отколкото всеки един от вас може да си представи. Негова е крилатата идея да се хване за косата и да се изтегли от блатото. Ние можем друго – да се хванем и да си раздрусаме здраво главите, главите още мозъците и да се възползваме от факта, че нацията още не е затъпяла напълно. Не ни трябват петролни кладенци – стига ни креативността и изобретателността на БЪЛГАРИНА.

Само я отпушете и не й пречете!

– – – – – – – – – – – –

– Един Човек с Богат Житейски Опит (гост-автор безбложник)