linuxите

Видях, че е излязъл GNOME 3 – изглежда много добре, поне на клипчета и картинки.
Освен това се появи и новото Ubuntu 11.04 с иновативното Unity.

Реши муйо да ги пробва…

И за пореден път реши да си остане на Windows 7 и, може би някой ден, на OS X (скапа ми се макчето, буху буху).

И сега сигурно един куп open-source фенове ми се кикотят насреща, всички сисадминове си мислят колко съм проз, програмистите и производните им – също.

Аз, обаче, си имам обосновка.

Пробвах новото Убунту. Определено много са оправили Unity-то – последния път като го пробвах беше адски бавно и явно недоразвито. Обаче не успях да се справя с един проблем: къде ми е Compiz? Четох, че нещото използва Compiz, което обяснява защо като погледнах в Synaptic-а, там нямаше как да го инсталирам, защото вече беше инсталирано. Да, ама аз искам да си имам hot corners, чрез които да си управлявам прозорците и екраните – както в Expose-то на OS X. Твърде ми е удобно да мога да видя всички отворени прозорци и всички активни програми, както и да мога да ги видя per екран, или всички накуп. Но в Unity такова нещо не видях, а така и не се добрах до Compiz контроли.

После реших да разгледам GNOME 3, който определено изглежда мноооого suave. Има заемки от Win7, от OS X, от предишни Линукс глезотийки… Вери найс, дет’ съ вика!

Само дето под Ubuntu е адски бъгаво и тотално прецаква иначе сносно работещото Unity – след инсталация на GNOME 3, Unity-то тотално не тръгва.

Реших да видя с OpenSUSE – бе ок е, ама не мога да му свикна с инсталирането на програмите, пък и е леко тромаво (на нетбучка го монтирах). Иначе процесът по инсталация е лесен – ръгвам bootable USB-то и рестартирам. ХОП! Имам си тестов Гном на Отворената Сузи. Кликвам иконката “Инсталирай” и ХОП! Имам си Отворената Сузи на нетбучката.

Ама нещо не ми прави зърно (както казва една добра моя приятелка – драсти маме!).

Реших да пробвам Fedora 15a. Вярно, в алфа е, ама пък… кой знае?

Направих си Live USB, буутнах през него – et voila! We have liftoff! Много пъргавко, мазничко… Хем красиво, хем бързичко. Почнах да се радвам, избърсах потта от леймърското си челце… и почнах да търся иконката “Инсталирай”.

Бре! Тук иконка, там иконка – няма иконка! Няма и много инфо онлайн. Побърках разни хора в туитър, както и други по разни месинджъри. Йок! Никой не е сигурен какво и как.

Почнах да ровя за инфо… В сайта на Федората намерих някакво упътване как се инсталира през USB стик. Ми… опитах. Не стана. После пак не стана. Накрая пак не стана!

И почнах да се чудя – за чий *** се занимавам за с Линукси? За какво са ми? Вярно, разнообразие има някакво, различни и симпатични GUI-та предлагат (продължавам да мисля, че ГНОМ 3 е секси), но…

За да ги ползвам трябва да разбирам. Повече. И да искам да науча много повече. И да имам желание да чопля по OS-и. И да имам време (не че нямам, ама някак предпочитам да отиде другаде).

Аз искам следното:

Да се инсталира лесно.
Да работи веднага.
Да не се налага да човъркам и чопля.
Да е простичко и красиво.
Да мога да ползвам Адобе-тата (е те тука Линуксите яко куцат!).

Абе общо взето, искам OS като за идиоти. В това има някаква особена красота! Разбирам, че Линукс-ите позволяват човек да ги модифицира както си иска, да си прави експерименти и какво ли още не. Ама за какво ми е на мен? Аз искам smooth sailing, pretty as a picture, OS for dummies.

Windows не ми е любимец, но има огромно предимство – инсталира се на много и евтини машини. Всъщност на всякакви машини. И работи.

OS X ми е любимец, но има огромен недостатък – инсталира се на ограничен брой скъпи (ама скъпи!) машини. Но пък работи както на мен ми харесва.

Честно казано, ако някой от Линуксите с GNOME 3 работеше така лесничко, щях да премина на него. Съвсем сериозно! Е, с една уговорка – или да мога да ползвам Адобе-тата на него без проблеми, или да си имам и един от “злите” OS-ове на машитата.

И така. Оставам си Linux-free.

21 Replies to “linuxите”

  1. Скоро и аз я имах тая дилема, от няколко месеца си седа на ubuntu и за момента няма по стабилно и просто за работя линуксче. За GNOME3 и мене много ме радва, но за да се ползва трябва да мине поне месец два ползване от масовите линуксджии за да му се изловат бъговете. 🙂

  2. Последното, което направих, е да се опитам отново да изтегля Ubuntu и да го ръгна на буутабъл USB. След като дори това не успях да направя, реших, че е вярно едно от следните 2:

    1) МНОГО съм зле!
    2) МНОГО са зле (линуксите)!

    И се отказах да се боря.

  3. Всички тези неща които си изброил (както и hot corners) си ги имам след default инсталация на Kubuntu 10.04 (вече ъпдейтната до последна). Не съм къстомизирал нищо. Install -> Use.

    Всъщност, май излъгах. Променям няколко неща – слагам си старото старт меню тип Windows, правя десктопа да е нормален, а не пространство с аплети и сменям single-клик отварянето на папки.

    По-нататък са дребни, съвсем фини настройки, които с времето се появяват. Останалото е софтуер, който си tweak-вам за да ми е удобен 🙂

    За Adobe и MS Office, ползвам едно WinXP инсталирано във VirtualBox. Върви повече от добре.

    Така че, нещата могат да работят и веднага след инсталация 🙂

  4. @Shaio – Сега ако измисля как да инсталирам каквото и да е Ubuntu от флашка без да правя безумни упражнения с някакви неработещи инструменти…

  5. Кой каквото го радва, аз като видя Gnome и нещо в мен умира 🙂

    Не съм ползвал скоро инсталационни медии, ама нали за уиндоус имаше една програмка, дето от ISO-то ти сетъпва флашката? Аз такова съм ползвал в *buntu като се наложи (Startup Disk Creator).

    Иначе, доколкото разбрах в момента Gnome3 е поразен от проблема с графичните драйвери и съответно трябва да се намери читава дистрибуция, която да е напаснала добре нещата. Но предвид, че това е линукс, всичко може да се направи с желание 😀 Първото което ми иде на акъл (и което бих направил аз) – инсталирай стара версия на Fedora и смени Gnome-a.

    Но иначе съм съгласен, че поради ред причини (кои дребни, кои по-големи), Линукс все още не е на ниво “препоръчай на родителите си”. И комай основният е с драйверите. Вече го няма мазането в xorg.conf за да си пуснеш нещата нормално, ама все още от време на време се появяват идиотщини (като с новия gnome примерно).

    Успех с борбата, мен ме чака един учебник по Ботаника 🙂

    (И все пак, ако може да попитам – какво те притеснява в hackintosh-a? Ползвах известно време и не съм се натъкнал на сериозни проблеми. Освен ако хардуера ти е ‘псулютно несъвместим де.)

  6. бе KDE-то вярно е мноо по красиво направено и съответно по тромаво, но няй-голямия му минус е че грашва много често. Убунтуто на единия комп не съм го рескал от 2 седмици и няма грам ядове.

  7. преди няколко месеца преминах през същото 🙂
    и засега съм се закотвила на ХР и тва е 🙂
    напълно подкрепям 🙂

  8. И аз пробвах новото убунту няколко дена и въпреки, че ме водят програмист, и на мен не ми се занимава с чоплене на OS-а 🙂 За това си се върнах на hackintosh-а.

    Абсолютно съм съгласен с твоите впечатления, ама хардкор феновете доста често не разбират какво искат “обиковените” потребители и защо казват “ами аз ще си ползвам уиндоуса” 🙂

  9. @Владислав – Я кажи, Хакинтошите държат ли се вече нормално? Преди години, когато пробвах, имаше ужасни проблеми: не разпознаваше повечето wifi карти, нямаше опция suspend/sleep/hibernate само shut down и какво ли още не! Също така, software update бачка ли си като хората? В смисъл, ако монтирам хакинтош, ще трябва ли после при всеки ъпдейт да стискам палци да не се взриви нещо по лаптопа?

  10. Това, както знаеш е дълга тема. В моя случай имам късмет, защото моят лаптоп (Dell Inspiron 1525) е лесно податлив откъм хакване и се държи стабилно. В момента съм с 10.6.6 като просто ме мързи да чеквам дали има ъпдейт и дали мога да го ъпдейтна.

    Ъпдейтвам, когато наистина се наложи, ако не работят програми, които ползвам често. Даже обикновенно направо форматирам и инсталирам, но аз съм свикнал да правя така. Важните неща са ми в Dropbox-а, a за музиката и филмите ми е все тая 🙂

    Имам си wi-fi, lan, suspend/sleep/hibernate. НО! това е в моят случай 🙂

    Както винаги се изисква много ровене в Google, за да разбереш дали ще стане или не… А и не само ровене – тестване, форматиране, тестване 🙂

  11. @Владислав – И тук вече нещата заприличват на Линуксите 🙂 Любим OS ми е, ама когато работи. За мое съжаление, това се случва само на техния си хардуер. Мрън!

  12. Сега 🙂 Аз не се оплаквам. След като схванах как става ми отнема 20тина минути 🙂 Нали се сещаш, че като заработи веднъж няма да го скапя, защото съм бутнал грешната настройка, което правя често с линуксите 😀

  13. Хаха 🙂 Бе и това е така, ама от друга страна “тестване, форматиране, тестване” и вероятно след това преинсталиране на всички нужни софтуери… Зор!

    Първо да си взема лаптоп, че в момента карам с един на доизживяване… И може и да се пробвам. Като 2ри OS 🙂

  14. Хах така е 🙂 Иначе аз съм заякнал в сменянето на OS през два дена. Oсобено след като имам мерак да пробвам всякакви линукси директно за основни и не ми прави впечатление.

    Но наистина вече нещо ми мина мерака и мисля, да си поседя отново доста време на Mac-а преди да пробвам отново някоя линукс дистрибуция. Windows остава бекъп план, както обикновено, ако сне стане и номера с Mac-а 😀

  15. Аз се радвам на GNOME 3, в момента съм сложил една Fedora 15b за да го ползвам, но не е доизкусурен и всъщност малко тежи като GUI. Ама е секси 🙂 То като си спасиш важните документи, оттам насетне лесно се сменя OS.

  16. Не. 😛

    Новите MBP са страшни! Особенно 15″ са катили и 1/2. Пребиват MacPro двупроцесорните при това с между 30% и 50%.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.