muıııo – Page 38 – …………………………цър

22 October 20125 August 2013

патладзаня

Нямаше как да пропусна да си разкажа рецептата за патладзаня 🙂

Това е смесица между лазанята на майка ми и пармиджаната на Елисавета, в която вместо паста използвам патладжани и тиквички, нарязани на филийки дебели само около 1мм.

Ей ги на продуктите. Само че това, дето е на снимката, е доста повече, отколкото е нужно. За ~~1 тавичка~~ 2 тавички, ~~която~~ които стигат за ~~двама~~ четирима човека като мен, бяха нужни:

– 1 среден патладжан
– 1 едра тиквичка
– 1 домат
– 1 едра зелена чушка
– 1 едра червена чушка
– 1/2 обикновен пакет гъби (може и цял, а може и без)
– 1/2 пакетче настърган пармезан
– 1 кутишка cottage cheese (ама може и с извара, рикота, крема…)
– 4-5 скилидки чесън
– 3 топчици моцарела
– 1 пакет нарязана пражка шунка (окло 250гр)
– 1 буркан доматено пюре (или еквивалент)
– зехтин
– подправки (риган, босилек, розмарин, сушен домат…)

Всичките неща се режат на ситно, колкото е възможно по-еднакви като дебелина, въпреки че е много по-лесно да се нареже тиквичката на филийки по 1мм, отколкото, да речем, моцарелата. Важното е да са тънки, фини и елегантни 🙂

А в една купа отделно се изсипват доматите, сирената (пармезан + cottage), подправките, счуканият чесън и зехтин на око. Разбъркват се, докато се омешат хубаво.

След това…

Почваме да редим в тавичка, йена, или друго подобно нещо, което да има капак:

– сос (намазваме дъното)
– един ред тънки патладжанени филийки
– един ред тънки тиквичкени филийки
– чушки (червени и зелени)
– моцарела
– гъби
– сос
– шунка
– домати
– сос
– …
– патладжан
– тиквичка
– завършваме със сос

За по-плитък съд, едно изреждане на всички слоеве + завършване с патладжан, тиквичка и сос е предостатъчно.

Слагаме капака и печем на 170 градуса около 40 минути, след което махаме капака и допичаме около 20 минути.

Снимката на готовата лазаня не е толкова красива, колкото беше всъщност, направо не ѝ прави чест, но не ме интересува 🙂 Това е едно от най-вкусните неща, които съм готвил, като на всичкото отгоре е по-здравословно, защото е без тесто и защото позволява какви ли не вариации (по-малко сирене, по-малко месо, никакво месо…)

Ох, пак огладнях!

13 October 201213 October 2012

колко е важно да имаш късмет

Четох какви ли не книги за професионалния успех.
И статии.
И по семинари ходих.

Все неща изречени от звездите на бизнеса и бизнес литературата.
Звездите ни го говорят!

Този бил преуспял защото А, онзи бил станал велик защото Б, пък трети създал намсикво защото В…

И сигурно е така, кой съм аз да не повярвам на тия големи хора, аналитични умове, които аналитично умуват и умно анализират, та до разни заключения и обобщения да стигнат!

Сигурно тези велики умове (които в статия след статия, книга след книга и лекция след лекция ни казват едно и също по различен начин, докато най-после всички не разберем какво ни казват, и всеки от нас стане преуспял предприемач и блестящ пример) вярват, че сме достатъчно интелигентни, образовани и амбициозни, че знаем за късмета и няма нужда да ни обясняват нищо за него.

Колко ли от нас спокойно се борят с предизвикателствата и си мислят, че късметът не е фактор?

Разбира се, чел съм някакъв жалък процент от всички написани статии и книги, и съм посетил още по-малък процент от лекциите на тия бизнес мислители, та сигурно съм пропуснал…

Но мисля, че за късмета трябва да се говори повече и по-често. Всеки път. За да знаем и за него, не само за постоянството, упоритостта, настойчивостта, оригиналността, съобразителността, различността, неочакваността, аналитичността и т.н.

Аз съвсем накратко мисля да си кажа мойто, пък каквото ще да става!

Късметът е фактор. Сериозен, при това.

И след един разговор с баща ми, стигнахме до 2 прости извода:

1. Късметът е чиста статистика. При шанс за успех 1/1000, колкото повече пъти опиташ, толкова по-вероятно е да успееш. Опитвай! Ама наистина, не просто да “маркираш” опит.

2. Мисли за сърфистите. Късметът е като вълнà – минава, понася те и отминава. Ако не знаеш как да плуваш, може и да те удави. Но ако знаеш как да управляваш дъската си – тогава можеш да го яхнеш с кеф.

И така, всичките тия съвети за прокопсията сигурно са верни, дори повечето от тях се отнасят към т.2 изложена по-горе. Но ми се ще да бъдат поставени в правилния контекст.

Като говорим за дъски за сърф, нека споменем и морето, а?

P.S. Неизбежно някой е писал за късмета. Не съм го прочел. Това не пречи да си дудна.

11 October 2012

muiiio does share food

Вчера си мислех кое е любимото ми свойство на храната.

Вкус?
Текстура?
Аромат?
Цвят?
Количество? 🙂

Всъщност най-хубавото на храната е споделимостта ѝ.

Да споделиш с близки хора изживяването докато приготвяш някоя любопитна манджа. Особено ако не знаят какво правиш и можеш да им разказваш… И, разбира се, на тях да им е интересно. С чаша вино или бира в ръка.

Да споделиш тръпката от експеримента.

Да споделиш аромата на подправките (ох, мащерко!), вкуса на различните съставки…

Да споделиш времето.

Да споделиш трапезата си.

Да споделиш рецепта и дори снимка в интернет – да събудиш желанието у някого другиго. Да бъдеш причината за нечия друга кулинарна заедност.

Да споделиш кутия бонбони с колегите си и да ги усмихнеш за минутка.

Да споделиш дозата ендорфини от шоколада с карамел и морска сол.

Всъщност, дори не обичам да ям сам.

12 August 201213 August 2012

deus ex machina

Понякога просто се нуждаем да ни спуснат някой бог с кран, да ни оправи цялото мазало…

Казвал съм много пъти, че религия и вяра са различни неща. Аз съм крайно арелигиозен, но си имам вяра. Лично моя, покълнала кой знае кога, от кой знае какво семенце… но с годините е пораснала и превърнала се в част от мен. И искрено вярвам, че винаги и за всичко ни е нужен и поне мъничко късмет.

Тия дни Персеидите валят. От София се виждат трудно, защото светлината ни е мръсна и цапа небето. Но видях 3, макар и с периферното зрение. Стоях на балкона и гледах нагоре. Заболя ме вратът, стана ми хладно, но си бях наумил и чаках.

Реших, че ще си пожелая желанията по-силно, за да могат да хванат дикиш с такива периферни Персеидчета.

Нека тези падащи звезди да ми сбъднат желанията! Нека като deus ex machina да обърнат нещата в последния момент – извън правилата на играта, отвъд всякакви сюжетни линии и напук на логиката!

Има важни хора, за които си пожелах важни неща – нека те бъдат сбъднати!

Казват, че късметът не се чака, а се търси.

Е, докато го търся по “правилните” начини, защо да не го потърся и в небето?

10 August 201210 August 2012

перфектни грехове

Нали съм си казвал, че съм перфекционист (което е евфемизъм за лентяй), та покрай това ми неуспоримо качество съм стигнал до следния извод:

If you’re doing something wrong, at least do it GOOD!

(Забранявам да бъде поправяна граматиката на предното изказване!)

Който не знае, че постоянно спазвам някакъв хранителен режим и мрънкотя наляво и надясно за щяло и не щяло, и най-вече за това колко съм дебел, значи не ме познава. Е те там започва всичкото това с перфектните грехове – прегрешението “шоколад“. То ми се случва твърде редовно, дори когато съм яростно вкопчен в поредната вълна на нисковъглехидратност или intermittent-fast-ност.

Ясно, шоколад – грях, хубаво, а защо “перфектен”?

Enter перфекционизмът в лошотиите. Ако ще си развалям диетата с шоколад, няма да е Милка. Милка не е шоколад (освен Noisette, която всъщност доста харесвам). Предпочитам да си взема Lindt за доста проценти по-висока цена, но да му се насладя като хората. Или Côte d’Or, ммм!

Ако ще е гарга, нека бъде рошава. Много рошава. И много черна!

http://instagram.com/p/OJgj8Inwt0/

Дори приемам предложения за (не твърде трудни за откриване) хубави, красиви, перфектни шоколади, с които да си развалям диетите.

А защо чак блог-пост?

Защото мисля, че е добра идея да започна да живея по този начин – не-дискаунтърски. Щото за мен повечето Милки са един вид дискаунтърите на шоколадовия свят.

Вярно, ще намаля количеството на много неща, но за сметка на по-високо качество.

ОК, поне много ми се иска така да заживея.

Да приемем, че в момента не говоря за техника, автомобили, местообитание, а за онези работи, които са по-злободневни, по-евтини и по-лесни за промяна. Най-вече храната. Все пак от нея в голяма степен зависи качеството на живота, не?

Та ето, ще взема да почна да се пробвам да се храня хубаво.

Ммхм!