перфектни грехове

Нали съм си казвал, че съм перфекционист (което е евфемизъм за лентяй), та покрай това ми неуспоримо качество съм стигнал до следния извод:

If you’re doing something wrong, at least do it GOOD!

(Забранявам да бъде поправяна граматиката на предното изказване!)

Който не знае, че постоянно спазвам някакъв хранителен режим и мрънкотя наляво и надясно за щяло и не щяло, и най-вече за това колко съм дебел, значи не ме познава. Е те там започва всичкото това с перфектните грехове – прегрешението “шоколад“. То ми се случва твърде редовно, дори когато съм яростно вкопчен в поредната вълна на нисковъглехидратност или intermittent-fast-ност.

Ясно, шоколад – грях, хубаво, а защо “перфектен”?

Enter перфекционизмът в лошотиите. Ако ще си развалям диетата с шоколад, няма да е Милка. Милка не е шоколад (освен Noisette, която всъщност доста харесвам). Предпочитам да си взема Lindt за доста проценти по-висока цена, но да му се насладя като хората. Или Côte d’Or, ммм!

Ако ще е гарга, нека бъде рошава. Много рошава. И много черна!

http://instagram.com/p/OJgj8Inwt0/

Дори приемам предложения за (не твърде трудни за откриване) хубави, красиви, перфектни шоколади, с които да си развалям диетите.

А защо чак блог-пост?

Защото мисля, че е добра идея да започна да живея по този начин – не-дискаунтърски. Щото за мен повечето Милки са един вид дискаунтърите на шоколадовия свят.

Вярно, ще намаля количеството на много неща, но за сметка на по-високо качество.

ОК, поне много ми се иска така да заживея.

Да приемем, че в момента не говоря за техника, автомобили, местообитание, а за онези работи, които са по-злободневни, по-евтини и по-лесни за промяна. Най-вече храната. Все пак от нея в голяма степен зависи качеството на живота, не?

Та ето, ще взема да почна да се пробвам да се храня хубаво.

Ммхм!

8 Replies to “перфектни грехове”

  1. Почнах с една тема, приключих с друга, както винаги съм разпилян колкото си искам, но важното е, че като ще си развалям постите, поне ще го правя както трябва!

  2. Одобрявам идеята за качествени шоколади и качествени неща въобще. Ето един шоколад, за който съм ти писал, мисля, и който горещо ти препоръчвам:
    http://www.godiva.com/product/large-31-milk-chocolate-salted-caramel-bar/id/2644.gdv?SE_Section=Shop&SE_Category=228&lastCat=228
    Наскоро си припопмних вкуса му на летището в Брюксел. Така че, ако някой минава оттам, помоли го да ти вземе два-три, заслужава си. Послевкуса на сол, след вкуса на карамела е уникален просто. :))
    Освен това, като говорим за качествена храна, ти препоръчвам и Млекарница Добрев, която е съвсем близо до място, където вчера ми пипна колелото. Както и магазинине Сирене и Хляб за Приятели. 🙂
    Що се отнася до шоколади тук в София, има приятелю. Настина Милка е извън тази класация със страшна сила. Но, сещам се и за едни вкусни, но труди за откриване шведски шоколади, които са с марка Кенгуру, колкото и да е странно.
    Хубав хляб с хубав шоколад, чаша добро вино, малко хубаво жълто сирене, няколко зърна грозде, двама трима приятели, хубава музика и се стига до онова спокойствие, което те обзема бавно, но е много силно и освежаващо.
    Ма, ти ги знаеш тия неща. :))

  3. Знам аз, дрънци… нищо не знам!

    Благодаря за съветите. Godiva ги знам от години, въпреки че в БГ не знам къде да ги намеря. Наскоро с изненада установих, че са собственост на Ulker. Но пък това не ги прави по-малко истински.

  4. Бе, както виждам, знаеш най-важното – че нищо не знаеш! :)) Добра предпоставка за хубави приключения. :))

  5. Напълно Ви подкрепям 😛
    Като ще нарушаваш диета, поне я наруши с нещо, което си струва, а не, примерно, със смотани (и по-вредни) бисквити. Пък и покрай вълнението и кефа, може и повече калории да изгориш :))
    Иначе аз този принцип, с който завършваш, гледам да го прилагам почти за всичко 🙂

  6. В деня за “провал” на диетата – спретнете шоколадово парти, соаре или кой както иска да го нарече :p

  7. Привет, Злато! Със закъснение, ама да се изкажа и аз. Офисът ми се намира в мол… Там първо открих местната пекарна, която продава умопомрачителни кроасани. После открих щанда на Neuhaus. Нещата тръгнаха на зле. За щастие после открих и съботния пазар дето го правят на площада и установих (малко с изненада, сигурно заради продължителното пребиваване в бетонната джунгла), че видът на големи количества пресен зарзават, струпани на едно място, ме докарва до същото умиление и едва ли не възбуда като видът на красиво струпан шоколад. Та и аз сега се храня хубаво, и греховете ми са перфектни. Да живей епикурейството. Като си намина, ще ти донеса нещо красиво за прегрешение 🙂

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.