кафе на голямата тераса

Дори след като си тръгнах от стария офис, редовно минавах да се видя с колегите. Много редовно. Всъщност, наистина, всяка сутрин си пиехме кафето на тяхната (нашата стара) тераса – прекрасна, широка, просторна, светла, удобна, уютна, красива… Видях как някои неща се променят. Позиции, отношения, екипи, отговорности…

Видях конфликти и развръзки, хаос и покой. Гледах отвътре и отвън.

Няколко още човека поеха в нови, различни посоки, но старият офис беше нещо като hub за нас (как ли се казва най-добре това на български?) и ни привличаше със спомените си, с историите, с хубавото и с лошото, с онези, които останаха…

Те също се разотидоха с времето. Един по един. Някои смениха офисите, други – градовете. Трети се озоваха в други държави, разпиляха се и по други континенти…

Но ние си ходехме на кафе там. При старите колеги. При старите сиво-лилави стени.

Новите деца ни гледаха и се усмихваха някак смутено – ние бяхме стари кучета, ако и вече да не живеехме в същата тази колибка. Не ни познаваха и не питаха, но знаеха, че сме хората, които пият кафето си на голямата тераса всяка сутрин, още отпреди тяхното появяване тук. Имахме хронологическо предимство. Старшинство.

Старите колеги продължиха да се разотиват. Един по един. Дори и рибките в аквариума се смениха до една. Кръговрат…

Ние продължихме да пием сутрешно кафе на голямата тераса. Старите кучета. И си мъркахме доволно под мекото слънце, на меките възглавнички (защо не поддупници?) толкова години по-късно… А кафето беше все така хубаво.

Никой вече не знаеше кои сме. Никой не знаеше защо сме там. Но бяхме там отпреди тях. От началото на времето си пиехме кафето на онази голяма тераса.

И никой не поставяше под съмнение нашето право да си пием кафето на онази голяма тераса.

крушово-карамелени курабийки

Странното е, че ако не информирате ядящите ги, че в курабийките има круша, много е възможно изобщо да не я усетят. Или може би просто моите круши не бяха достатъчно ароматни, знам ли…

Caramel-pear cookies
Caramel-pear cookies

Във всеки случай, оказаха се вкусни, затова ще споделя рецептата. Ако някой успее да ги направи по-крушови, или да направи нещо по-така с рецептата – подкокоросвам да сподели в коментар!

Самите курабийки са леки, пухкави и меки, приятни и ароматни.

Продукти:

– 250гр масло
– 1чч захар мусковадо
– 1/4чч вода
– 3 круши
– 2 едри яйца
– 2чч бяло брашно
– 70гр пшенично нишесте (може и ванилов пудинг)
– 1чл джинджифил
– 2-3-4 ванилийки на прах
– 1чл морска сол
– 1чл сода

Приготовление:

купчинки
купчинки

– Първо, както винаги, маслото се превръща в beurre noisette. Припомням, това се прави в съд със светло на цвят дъно (примерно керамично тиганче), като в него, на висока температура, се запържва масло, докато не започнат да се утаяват кафеникави частици и да мирише на карамел. Тогава маслото (вкл. кафеникавите частици) се пресипва в купичка и си чака следващата задача.
– После, в същата съдинка, но измита и подсушена, изсипваме кафявата захар (с нея сипваме и водата) и я карамелизираме. С бялата захар се разбира лесно кога се е карамелизирала, а с кафявата – залагаме на обонянието. Дори и да не е точно карамел, няма страшно, самата кафява захар има доста приятен карамелен аромат. Нека се разтопи и побълбука малко, след което…
– Добавяме маслото (beurre noisette) и разбъркваме.
– Добавяме 2 ситно рендосани круши, заедно с всичкия сок, който изтече от тях. И бъркаме, на средносилен огън (7 от 9, примерно).
– Като поври 4-5 минути, отстраняваме от огъня и изсипваме в дълбока купа, където оставяме да се поохлади, защото следващата стъпка е добавянето на яйцата.
– Крушовият карамел се е охладил достатъчно, че да добавим, едно по едно двете яйца, като постоянно бъркаме с миксера.
– След това добавяме всичко останало (сухите съставки) и си доразбиваме с миксера.
– Накрая добавяме последната круша, наситнена на кубчета, и разбъркваме с лъжица (или пък с ръце).
– Сместа най-вероятно няма да е особено гъста (зависи от крушите).
– Оставяме в хладилника поне за 2 часа.
– Загряваме фурната на 175С.
– Покриваме тавата с хартия за печене.
– Изсипваме купчинки от тестото – около 2сл всяка.
– Печем около 20мин.
– Вадим, охлаждаме.
– Ядем вече студени, или направо на следващия ден.

ИНПМХ: Равнис! Мирно!

Казармата, братче! Тя ще ни оправи! Добре, че се сети някой да поиска да я върне, нали?

Тази сутрин Тройка на разсъмване ме подкокоросаха.

Не ни оправи Царят, не ни оправи Бодигардът, не ни оправи и Столетницата (въпреки че е спорно дали не са ни оправяли, оправяли, оправят и сега)… Добре, че някой се сети да предложи да върне Казармата, щото тя не е човек, ами Институция, и е абстрактна и не може да бъде алчна и измамна, и ще ни оправи.

Ще ни оправи мъжете – един по един, до един!

Ами щото само в казармата се става Мъж! Така разправят всички. Е, поне много жени (хммм), както и ония Мъже, които вече са “били казарма”.

И аз съм “бил”. Най-тъпите, безсмислени и тотално погубени месеци в живота ми. 6 месеца, защото бях висшист, насред последните издихания на наборната служба. Всъщност май “бях” най-последния набор – от баш преебаните.

В Казармата, кайш, ше се научат момчетата на ред? Ми ти ако не си си научил(а) приплода на това преди да му се случи 18-ият рожден ден… Какво да ти кажа… Кауза пердута. И да аутсорсваш, и да не аутсорсваш, родителстването ти е било слабо, безсмислено, или даже пагубно, и идеята, че синковецът трябва да бъде метнат на чужд гръб за неопределен период от време, за да бъде ремонтиран, е отчайващо признание за FAIL, не?

Щели да се научат да мислят и отстояват идеите си? В казармата ли, бе?! Сериозно? Там, където най-важното е да те научат да изпълняваш заповеди без да мислиш, щото от много мислене се нарушава военният ред? Пий си хапчетата и се скрий някъде, моля!

Щели момчетата да си поразмърдат задниците и да се научат на движение? Спорт? Отново ще изиграя моята “той е вече най-малко на 18” карта и ще ти я плесна през лицето! Също така, ще изиграя и друга карта – аз в казармата напълнях, не се научих да спортувам, нито се хранех правилно, нито намалих цигарите. Когато трябваше да се набирам, а аз не можех, бивах подпомогнат лекичко от някого, наблюдаващият “не забелязваше” и си записваше в тефтерчето: “3”. Проформа. Всичко беше проформа!

Щели да създадат страхотни приятелства за цял живот? Ама стига тъпотии! Първо, това се е случвало по време на дългите служби, две години и мало вѝше, където хората са преминавали през мизерия и зор заедно, и трудностите са ги сближавали насила. И второ, единственият що-годе положителен страничен ефект от едно безсмислено, ненужно и вредно явление, не може и не бива да се явява по какъвто и да е начин аргумент в полза на въпросното явление! Приятелства се създават и в групите за народни танци.

А, да, също така – абе, кога основната цел на военната служба стана не създаването на армия, или формирането на някакви военни умения и/или познания, ами коригирането на родителски грешки при отглеждането на момчета? Ми направо да го кръстим ТВУ, или нещо такова! ИНПМХ – “Институция за Насилствено Превръщане на Момчетата в Хора”?

Което ме води до следващата точка – жените. Нали знаете, че в българския като кажем “О, горкият човек!”, е невъзможно да става дума за жена? Ако е жена се казвяа “О, милата женица!” Така че това “Хора” в предния параграф задължително трябва да се интерпретира и като “Мъже”. Щото те жените не са хора, та на тях не им е нужна Казарма – или друга подобна институция – за да се превърнат в Хора (Мъже). Те са средство за размножаване на мъжете. Които после трябва да бъдат пратени в институция, за да се превърнат в Хора.

(Или е това, или просто мъжете сме по-тъпи, та затова ни е необходима казарма.)

Ама щели момчетата да се научат на…

На какво?

Нас ни “научиха” как се изпразва дупка, пълна с вода, от 20 човека, чрез 2 кофи, като в дупката продължава да се лее вода от спукана тръба.

Нас ни “научиха” как се измита цял парк от окапалите листа, посред късна есен, от 40 човека, с 3 гребла.

Всъщност не се получи, щото, нали се сещате, че 2 кофи за 20 човека не могат да насмогнат на дебита на тръбата? И че колкото и да събрахме листа с голи ръце, дърветата продължаваха живописно да олисяват и да ни вгорчават мизерното животче, докато старшинката с явен кеф се пенеше “Що не е чисто?!”

Научих, обаче, че някакъв там капитан краде гориво, за което всички знаят. Че е ОК за по-мачо (да се чете тъпи и нагли) момчетата да се напиват със старшинката посред нощ, след което да пикаят на пода на спалното помещение, докато едвам се държат на крака. Че традициите трябва да се спазват, и затова “старите кучета” си организират тъпанарски ебавки с новобранците, под зоркия и одобряващ поглед на разните му там чичковци с пагони и чинове.

А, като казах “мачо” – то в БГ и жените са мачо (казвал съм го и преди: тук и тук), макар и by proxy, та разчитат, че мъжете ще станат Мъже в казармата, та после да могат да си се разхождат с Мъжа пред останалите жени, и чрез него да бъдат и те мачо… (Да, обобщавам, и да, хиперболизирам.)

Та така. Казармата. Мястото ѝ е в миналото. Rites of passage. Не знаете какво е? Google it!

Bullshit!

двойношоколадови кукита с фъстъчено масло и банан

Cracked, ugly & chewy
Cracked, ugly & chewy

Започвам този пост с уговорката, че въпросните кукита са много по-готини докато се приготвят, отколкото когато се ядат 🙂 Това се случва, защото тестото им е на захарна основа, а не на брашняна, което го прави по-особено. Интересни са, но признавам, че вероятно не бих си купил такова куки от някоя сладкарница. За разлика от класическите кукита с шоколадови парченца, или вече любимите ми и невероятни спайси снапс, или неочакваните курабийки с вкус на портокалово-солено тофи (ммм!).

И все пак, комбинацията шоколад + банан + фъстъчено масло ми е твърде, твърде любима, че да пропусна да я опиша. И да вметна, че вероятно ако тестото се направи като вариация на класическите кукита, но все пак се добавят какао и разтопен натурален шоколад към него, а след това се напълни с фъстъчено масло, сигурно ще станат неустоими. Днес не ми се пробва, но някой път ще опитам – освен ако някой друг не се жертва преди мен 🙂

И така, какво ни е необходимо? Използваме 2 различни теста – едното е пълнеж на другото.

Продукти:

Шоколадово тесто:
– 3чч бяла пудра захар
– 1/2чч какао
– 2 едри яйца
– 120-140гр разтопен натурален шоколад
– 1/2чч ситносмлени сурови бадеми
– 1/2чл сол

Фъстъчено тесто:
– 1чч фъстъчено масло
– 2чч ситносмлени сурови бадеми
– 1чч пудра захар
– 2 банана

За оформянето:
– 1/2чч бяла, кристална захар

(То, като се замисля, омешваме всичко и ядем така получената каша с кеф! Също така, трябва да вметна, че поне половината от фъстъченото тесто остана. Та може би намалете наполовина… Или импровизирайте!)

шоколадово
шоколадово

Приготовление:

– Както обикновено, фурната на 175С.
– Омешваме всички продукти за шоколадовото тесто в блендер, че е най-лесно, и тестото е готово!
– Омешваме всички продукти за фъстъченото тесто на ръка.
– Взимаме една препълнена, с висок връх, супена лъжица шоколадово тесто, оформяме на топка, сплескваме на кръгче.
– Взимаме една препълнена, с висок връх, чаена лъжица фъстъчено тесто, оформяме на топка и поставяме по средата на шоколадовото кръгче.
– Внимателно загъваме фъстъченото в шоколадовото и оформяме топка.
– Поставяме топките върху покрита с хартия за печене тавичка.

фъстъчено
фъстъчено

– Взимаме една стъклена чаша с равно дъно, докосваме я до тестото леко, за да се поомазни дъното, след което я потапяме в обикновена, кристална захар.
– След това с тази чаша леко натискаме върху шоколадовото топче, за да го посплескаме.
– Идеята е, че захарта от чашата ще полепне по тестото, докато го сплескваме, за да не залепне то по чашата.
– Не натискаме прекалено много!
– След като сплескаме всички кукита, печем около 15 минути. Вероятно ще се напукат и ще погрознеят.
– Като извадим от фурната, чакаме 5 минути, за да постегнат, след което използваме тънка шпатула, да ги прехвърлим в плоска чиния.

Това е! Да са ви сладки!

сглобяваме
сглобяваме
сплескване
сплескване

(Е, то няма как иначе…)

портокалово-карамелени курабийки

Скоро си приказвах с Вики, че трябва да експериментирам с курабийки, при които маслото, захарта и ароматите са комбинирани в предварително подготвен солен карамел. Обещах ѝ, че ще ги направя и ще ги занеса в офиса в понеделник. Днес успях да ги приготвя, даже опитах една по-едричка троха! Получили са се доста хубави и определено са много ароматни. Миришат на солен млечен карамел с портокалов дъх. И, за всеобща изненада, в тях няма канела, джинджифил, черен пипер, кардамон, кориандър, бахар, карамфил, индийско орехче, нито дори звездовиден анасон!

Experiment: Orange-beurre-noisette-salty-toffee-flavoured cookies
Experiment: Orange-beurre-noisette-salty-toffee-flavoured cookies

Вдъхновението ми дойде от карамела, с който слепих коледните спайси снапс (в които има немалка част от изброените по-горе подправки) и от факта, че в крайна сметка, карамелът съдържа някои от основните съставки за едни хубави курабийки, просто в малко по-неочаквано агрегатно (и кулинарно) състояние. А иначе рецептата е производна на тази за кукитата с шоколадови парченца, която Златóто ми подари 🙂

И така, това, което трябва да направите е:

1) Да приготвите карамел
2) Да го разбиете с яйцата
3) Да добавите сухата смес
4) Да изпечете курабийките

Първо ще изредя списък с продуктите, а после ще разкажа малко по-подробно горните стъпки.

Продукти:

1) Карамел
– 250гр масло
– 1чч бяла захар
– 1/4чч вода
– 1 ампулка ванилия (ползвам си бутер-ванилиите на Dr. Oetker)
– кората на 2 портокала
– 1чч портокалов сок

2) Яйца
– 2 едри яйца
– този списък е кратък 🙂

3) Суха смес
– 2чч бяло брашно
– 80гр ванилов пудинг (ползвам 2 пакетчета Dr. Oetker за варене)
– 2чл хималайска/морска сол
– 1чл сода

Следва…

Приготовление малко по-подробно:

1) Карамел

Orange-beurre-noisette salted toffee
Orange-beurre-noisette salted toffee


– Първо, в по-светъл съд (дълбок, бял тиган), разтопявате всичкото масло, след което го оставяте да заври и го запържвате на височка температура на котлона (използвах 7 от 9). Крайната цел отново е ароматното beurre noisette. Маслото ще замирише на карамел, ще потъмнее леко, а след малко ще започнат да се утаяват малки песъчинки. Ако почернеят, сте прекалили с чакането.
– Междувременно, в достатъчно дълбока купа изсипете настърганите портокалови кори, защото…
– Вече готовото beurre noisette ще излеете внимателно в купата с портокаловите кори. Ще се пени! Може да се наложи на няколко пъти.
– Сега, или измийте и хубаво подсушете горепосочения тиган, или използвайте друг подобен, тъй като в него ще карамелизираме захарта.
– Изсипете захарта в тигана, върху нея сипете водата. Отново на висока температура (използвах  9 от 9) оставете да заври, като поклащате от време на време, но недейте да бъркате. Поклащането е хубаво, защото след като всичката захар се втечни, е добре така да оберете всякакви останали захарни кристалчета от стените. Не че драма, но после водят до кристализиране. Което, така или иначе, няма да е особено проблемно.
– Наблюдавайте захарта – трябва да добие хубав карамелен загар, но внимавайте да не започне да почернява твърде много.
– Когато захарта достигне кехлибареното кафяво, изсипете маслото вътре. Да, заедно с портокаловите кори. И сега поразбъркайте с тел.
– Следващата стъпка е да изсипете ампулката ванилия в портокаловия сок.
– А сега изсипвате портокаловия сок в захарно-масления карамел. Може да се пени, може да изпусне доста пáра, а самата захар вероятно рязко ще се втвърди.
– Нищо, вие бъркайте с телта, докато се разтопи. Може сега да оставите малко да поври на височка температура (ползвах 7 от 9), като бъркате, за да се изпари малко от водата. 3-4 минути вероятно ще стигнат.
– Изсипете сместа в дълбока купа и оставете да се охлажда. Няма да ви е нужна студена, но не и гореща, тъй като следващата стъпка е…

2) Яйца
– Да, поохладения карамел разбиваме с яйцата. Всъщност ПЪРВО разбиваме с миксер самия карамел, ей така, да го направим малко по-кремообразен.
– Едно по едно добавяме двете яйца, като постоянно разбиваме с миксера.

3) Брашно
– Така де, вече сме омешали брашното, пудингите, содата и солта.
– Сега ги сипваме в мократа смес, на 4-5 пъти. Когато сместа се хомогенизира, сме готови.

3.5) Стъпка-изненада!
– Охлаждаме тестото поне 2 часа в хладилник.

4). Печене
Тавата Фурната (благодаря на Йоана!) е загрята на 175С.
– Оформяме топченца с размер на дребни орехи и ги подреждаме върху тава, покрита с хартия за печене.
– Печем всяка партида около 12-14 минути, или докато ни изглеждат точно толкова златисто-бронзови, колкото искаме. В крайна сметка, разни фурни -разни идеали.
– Вадим, охлаждаме, ядем!

И така, това са курабийките с вкус на портокалово-маслено-солен карамел и са чудесни!

курабийки
курабийки