отново съм българин

Здравейте!

Аз съм Мишо.

Аз съм от ония ужасни хора, които не само учиха в частно и чуждоезично училище, не само завършиха висше в чужбина, ми взеха, че след това си дойдоха в България, с основната цел да мрънкат колко е гадно тук и да мразят интензивно правителството и простолюдието. Единствено и само за това съм тук. Ставам сутрин, ходя на работа, в офис с твърде подобни на мен хора, после минавам през фитнеса, или през някоя бирария, където жуля бири, като долен лумпен, и псувам ли псувам! По цял уикенд се забавлявам с приятелите си, джиткаме из и извън София, и мразим наред.

Не се кефех на патриотите. Яхаха Ботев и Левски за щяло и не щяло, изобретателно (или не толкова) избирателни в цитатите си. Химнът се използваше като щик, а знамето – като щит. От 10 кладенеца вода се носеше, за да се докаже, че българите нямаме проблеми, особено такива, причинени от нас самите!

Патриотизмът като евфемизъм за суров и сляп национализъм ме отврати от родолюбството. Обвих се в крайностите на културния релативизъм.

Тогава се случи #ДАНСwithME.

Изведнъж се почувствах отново българин. Малко от малко. Отдавна не ми се беше случвало. Може би от около 3 години след като си дойдох… Което ще рече от вече 6 години.

Защото дойдоха всякакви хора, за да покажем, че корупцията (вече) не е основен градивен елемент на нашия манталитет, че ние не само искаме промяна, но сме готови на такава. И още повече, вече сме започнали да се променяме. Млади, стари, бедни, богати, известни, безименни, леви, десни, дебели, кльощави, хетеро, гей, глупави, гениални, работещи, безработни… и т.н., и т.н., и т.н. Почувствах се, за първи път от толкова време насам, част от народ. От общество, не от стадо. Защото толкова много, различни хора, не се делим, а се обединяваме. (Каквото и да твърдят разни сърдити елементи.)

Да, всички се оглеждаме, да не би някой да се възползва от инерцията ни. Нащрек сме.

Но сме щастливи и усмихнати – и има защо! Усмихнати сме, защото изведнъж отново има надежда и ние си я отглеждаме от малка! А не защото сме някаква по-висша класа.

Няма класи. Ние сме част от всички и просто танцуваме.

 

Здравейте!

Аз съм Мишо. А, да, освен това съм интернет лумпен.

 

#BulgariaExists!

 

P.S.

Настоящото писмо се роди в кухата ми лейка като отговор на статията на Велислава Дърева, която е човек далеч по-интелигентен, опитен и сериозен от мен, както и доказан професионалист. Може да сме в различни квадранти, но това не пречи да я уважавам. Обаче не можах да подмина думите и мнението ѝ, защото съм искрено убеден, че тя греши. Защото до мен ходят приятелите на Пламен Горанов, които плакаха тогава… И знам, че те не го мразят. Нито аз.

11 Replies to “отново съм българин”

  1. Почти еднакви сме, аз съм само малко повече местно копеле и минах включително през бесния национализъм (мина ми, то е като детска болест). Все пак би било хубаво да поразредим усмивките – не защото са нещо лошо, а защото смятам, че осъществяването на нашата надежда минава през по-сериозни и – направо казано – по-мрачни неща. Не че ми се иска, просто такова е убеждението ми.

  2. Венци, едно е да СИ българин, друго е да се ЧУВСТВАШ българин. Да усещаш, че всъщнсот принадлежиш към тази държава и към този народ. Че не си аутсайдер, откъснат от обществото и без никаква връзка с 90% от хората около себе си. Напълно съм съгласен, Мишо…

  3. Добре казано, браво!

    Аз също съм Мишо, и всеки ден съм на #ДАНСwithme протестите в София (тук се родих, тук съм избрал да живея… засега), и забелязвам всякакви хора на протестите: млади, стари, с деца и без, с кучета, с ръчно рисувани плакати, с изпринтени плакати, усмихнати, тъжни, весели, с бради и без бради, с цветни дрехи или тъмни дрехи…

    …и най-страхотното нещо, което усещам, когато се съберем, е че всички, независимо от разликите и различията между нас, сме се събрали за една обща кауза: Искаме санитарен минимум почтеност от политиците, които са на власт! И понеже санитарният минимум се вижда и с просто око, че няма да бъде достигнат никога от сегашното управление, искаме да си ходят, сега, веднага!

    As simple as that. 🙂

  4. Просто си безкраен комплексар! Това води до дядно мислене, криптофашизъм.

  5. Просто си безкраен комплексар! Това води до ДЯСНО мислене, криптофашизъм.

  6. Браво, деца!
    Ния тая работа я недосвършихме навремето, тинята изплува на повърхността – дано вие се справите..Всички вън от парламента и на нови избори…

  7. Браво, Мишо, ти не само си българин, ти си нашата надежда! На такива като теб разчитаме да се свърши това, което ние, по възрастните, не успяхме и недогледахме. Ще помагаме както можем :))

  8. Простичко и искрено. Браво, Мишо!

    („И в няколко дена, тайно и полека, народът порасте на няколко века.“ – Иван Вазов)

  9. Мишо, евалата! И аз жуля бири, ходя по протести, член съм на ДСБ и разни такива хубави и зелени неща :)))

    Поздрави,
    Калоян

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.