Заглавието е подвеждащо.
Отчасти.
Нали преди време коренно промених начина си на хранене, та сега много рядко ям сладко – избягвам дори нещата с нискокалорични и безвъглехидратни подсладители, включително стевия. Дори дъвки не дъвча! Така съм си решил – за да не се изкушавам излишно.
(Режимът всъщност е по-сложен, като избягвам и тестени/зърнени, млечни и бобови храни, ям повече мазнини, но 1-2 дена седмично наблягам на въглехидрати…)
Обаче научих едно нещо за себе си – сладкото, само по себе си, не ми е слабост, и никога не е било. И тук всеки, който ме познава, или е виждал как нагъвам Нутела направо с пръсти от буркана, се ухилва ехидно, защото явно се опитвам да ви метна.
Ще го обясня така: никога не съм изпитвал желание да изям лъжица захар.
Ето, тя е същността на сладкото. Но не я харесвам. Дори в кафето си не слагам захар.
Това, което всъщност ми харесва, е комбинацията от вкус, аромат и текстура. Предполагам, че това е така за много хора – вероятно за повечето сладколюбци.
Всеки има нещо сладко, което ненавижда – мед, сутляш, грис халва, толумбички, круши… Обикновено е заради комбинация от вкус, аромат и текстура, която не ни харесва.
Защо пиша този текст?
След като реших да огранича сладкото, малко по малко измислих един хак, за да си помогна. Все пак, преди ядях шоколад всеки ден – с цели лешници, с карамел и морска сол, с бадеми… Трябваше да свика да не го правя, но да не се чувствам така ужасяващо лишен от това удоволствие!
Купих си ароматни чайове. Всякакви видове Yogi Tea (най-много обичам детокс или мъжки чай), Clipper (зелен с гинко и касис, или лимон и джинджифил), насипен чай от Veda House (Вата Доша е невероятен!) или “Моменти” (чили трюфел, о, да!), плодови – ябълка с канела, бъз и касис, билкови… И всеки ден си правя нечовешки количества чай в една огромна чаша – 500мл вкус и аромат. Но това невинаги ми стига напълно, затова от време на време добавям още един елемент, който, според моя хранителен режим, мога да си позволявам – макар и в някакви разумни граници. А именно – сурови ядки. Сега към чашата чай, ако много искам, си добавям една шепа бадеми, като си ги хрупкам бавно-бавно, сладко-сладко, един по един. Те добавят текстура и допълнителен вкус.
Така мога да комбинирам – шепа орехи с чай ябълка и канела, шепа ситни лешници с чай с чили и какаови зърна, шепа бадеми с кафето (добре де, и кафе пия). Първите 2 дни без сладко са някак напрегнати, защото човек като е свикнал, си го иска. Но успее ли да издържи, оттам насетне този хак върши перфектна работа. Особено ако някои от чайчетата съдържат малко сладък корен (женско биле, лакриц) – той добавя много приятна, лека сладост към чая.
Това е моят начин да не изпитвам нужда от сладкиши. Действа, а и ми харесва.
Някои дори твърдят, че е полезно!
