меметично обременени

Фащаш детенце за ръчичка и пресичате булеварда, точно по средата между светофара и пешеходната пътека. Нема се áбите, я, ше ви се изтъркат подметките докато стигнете едното или другото, а и без това целта е точно отсреща! За чий, питам аз, трябва да бием толкова път, това са десетки метри, като ей го, ей го входа на парка, ама буквално точно срещу нас!

Притичвате, защото, все пак, булевард е това, трябва да се пазим от колите и да преварим наближаващия трамвай! Гледаш напред и встрани, а зад себе си влачиш бъдещето си за хилавата ръчица.

И не си даваш сметка, че от тоя ден насетне, твоето бъдеще ще знае, че правилата са само пожелателни. И са за глупаците. За баламите. За завалиите.

You know better!

Важно е да си хитър, останалото е Божия работа.

Пийте по 2 ракии преди да шофирате, нека ви гледат подрастващите! Да ви знаят какви сте бабаити! Той нали Бог пазел лудите и пияните…

Ама не дай Божe после да питате “Защо”!

Дайте 20лв на катаджията, то детето вече си знае, че ченгетата са копелета и са евтини.

Другия път нарушението няма да е на пътя, няма да мине без пряко ощетени и вие няма да сте оня с подкупа. И няма да е катаджия, а съдия. И на оня ще му се размине, а Вие ще изгубите. Пари, бизнес, имот – нещо…

Все тая!

Важното е сега да си хитър!

Нека се учи детето! Нека се учат и другите около вас!

Корупция? Незаконни строежи? Незаконна сеч? Шофиране без книжка? След употреба на алкохол? Катастрофа?

Купуване и продаване на гласове?

Източване на банки?

Заеби ти тез работи, друг да ги мисли! Аз сега тука имам една далаверка да спретна!

Everybody’s doing it!

5 Replies to “меметично обременени”

  1. Трябва да добавиш в края как въпросният индиви сяда и печално заявява: ” Бе няма оправия в тази държата”. 🙂

  2. И аз го правя тва от време на време. Примерно пътеката ми е на 10 метра, ма за да стигна до нея тряя да мина още една пътека и просто не ми се разправя. Е, правя го на малки улици, не на големи булеварди. Обаче не шофирам ако съм пил. И си чакам на пещеходните светофари като поп всеки път. Мисълта ми е, че ако нямаш нерви да спазваш едно правило от време на време, не значи че си далавераджия и ще възпиташ детето ти в същото. Всичко тва, което си написал, е просто дедукция. Вярно, често пъти е точно така, ма има и изключения, като мен, които ше ти намерят блога, и ще ти се издраскат на него само за да кажат – факю бе, правя го и ще продължавам да го правя.

  3. Проблемът има и други последствия за бъдещето. Ако днес с мама детенцето пресича на червено, утре ще пресече само на червено и пак ще чуем за пострадало дете при пресичане на улица, поради постата причина, че детето няма рефлексите на възрастния и пр. Т.е. не вредим на нещата утре и на голямата картинка-може да се окаже че вредим и на себе си.
    Сега, сигурна съм че всеки е нарушавал правилника за движение поне веднъж, независимо в каква роля. Въпросът е да не го възприемаме като нещо, което само другите балами спазват. И за останалите регулации и норми е същото.

  4. Налага ми се да работя с хора, които и името си не могат да напишат без правописни грешки, но ми направиха забележка, че хич не чаткам и не съм умна, за какво съм ги завършила тез университети…, а имаха предвид, че не съм хитра, дори не съобразителна, а просто трябва да съм ХИТРА…мамка му и прасе не го мога това, не мога във всяка ситуация да комбинирам мислите и действията си така, че да изпързалям някого или да му излезна отгоре с хитрост….да не говорим, че когато си добър откровено те мислят за глупак!?!

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.