От малък редовно пътувам по Е79 – пътя от София, през Дупница, Благоевград, струмското дефиле, Сандански, до Гърция. Този път съм го минал стотици пъти. И от години си знам един знак, който далновидно е сложен точно след Благоевград, на влизане в струмското дефиле – “Внимание! Животни на пътя!”
Така си е. Внимавайте и дръжте очите си отворени за онези животни, чиито регистрационни номера започват с “Е”. Тъй като из вените ми тече предостатъчно кръв с генетичен матрял от точно този край на китната ни родина, мога да си позволя подобен коментар. Ама наистина, на някои “Е”-та някои жички не са им свързани като хората и дават на късо!
Петък вечер, или по-скоро нощта срещу събота. Струмското дефиле е тъмно и тясно. Топло е, но не е задушно – там винаги леко подухва някакъв ветрец. Фаровете осветяват автомобила пред нас, а неговите фарове – ТИР-а по-напред. Малката ни колона си крета бавно но сигурно с около 70км/ч и всички търпеливо изчакваме да стигнем края на дефилето и по-широките пътни платна насетне.
Обаче зад гърба ни се появяват два зловещи фара. Не светеха с кървавочервено, но това би било съвсем на място. Страховит ТИР се залепя за задната ни броня. Пътят продължава напред, все така криволичещ и разполовен с непрекъсната бяла линия. Зловещият ТИР от ада, обаче, не вярва нито в правила, нито в лош късмет – пришпорва всичките си коне и започва да изпреварва по ТИР-ски. Колкото и да е мощен, това е доста продължителен процес. Изпреварва нас. Изпреварва търновския Фолксваген пред нас. Изпреварва ТИР-а пред Фолксвагена. Пътят криволичи, двата тира се движат успоредно метър след метър, завой след завой, а лентите са все така две (натам и насам), разделени с непресечена бяла линия.
Номерът на зловещия ТИР е Е 4354 ЕА. Записах го. Освен това се обадих на 112 и ги информирах. Не, че от това последва нещо, въпреки, че наистина очаквах реакция. Не изпратиха автомобил на КАТ да пресрещне камиона, нито някой му каза нещо на границата. Е, освен нас – ние споделихме мнението си с него, на което младият господин “Е” отговори “Е шо ке прайме?”
Така че реших поне да го запиша някъде – Е 4354 ЕА. За съжаление нямаше никакви други отличителни белези – нямаше име на компания за превози, нито телефон и надпис “Шофирам ли безопасно?” Просто камион с бяло ремарке.
Защо говоря така за шофьорите “Е”, ще попитате? Защо така обобщавам? Преди година шофирах по същия този път, но в обратната посока. Малко преди Струмяни срещу нас се зададе колона ТИР-ове – може би 5-6 парчета. Лентите са си две – насам и натам. Точно в момента в който се разминавахме с първия ТИР, срещу нас изскочи автомобил – изпреварва колоната. Разминахме се на косъм, защото аз се забих в тесния тревясал псевдобанкет и почти опрях до бетонната стена вдясно. Спрях и си поех дъх, а Нели слезе от колата и повърна. Това беше най-гадният от случаите, но има още, които не помня в подробности и няма да разказвам.
Шофьорите “Е” познават този път. За тях той е лесен, могат да го минат и със затворени очи. Но явно не си дават сметка, че не са сами на платното. Особено Е 4354 ЕА.
Е шо ке прайме?