Днес радио Витоша пусна поредната си петъчна тема, а именно:
Та какво ми хрумна на мене…
Това да продаваш тялото си е неморално. Това да правиш безразборен секс – също. Сексът трябва да бъде между двама души, не повече; да бъде с минимален брой партньори (ако може – само с един); да бъде с партньор от другия пол; да бъде стандартен (без вериги, униформи, показност и разни извращения); да бъде достояние единствено на участниците; да не е свързан с пари, или други облаги…
Списъкът може да стане дълъг, ако продължа.
Надявам се, че сте се сетили къде да монтирате кавичките, защото аз не споделям горепосочените “best practices”.
Жалко, но ценностите по света произлизат от религиите, които сами по себе си са рестриктивни режими, целящи да избегнат хедонизма и така да гарантират по-висока производителност и контрол. А в интерес на истината, ако не свързвах промискуитета с един куп болести, нямаше да имам нищо против интимно-фискалните взаимоотношения. Ма кво да правя – хипохондрия…
Това малко се връзва с постингите ми за чалгата и за сексуалния подбор, ама то темата е почти същата.
Вероятно немалко хора знаят за бонобо – маймуните (един вид шимпанзета), при които социумът се гради върху сексуални взаимоотношения. Сексът при тях е вид комуникация, валута, удоволствие, както и (разбира се) начин за възпроизвеждане. Забавното е, че генетически те са най-близките организми до хората. Това какво ни говори?
То и ние сами си знаем, че ако не съществуваха тези морални (и според мен – религиозни) устои, хората щяха да се плющят наляво и надясно. Абе то ние и сега го правим, но тайно – шшшш, да не разбере някой! Еднодневки, еднонощки, кратки връзки, приятели с екстри, изневери, разменки, групи, еднополови интимности, кинкири-минкири… Ама тайно, че какво ще помислят хората!
Винаги съм се чудел дали, ако знаех какво правят всички в интимното си време, щях да имам каквито и да било скрупули и притеснения да върша каквото си пожелая – сексуално имам предвид. Но, какво да се прави, създали сме си един сумрак, в който ние си мърсуваме скришом… и редом с останалите… и всички се правим на росни капки. И се кланяме на показния морал, лицемерен сам по себе си, който продължаваме да пресъздаваме всеки ден, ден след ден.
Всъщност откъде тръгна този така неорганизиран постинг?
От забраните.
Замислих се например за проституцията в България. Смятам, че е голяма глупост тя да е забранена. Държавна глупост. Неморална била? Ма моля ви се, морал! Я малко по-реалистично – сексът е секс, винаги се е продавал (и то под каква ли е форма), и винаги ще се продава. Я го узаконете, като едни трезвомислещи хора, та да можете да наложите стандарти! Щото докато е нелегален, стандарти не могат да бъдат официално определяни.
Проститутките няма да свършат, но може да бъдат по-уредени, по-здрави, по-чисти… Който иска да си плати за малко плътска радост, ще може да е доста по-спокоен, защото момичето / момчето ще бъде задължено да използва презервативи, да минава редовни прегледи, да извършва услугите си на хигиенични, уютни и удобни места, вместо по храстите край прекрасното околовръстно…
А защо казвам “момичето / момчето”? Ми защото и мъже, и жени се възползват от тези услуги, при това далеч невинаги с партньор от другия пол. Ъхъ, различната (не-хетеро) сексуална ориентация съществува – факт. И също е “неморална”. Което също създава предпоставки за проблеми. Потайността, непредпазливостта, неинформираността – те вървят ръка за ръка. Тази стигма пречи на развитието на нормални и здрави (здравословни) връзки – емоционални и сексуални – защото за тяхното съществуване е нужна благоприятна среда. Което пък води до хаотичност, разпиляност, нестабилност – хората с “алтернативна” сексуалност по-рядко смогват да поддържат една връзка и се стига до многобройни, но краткотрайни връзки.
Когато бъде забранено нещо сексуално, което е по-скоро природна даденост, отколкото прищявка на съвременния човек, резултатите могат да бъдат особено неприятни. По този начин се насърчава сивата икономика, увеличава се напрежението у хората, които знаят, че вършат нещо “неморално” (и незаконно), създават се и се поддържат лоши условия, в които не може да се постигне хармония… защото тази хармония би била в дисонанс със статуквото на обществената нагласа.
Забрани – бол. И наистина понякога водят до нежелани ситуации.