Сигурно всеки знае, че лизингарите в България са идиоти. Ама аз да си го кажа.
Отива човек в представителство на определена марка, харесва си автомобил и сключва договор. Всичко е в реда на нещата. Лизингодателят проверява, разбира се, платежоспособността на новия си клиент, след което се подписва договорът за лизинг. Всичко е наред, вноските не са изненадващо ниски, нито твърде високи като сума.
И един ден клиентът установява, че проклетите застраховки – Каско и ГО – не са включени в лизинговия план. Ама как? Нали уж целта на лизинга е човек да може да си позволи да плаща месечните вноски! А вместо това, идва прекрасният месец, в който пристигат фактурите: месечната вноска + Каско + ГО. Много е забавно, защото общата сума се равнява на около 3 заплати на клиента. Да е бил умен, да си е чел договора!
По-интересното е, че разсрочването на Каското и ГО също не е твърде умно. Вместо да се включат в месечните вноски, така че клиентът да не изпитва трудности с изплащането – все пак наистина целта на лизинга е да направи новите автомобили (и други работи) достъпни за средностатистическия българин (тук говоря за нашата реалност) – тези застраховки са разбити на МАКСИМУМ 4 вноски. По този начин се получават едни забаввни сумички, които в продължение на 4 месеца лишават горкия клиент от тоталния му месечен приход и мало више.
С времето клиентът изпитва трудности и малко по малко започва да изостава от погасителния план. Може би дори го тургат в оня черен списък.
Да си е правил сметката!
tricky, tricky…
Е, да ги шибат калинките :))) гадни лизингоиди!