muiiio does share food

Вчера си мислех кое е любимото ми свойство на храната.

Вкус?
Текстура?
Аромат?
Цвят?
Количество? 🙂

Всъщност най-хубавото на храната е споделимостта ѝ.

Да споделиш с близки хора изживяването докато приготвяш някоя любопитна манджа. Особено ако не знаят какво правиш и можеш да им разказваш… И, разбира се, на тях да им е интересно. С чаша вино или бира в ръка.

Да споделиш тръпката от експеримента.

Да споделиш аромата на подправките (ох, мащерко!), вкуса на различните съставки…

Да споделиш времето.

Да споделиш трапезата си.

Да споделиш рецепта и дори снимка в интернет – да събудиш желанието у някого другиго. Да бъдеш причината за нечия друга кулинарна заедност.

Да споделиш кутия бонбони с колегите си и да ги усмихнеш за минутка.

Да споделиш дозата ендорфини от шоколада с карамел и морска сол.

Всъщност, дори не обичам да ям сам.

 

deus ex machina

Понякога просто се нуждаем да ни спуснат някой бог с кран, да ни оправи цялото мазало…

Казвал съм много пъти, че религия и вяра са различни неща. Аз съм крайно арелигиозен, но си имам вяра. Лично моя, покълнала кой знае кога, от кой знае какво семенце… но с годините е пораснала и превърнала се в част от мен. И искрено вярвам, че винаги и за всичко ни е нужен и поне мъничко късмет.

Тия дни Персеидите валят. От София се виждат трудно, защото светлината ни е мръсна и цапа небето. Но видях 3, макар и с периферното зрение. Стоях на балкона и гледах нагоре. Заболя ме вратът, стана ми хладно, но си бях наумил и чаках.

Реших, че ще си пожелая желанията по-силно, за да могат да хванат дикиш с такива периферни Персеидчета.

Нека тези падащи звезди да ми сбъднат желанията! Нека като deus ex machina да обърнат нещата в последния момент – извън правилата на играта, отвъд всякакви сюжетни линии и напук на логиката!

Има важни хора, за които си пожелах важни неща – нека те бъдат сбъднати!

Казват, че късметът не се чака, а се търси.

Е, докато го търся по “правилните” начини, защо да не го потърся и в небето?

перфектни грехове

Нали съм си казвал, че съм перфекционист (което е евфемизъм за лентяй), та покрай това ми неуспоримо качество съм стигнал до следния извод:

If you’re doing something wrong, at least do it GOOD!

(Забранявам да бъде поправяна граматиката на предното изказване!)

Който не знае, че постоянно спазвам някакъв хранителен режим и мрънкотя наляво и надясно за щяло и не щяло, и най-вече за това колко съм дебел, значи не ме познава. Е те там започва всичкото това с перфектните грехове – прегрешението “шоколад“. То ми се случва твърде редовно, дори когато съм яростно вкопчен в поредната вълна на нисковъглехидратност или intermittent-fast-ност.

Ясно, шоколад – грях, хубаво, а защо “перфектен”?

Enter перфекционизмът в лошотиите. Ако ще си развалям диетата с шоколад, няма да е Милка. Милка не е шоколад (освен Noisette, която всъщност доста харесвам). Предпочитам да си взема Lindt за доста проценти по-висока цена, но да му се насладя като хората. Или Côte d’Or, ммм!

Ако ще е гарга, нека бъде рошава. Много рошава. И много черна!

http://instagram.com/p/OJgj8Inwt0/

Дори приемам предложения за (не твърде трудни за откриване) хубави, красиви, перфектни шоколади, с които да си развалям диетите.

А защо чак блог-пост?

Защото мисля, че е добра идея да започна да живея по този начин – не-дискаунтърски. Щото за мен повечето Милки са един вид дискаунтърите на шоколадовия свят.

Вярно, ще намаля количеството на много неща, но за сметка на по-високо качество.

ОК, поне много ми се иска така да заживея.

Да приемем, че в момента не говоря за техника, автомобили, местообитание, а за онези работи, които са по-злободневни, по-евтини и по-лесни за промяна. Най-вече храната. Все пак от нея в голяма степен зависи качеството на живота, не?

Та ето, ще взема да почна да се пробвам да се храня хубаво.

Ммхм!

много сме яки!

Супер сме! Ще ме разберете като видите клипа по-долу 🙂

[All work and all play from Box1824 on Vimeo.]

Съгласен съм.

Аз и преди съм размишлявал над това.

Смятам, че това, което правиш (“работиш”), трябва да е нещо, което харесваш. Даже да го обичаш! Иначе е абсолютно безсмислено, тъй като се превръща единствено в начин за оцеляване, а не може цяла 1/2 от будния ти живот да е толкова … утилитарна! Не може да оцеляваш за да оцеляваш. Тавтология на безсмислието!

Правиш ли това, което обичаш?

Да?

Браво!

Не?

Защо не?

Всъщност… отговори ми тук: http://gopollgo.com/pravish-li-tova-koieto-obichash

🙂

[благодаря на @kAtAstrofiA за видеото]

full stop

След като смятах (58,400), взех, че пристъпих към действия.

Спрях да пуша. Както и предните два пъти, вече просто не ми се пуши. Основната разлика е, че преди ставаше случайно – просто се събуждах непушач. Този път реших и чак тогава спря да ми се пуши.

Поне е лесно, след като се изключи желанието – волята ми не страда.

Друг проблем си открих. Нервичките.

Преди, в случай, че се изнервех, си палех една цигарка и тя някак обираше overhead-а. Сега, обаче, си нямам такова ритуалче. Хората предлагат да пия вода, или да дъвча дъвка, или да спортувам, или нещо друго…

Да, обаче аз вода пия постоянно и просто няма как да я увелича. Дъвка – хубаво, ама тя някак не успява да постигне същото, най-вече няма социализиращ ефект. “Хей, Весе, хайде да излезем на терасата да подъвчем дъвки!” Спортът – абе много хубаво, само че е за преди и след работа. Няма как да отделя 4 минути и да ми олекне. Не е същото.

Ще го измисля, де!

Друго ми е любопитно сега.

Лиших телесото си от вредните катрани, никотини, бензини, токсини и ужасини – всичко това е много хубаво! Сега се опитвам да внимавам и как се храня, иначе отново ще стана 115 кила, а имам едни натрапчиви спомени, че те нито ми отиват, нито са полезни.

И покрай това внимаване се замислих за някакви неща.

Пазим се от катраните и никотините, и бензините, и токсините, и ужасините в цигарите, че даже си имаме законодателство – кой може да ги пуши (18+), къде може да ги пуши (само на открито), как и кога можем да ги рекламираме, и т.н. Абе вредни неща са и сме си ги омотали в разни защитни червени ленти.

Но наистина ми е изключително странно, особено откак гледах едни филми и четох едни статии – защо нямаме такива закони и наредби свързани с храните? Като се замисля, хората, които страдат от тютюнопушенето може дори да са по-малко от хората, които страдат от неправилно хранене. Неправилно не само заради количествата и стойностите на хранителните вещества в храната ни, но и заради всичката химия, заради неестествените неща, които всекидневно вкарваме в устата си и в собственото си тяло.

Все повече от нас знаят, че си вредим. Получава се като при цигарите – знаем, че е опасно за здравето, но го приемаме като съзнателен лош избор. И продължаваме да се храним с изкуствени храни.

Чудя се какво да ям. И колко. И кога.

Това е по-сложно от въпроса “Да пуша или да не пуша?” – поне неговият отговор е еднозначен.

Всички имат отговори, само дето май няма два отговора, които да съвпадат!

Ще продължавам да си спортувам (нещо ново, което правя от много скоро), но въпросът с храната няма да ми даде мира. Както и фактът, че там няма никаква регулация.