Няколко дни вече си цъкам с Nokia Lumia 800. Стигнах до няколко извода, единият от които всъщност отдавна ми е познат: за всеки смартфон (и всеки OS) си има хора.
Тъй като не бих могъл да претендирам за изчерпателност, насърчавам коментари и въпроси – биха могли да дадат полезна информация, за която аз самият да не съм се сетил. Ако и на мен ми хрумне още нещо, също ще го добавям в коментарите.
Ще го кажа така:
Ако искаш да работиш по операционната система, да я променяш, да се занимаваш с нея, то тогава този телефон не е за теб.
Ако искаш да работиш с избрани от теб приложения, а операционната система за теб е най-вече платформа, която да ти позволява да правиш това, тогава по-скоро това е твоят телефон.
Както и преди съм казвал, въпреки че първото ми е забавно, по-скоро спадам към втората група. Обичайното ми сравнение с къщата, което съм споделял и преди, важи и тук:
Първият тип хора биха влезли в нов дом, в който биха сменили дограмата, бутали стените, подменили водопровод и електрика и т.н.
Докато вторият тип хора просто искат една завършена къща, в която да сложат своите мебели и техника, да налепят тапети или да боядисат в стените, и да я превърнат в свой дом.
Както всеки продукт, който съм виждал до момента, този също има своите проблеми. Тъй като за плюсовете на този смартфон чуваме и четем много, реших да посоча няколкото проблема, които забелязах. Разделил съм си ги в 3 категории – хардуерен дизайн, OS и софтуер.
При дизайна виждам само един проблем – капачето за USB порта. То е твърдо, пластмасово, захванато към корпуса с панти, и достатъчно нежно, че някой ден да бъде счупено ако човек не внимава.
(N.B. За да отворите целите снимки без да чакате да бъдат оразмерявани от софтуера на блога, натиснете с десен бутон и ги отворете в нов прозорец или раздел!)
Това настрана, смятам, че Nokia Lumia 800 е един от най-красивите и добре измислени смартфони, които съм виждал. Формата му е чудесна, дори изпъкналото стъкло на екрана го кара да изглежда някак по-естествено. Бутоните са ми страшно удобни (може би за левичари ще бъдат малко по-трудни, тъй като всичките са отдясно и са най-удобни за палеца на дясната ръка), а калъфчето, което идва в комплекта, пасва толкова перфектно, че никой не разбира, че телефонът е облечен. И да не забравя да спомена, че си има хардуерен бутон за камерата! Това е нещо, което много ми липсва при настоящото ми HTC.
При OS-а (Windows Phone 7.5, доколкото разбирам), виждам два основни проблема, които, обаче, могат да бъдат оправени с бъдещ софтуер ъпдейт, а именно:
Няма българска клавиатура – аз ползвам руска, която няма “ъ” (както ми подсказаха в коментарите, задържането на “ь” изкарва и “ъ”), и чиято подредба е объркваща поне колкото БДС.
Няма WiFi hotspot или поне USB tethering.
От няколко човека вече чух, че тези проблеми ще бъдат оправени с някой скорошен ъпдейт. Искрено се надявам, тъй като българската фонетична клавиатура е нещо, което използвам постоянно, а пък WiFi hotspot-ът е нещо, което макар да използвам рядко, на моменти ми е особено важно.
Всъщност, в момента, в който тези два проблема бъдат разрешени, мисля, че Nokia Lumia 800 би могла да се превърне и в много добър бизнес телефон – има много добра интеграция с Microsoft Office, има допълнително място за съхранение на данни в облачния SkyDrive, има какви ли не начини да се навърже с мейли (Gmail, Hotmail, Exchange, POP/IMAP), както и, разбира се, всевъзможните социални мрежи. Е, разбира се, няма Instagram (все още?), но както няколко човека коментираха, това е по-скоро предимство 🙂
Самата операционна система, иначе, е много лесна. Все едно е писана за идиоти – влизаш и вече знаеш. Значително по-семпла и олекотена е от Android и iOS, като няма множество екрани (има само 2 – home screen със “закованите” приложения, телефонни номера и т.н. + applications screen с всички останали), няма много възможности за персонализиране (може да се смени основният цвят, както и основният фон), няма излишно 3D връткане (ужасът в Sense 3+), няма уиджети (всъщност вместо иконки, Windows Phone има “плочки”, като доста от тях показват актуална информация от съответната програмка).
На пръв поглед, големият шрифт и празното пространство хем помагат на погледа да обхване всичко на екрана, хем го карат да изглежда така, сякаш побира твърде малко информация. Обаче това е леко заблуждаващо – както споменах, WP7 е доста различен като UX. Когато влезем в някое приложение, ние виждаме един екран, но вляво и вдясно има още няколко екрана, като преминаването от един към друг е както при home screen и applications – плъзгане на пръста вляво или вдясно.
Както се вижда в тази снимка на Twitter приложението, в момента изгледът е на екран “mentions”, като вдясно от него (обозначено от потъмнения надпис, излизащ от полето на екрана) може да се види екран “messages”. Първоначално отнема малко време да се свикне, но тъй като това наистина е основен елемент от интерфейса, човек свиква. А на мен даже много ми допадна. Дизайнът на WP7 избягва клътъра, който е така характерен за другите 2 наложени мобилни операционни системи.
Както си личи, Windows Phone 7 е изцяло нова парадигма. Няма това, няма онова… просто има основното и най-важното. Останалото зависи от ползващия и от софтуера.
И така, последно, проблемът при софтуера: както може да се очаква, marketplace-ът не е толкова пълен, колкото Google Play или Apple AppStore – все пак WP7 е по-млада система, която все още има да расте. Не можах да си инсталирам WordPress (уж има приложение, но в българския marketplace, който функционира от броени дни, все още го няма), не можах да намеря приложение за Linkedin… Но вярвам, че това е проблем, който ще се разреши от само себе си с времето.
Има и една особеност, с която потребителите на iOS са свикнали, но вероятно е особена за хората на Android – музика, филми и снимки се качват на телефона само през приложението Zune. То изглежда сякаш е от някакъв Windows от бъдещето, доста различно като визия и интерфейс, но като цяло е приятно.
Фактът, че телефонът не може просто да се върже към кой да е компютър и файловете да се изсипват в него като в обикновена флашка донякъде е недостатък, но явно това е принципът на затворените екосистеми (каквато е WP7, както и iOS). Ако съдя по опита ми с iPhone от преди време, това не би ми представлявало голям проблем.
Няма да навлизам в подробности за начина на ползване на основните приложения, тъй като писанието ми ще стане безкрайно, само ще кажа, че след първоначалния кратък период на самообучение (неизбежен), всъщност всичко се ползва лесно и работи добре.
И така, за гийковете и разните компютърни гурута и ентусиасти, този телефон не е предизвикателството, което обикновено търсят, но за един обикновен човек, който просто иска работещ и красив телефон, това е удачно решение. А след като му сложат WiFi hotspot + българска клавиатура, ще бъде повече от удачно.
