Светлото Бъдеще се носеше по още неопетнения асфалт на чисто новата магистрала със 140км/ч.
Не видя бабката.
И тя не видя Светлото Бъдеще.
как да отслабнем със сладко?
Никак.
вегетарианска мусака
…ама без патладжан.
Защото всички знаем мусаките, които се правят с патладжан и/или тиквичка.
Само че в тоя случай измислих псевдо-кайма.
Случи се, че нашият уважаем @Karakonjol бил обещал на своя колежка да направи мусака, но въпросната девочка била вегетарианка. Лоша работа, щото той прави страхотна мусака, ама с кайма. Разбирам го, аз също изпитвам затруднения да се храня без месо.
Първо наистина щях да използвам патладжан и/или тиквичка, само дето в удобните магазини не открихме такива екстри, а някак ни домързя да ходим до истински магазин – та това си беше разходка за поне 45 минути (отиване-пазаруване-връщане).
Затова направих друго – измислих псевдокайма, в която няма соя. Всичко, освен каймата, е рецепта на гореспоменатия горски индивид. Каймата си е мое творение пък!
Продукти:
– 1/2 (до 2/3) консерва зрял червен фасул (kidney beans)
– 1/2 буркан зелен боб
– 1 зелена чушка
– 1 среден морков
– 1 глава лук
– 1 консерва домати (на кубчета)
– 3 картофа
– кимион (нещото за кебапчета, не за соленки – може и ким да е)
– червен пипер (лют най-много обичам)
– черен пипер
– сол
– олио
– кисело мляко
– яйце
Приготовление:
Запържват се картофите, после се подреждат в йена и чакат кротко другите неща.
Червеният боб се намачква с вилица, зеленият боб се нарязва много ситно, а чушката и морковът се настъргват на ситно ренде. Добвавят се подправките – може даже и риган. После се омешват заедно и се донамачкват с вилица. И заприличват изненадващо много на кайма (в зависимост от чушката, може и да изглежда леко зеленясала).
Запържва се лукът.
Добавя се “каймата” да се позапържи.
Когато се е позапържила (то си личи), се сипват доматките и се оставя леко да покъкрят.
Изсипва се каймата върху картофите, добавя се малко вода и йената се слага във фурната, първо на долен реотан, за да се готви. Не съм сигурен колко време или на каква температура – карайте класически и на око 🙂
Към края се пуска и горен реотан, за да се позапече мусаката и да направи коричка.
Яйцето и млякото се разбиват, залива се мусаката и се допича.
Воала – изглежда като истинска, има вкус доста подобен на истинска, ама е фалшива 🙂 🙂 🙂
Всъщност, въпросната кайма много успешно може да се ползва и като някакъв дип, или пък като част от продуктите за фахитас.
Особено ако се ползва повечко лют червен пипер, а към голямата чушка се добавят и 1-2 наситнени люти чушлета…
Mahlzeit!
нещастие и потенциал
Много сме нещастни.
Тръшкаме се, щото не сме щастливи, бе!
Разбира се, когато се сравняваме с горките етиопци, или с бедните непалци, или с жителите на някоя дълбока китайска провинция, винаги осъзнаваме, че всъщност… май биваме. Ама все пак, знаем, че така не е хубаво да се мисли. По-добре да гледаме напред и нагоре, и да знаем какво желаем, какво можем да получим, отколкото да се сравняваме с още по-големи нещастници. Щото иначе значи, че сме се отказали да мечтаем, нъл тъй?
Но ето на, този начин на мислене, който би следвало да ни причини щастливост, се оказва тъжно безрезултатен.
И все пак, нали сме европейци? И то важни – на кръстопътя между Европа и… Азия? Турция? Русия? … Абе на кръстопът сме, някакъв, важни сме!
И щото нали сме европейци, трябва да живеем по европейски!
По разните телевизионни шоà, където разни обикновени люде се съревновават (със себеподобни, или със съдбата) за разни пари, редовно се случва някой да не вземе голямата печалба.
И какво си казва неспечелилият индивид?
“Ей, мамка му и прасе, изгубих 10,000 лева.”
(А това са си 5,000 евро, кажи-речи!)
Ей там е голямата драма. Непечалбата = загуба.
Проблем с възприятията.
Обаче… За да изгубиш нещо, трябва да си го имал. Изработено, спечелено, наследено, все едно – трябва да ти е принадлежало.
Ами ето затова сме нещастни – зщото приемаме потенциала за добрър “европейски начин на живот”, тази европейска инкарнация на вездесъщия “америкън дрийм”, за реалност, даденост, истинскост и т.н.-ост.
Казвал ли съм, че “потенциал” е гадна думичка?
Едно време учителките викаха мама и тате на родителските срещи, за да им кажат “Умно е момчето, има страхотен потенциал… но… не учи!”
Потенциал = нещо, което не е. Ама пък би могло да бъде! Но не е.
Така и с потенциала за Европейския Живот на Българина.
Не е, ама можеше да е.
FML, right?
Потенциалът ще ни изяде главата.
Potential killed the Bulgarian.
Никво кюриозити, никъв кет!
В един малко по-друг ред на мисли, той потенциалът и връзки унищожава. Потенциалните пропуснати ползи от това да бъдеш с гадже А, което не е толкова секси/умно/добро/мило/умело/богато/etc. колкото гадже Б, което пък е по-скоро видение някъде в евентуалното бъдеще…
И да приемеш да си с гадже А в настоящето = да се лишиш от потенциалното гаджество с персоната Б някъде в бъдещето и от потенциалното ви съвместно перфектно щастие…
Имаше някаква мъдрост – да променим онова, което можем, и да приемем онова, което не можем да променим…
Тя пропуска нещо важно: какво си мислим, че можем да променим, та да знаем какво ще ни се наложи да приемем.
Пардон за неструктурирания rant, ама така ми дойде.
нещо шарено и люто
Мойта мамка прави една страхотна салата, която днес беше обогатена с още няколко идеи.
Не е никак сложна, но за сметка на това е супер вкусна. И особено customizable.
Продукти:
- 1 краставица
- 1 червена чушка
- 1 морков
- 1 зелена чушка (а може и жълта)
- 2 люти (ама люти!) чушлета
- 2-3 скилидки чесън (или много повече)
- 1 връзка магданоз
- 1/2 връзка копър
- 1 ябълка
- пресен джинджифил (колкото едър орех)
- 1 лъч звездовиден анасон, стрит в хаванче
- плодов оцет (ябълков, вишнев, малинов…)
- олио (зехтин, ленено, орехово…)
- щипка сол
Приготовление:
Както се вижда, всичко е на око. Препоръчвам чушките да не са измислените, красиви зимни камби дето ги продават по големите вериги, щото със същия успех може да се ползват и пластмасови.
Всичко се наситня на дребни кубченца, ама наистина дребни. И като казвам всичко, това включва дори стъблата на магданоза и копъра. (Някой път ще сложа и стръкове целина, да видим…) Единствено джинджифилът и чесънът може да се стрият, а лютите чушлета да са на ултрафини кубчета (или ситно ренде).
После се слагат подправките (на око и на вкус), залива се с оцет (на око и на вкус), разбърква се хубаво, и се добавя олиото (на око и на вкус).
Аз си признавам, че обичам с повечко оцет, повечко чесън и повечко люти чушлета 🙂
Салатата е най-вкусна когато попрестои малко.
И на всичкото отгоре, може да се добавят/отстраняват продукти по желание. Дори само с краставица, чесън и оцет, пак е много вкусна.