аристократично жигосване

Здрасти, Х, спиш ли?

Преди малко ми хрумна нещо, което досега не се бях сещал.

Нещата, които съм чел, свързани с брандовете and all that jazz, винаги разказват истории свързани с жигосването на говедата (откъдето е тръгнал самият термин брандиране), после с идентифициране на продукт от конкретен производител, после с идентифициране на самия продукт сам по себе си…

Пък това, което аз се замислих, е малко по-различно. Дотам вече се е развило брандосването, и по толкова различен начин ние (потребителите) го използваме, че може да се гледа на него като на хералдически знак. Донякъде.

С него, разбира се, не посочваме своя род, наследство и произход – не. По-скоро ние се сдобиваме с произход. Не генетически, а идеологически. Може би. Мисълта още е твърде прясна в главата ми. Опитвам се да я разбера, намества се трудно между ушите ми.

Никой не може да ме убеди, че хората не се интересуват от брандовете. Може би в някои случаи, когато сдобиването с конкретен продукт е чисто утилитарно, използването му е краткосрочно, или пък се случва по принуда (ако няма Coca Cola, аз бих си взел Pepsi – което, обаче, не важи за мнооооооого от феновете на Coca Cola или, съответно, на Pepsi).

Ениуей, де…

Когато се сдобиваме с нов продукт, ние се сдобиваме с конкретен бранд. Респективно, ние се сдобиваме с неговата история, с неговото послание, с неговата идеология, с неговата значимост. Фактът, че използваме (носим) този бранд, означава, че споделяме заряда на неговата хералдическа символика. Герб, един вид.

Капиш?

Аз май си схванах мисълта. Приятно е, когато разбереш нещо, което се случва в главата ти.

Хайде, отново лека нощ и до скоро въобразяване!

P.S. Правиш писането на някакви неща по-лесно.

 

9 Replies to “аристократично жигосване”

  1. Мишо,(позволи ми да се обръщам към теб така, мога да ти бъда майка, пък и съпругът ми е Мишо, та ми иде отвътре ;),мен никой не може да ме жигоса или пък да ме облагороди с каквато и да е хералдика. Късно е. Аз съм от поколението, което залага на автентичното, независимо от дамгата. Качеството – преди всичко. Брандът не е толкова важен.
    Съжалявам, ако съм те разочаровала, но не всеки “споделя заряда на хералдическата символика” на бранда. Ениуей…
    Но пък се радвам, че си схванал мисълта си. Тя наистина е важна за успеха на поколението на децата ми, към което принадлежиш и ти. Те това е – брандосването му е майката. Само така шъ съ упрайм.

  2. В моите очи, един утвърден бранд е по-скоро гаранция за качество. Бих предпочел телевизор Sony пред телевизор Neo, именно поради това. Може би е нещо като английската морава – хем е същата трева, хем не точно.

    А дали бих могъл да си позволя Sony – това е вече друг разговор 🙂

  3. Тъй де, май за едно и също говорим, но на различни езици 😛
    Ама, а някой ми каже, че Радомирската боза, ако и да имат единственият паметник на бозаджията е същата като едновремешната…
    Различни приоритети 😉 Ти за – iPhone,(примерно) и за Sony, аз за боза, локум и едновремешната лимоната без Е-та 😀

    (А пък телевизорът, дето дядо ми го донесе през 1965 година, “Orion Delta” още бачка),хихи…После Sony-то било по-добро 😉

  4. Аз няма къде да си намеря такъв Орион 🙂 А и едни учени ми обясняват колко бил вреден кинескопът…

    Иначе боза не пия, локум не обичам, но виж – халва! Но и там ми е набрандосан мозъкът – бомбичките на халва “Любимка” веднага ми светват.

  5. Халвааа, ммм. Ама сусамена. От онази на конците. Може да е калорийна бомба, ама то кое вкусно нещо не е вредно…

  6. Ах,тези брандове и този век, в който живеем. Сони, да. Име, измислено специално, за да означава едно и също на всички езици. Прекрасен пример за брандиране е, май. Щото и аз съм от поколението на бозата и локума.Но, харесвам и Сони, де. Особено онзи уолкмен, дето си го купих от Илиенци едно време и после ми го откраднаха. Още ми е мъчно за него. Иначе, Мишо, все по-често напоследък си мисля за това как неусетно, през годините, с развитието на това технологично и консуматорско общество, бавничко и полека, сме се сдобили с много патерици. И без тях животът ни е немислим. Не съм учил маркетинг, не знам нищо за брандирането, не съм посещавал лекциите на големите в тая област, които идваха в София. Но, мисля си, че и всичко това е една гоооляма патерица. Изкуството е да бъдем убедени, че не е патерица. И че трябва да купуваме. И че новото винаги е по-добро от старото. А аз се сещам за две неща:
    1. Следната мисъл – “Не завиждам на консерваторите – всеки път трябва да измислят по нещо ново, за да си остане всичко по старому”;
    2. Преди години в едно нюйоркско мазе бяха намерили крушка, произведена в началото на 20 век, която още светела. И се оказало, че по някое време производителите осъзнали, че ако правят такива зверски държеливи крушки, бизнесът им няма бъдеще. И почнали да правят по-нетрайни крушки. И се появило брандирането! :))

  7. П.П. Сетих се още нещо – жена ми беше споменала нещо такова – че един литър “Кока Кола” реално струва да речем 30 пенса. Всичко останало до долар да речем е цената на бранда. Плащаме, за да се сдобием с усещането за съпричастност, за принадлежност, за стойност. А като се оригнеш два пъти, след като си пил кола, всичко потъва в небитието, остава едно извънредно уриниране, покачване на акциите на “Кока Кола”, доволството на акционерите и..друго май няма. А, да – и рекламният бизнес за милиарди.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.