Ето една картинка, в която присъства и Лулу 🙂
Това са HTC Sensation (благодаря на @Alex_Georgiev), последван от iPhone 4S (благодаря на @_LadyAnn_), и след тях – Nokia Lumia 800 “Лулу” (благодаря на Nokia Bulgaria) 🙂
Тъй като още си нямам microSIM за да се прехвърля изцяло към Лулу за 2-те седмици тестов период, засега я ползвам само където имам wifi. (Моят оператор явно има недостиг на такива мини-картички, а аз самият не желая да режа моята, тъй като имам 2 леви ръце и след като я окепазя, ще остана без телефон докато не си вдигна задника до някой магазин за да ми дадат нова.)
Тук ще опиша само нещата, които се виждат от пръв и втори поглед при сравнението. Първо, HTC Sensation има най-голям екран, което е видно. После, iPhone 4S има най-плътен екран, което не е видно, но все пак е така – този Retina Display си е впечатляващ. Накрая идва Nokia Lumia 800, която има най-ярък и цветен екран, с някакво много черно черно! Размерът на екрана на Лулу е общо взето същият като този на iPhone 4S, като плътността на пикселите е, разбира се, доста по-ниска. Респективно, тук зависи дали размерът на екрана, плътността на пикселите, или контрастът е най-важен за вас.
За мен това не е от първостепенно значение, а част от цялостната комбинация, която представлява всяко едно устройство (и неговият OS).
Така. Следва дизайн. Откакто видях първия си iPhone съм убеден, че всички други смартфони са грозни. Особено Android-фоните, с малки изключения, които, както знаем, се занимават с дела от страна на Apple за груба имитация 🙂
Обаче тази Lumia всъщност първо ми хареса именно с дизайн. Различна е. Е, не е избягала от стандартната за съвременните смартфони визия, но някак успява да изпъкне – не само с цвят (макар че е забавно свежа в това синьо). Изглежда добре обмислена и някак завършена. Е, странно ми е, че стъклото е леко изпъкнало – струва ми се, че това би било предпоставка за по-лесно надраскване. По-логично ми е вдлъбнатото на Sensation-a, което би следвало да предпазва стъклото. От друга страна, HTC-то е значително по-грозно. Отново въпрос на лична преценка. А и тепърва ще се разбере дали изпъкналостта е недостатък. За вдлъбнатостта вече знам, че е предимство, след няколко полета и приплъзвания от страна на моя настоящ Sensation.
И последно за днес – home screen-овете. Вече сме свикнали на иконките на Android и iOS, както и на “тапетите” им. И двата OS-а предлагат групиране на иконки в папки. За момента Windows Phone не предлага това удобство, но и там нещата вероятно ще изглеждат различно, тъй като вместо иконки той използва т.нар. tiles (плочки?), които много ми допадат – правят цялостния дизайн на OS-а много лек и свръхопростен. Падам си по минимализъм, а тук май са успели. Плочките на самия стартов екран могат да бъдат “живи” – да показват актуална информация от “закованите” там апликации. Подобно на widget-ите на андроид – един вид фюжън между иконка и уиджет.
А, да, и няма wallpaper. Вместо това има само lock screen wallpaper (картинка преди отключването на телефона). Което за някои може да е минус, а на мен просто още повече ми улеснява живота, тъй като нито се налага да търся картинки, нито има нещо различно от плочките, което да ми привлича погледа 🙂
Единственият минус на плочника, който за момента ми хрумва, е това, че сме свикнали да търсим иконките визуално, по техните основни и характерни елементи и цветове, докато тук цветовете и формите са по-близки, което може да ни накара да четем текстовете малко повече. Поне докато свикнем.
Та това е засега. По-нататък мисля да покажа малко повече детайли относно дизайна на Лулу, като искам да обърна внимание на единствения недостатък, който видях в него.
Запознайте се с моя нов приятел, Зигмунд. Да, кръстих го 🙂
Клавиатурата е много изчистена, както всъщност е целият му дизайн. Първоначално е малко странно да се свикне, тъй като абсолютно всички клавиши са подредени в един сребрист правоъгълник, докато при повечето други лаптопи има dedicated бутони извън основната клавиатура. Е, тук всичко е слято. Но когато се свикне е доста удобно. Единствено бих направил CTRL да си бъде най-левият бутон на долния ред (тук има един допълнителен, за mute).
Това черно цилиндърче до лаптопа – това е събуферчето. И към него има платнено калъфче, в което да си го нося. Трябва да си призная, че до момента съм го използвал само 2-3 пъти, но наистина подобрява звука. В момента, в който го включа, лаптопът изключва баса на вградените колонки (или по някакъв начин го намалява?) и прехвърля отговорността към уфърчето. И да, звукът е по-плътен и по-пълен. А и все пак е BeO!
