Category: хубаво

Posted on

да се отървеш от 500лв

Преди време ми направиха впечатление рекламите на някакъв eMAG, които в своя кампания раздаваха много готини награди на томболен принцип. Определено успяха да ми приковат вниманието достатъчно, че да проверя какво представлява този eMAG. Оказа се, че е онлайн магазин, който е решил да стъпи и на нашия пазар. Нека! Смятам, че един по-голям онлайн магазин може да бъде полезен.

Разгледах го, разцъках наляво надясно… Не е лош, определено. Има немалко продукти, като се надявам да станат и повечко. Даже си имам няколко любими секции – секцията с компютърните джажи (все пак съм джаджоман), фото секцията (имам си един апарат, който прашасва отдавна, но някъде дълбоко в душата си, аз съм нереализиран гениален фотограф), както и мястото с кухненските принадлежности (не е тайна колко обичам да готвя… и да ям).

Интересно ми е дали в секцията с телефони ще се появи тази Nokia Lumia 920, която така отдавна чакам… В сиво! 🙂

Всъщност пиша този пост, защото eMAG организират игра за хора с блогове, участниците в която могат да спечелят ваучер за 500лв, а това не е малко.

Зачудих се, какво може да си вземе човек от там за 500лв?

Първо се загледах по телевизорите, ама рядко гледам телевизия, а от друга страна един телевизор в тия модерни времена, ако не е смарт, full ultra mega HD, 3D, не пере, не готви мусака, не върти баница и т.н., то значи той не е истински телевизор. А тези, истинските, са над 500лв.

После фотоапаратите… Ама аз си имам и си го обичам, нищо че е дърт и жален Nikon D70. A и обективите ми са що годе достатъчни, особено за всичкото активно неснимане, което практикувам с такъв забележителен професионализъм.

В крайна сметка се зарових сред кухненските неща и там що да видя? Раклет! Като тоя, дето го описвах наскоро. И си подредих списък (страхотна функционалност).

Така, сметката е само с 5лв отгоре! В крайна сметка, или бих оставил тавата за пица, или бих си доплатил 5-те лева 🙂

Ще си призная, че по един или друг начин, аз ще се сдобия с тия няколко неща, защото твърде много ми харесаха. Особено раклетът, тенджерите (ама страхотни са, майка ми има по-малкия комплект и е незаменим!) и пасатора. Празници идват, все някак ще се уредя.

Posted on

солени мъфини без брашно

Всъщност бях решил днес да експериментирам със свръхкалоричен фюжън 🙂 Щях да правя чийзкейк-еклерова-торта-бананов-пудинг (моя версия на 3-в-1). Но трябва да си призная, че още не ми се е дояло сладко (gasp!), затова реших да пробвам нещо по-здравословно.

Измислих си рецепта за солени мъфини без брашно. За вдъхновение използвах опита си с лешниковата торта. Най-готиното е, че в случая със солените мъфини, яйченият аромат докато са още топли изобщо не е никакъв проблем. (Не знам как са, когато изстинат, защото не останаха.)

Всичко правих на око и не се сетих да използвам някакви мерилки, за да мога после да предам точно и достоверно съотношенията… Но в крайна сметка това не е суфле, нито френски макарони, така че всичко е A-OK 🙂

Солени мъфини без брашно :-)
Солени мъфини без брашно 🙂

При мен се получиха ето тези 6 мъфина, като използвах от меките “еднократни” (тц!) алуминиеви формички.

Продукти:

– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– 1/4ч зехтин
– 1.5ч извара (аз използвах кашкавалена)
– 1ч овесени ядки (сигурно може и с някакви трици)
– 1/3ч наситнен зелен лук
– разни сушени зеленчуци
– разни подправки
– 1чл сода
– сол на вкус (зависи и от изварата и подправките)

 

Приготвяне:

Белтъците се разбиват на сняг. Всичко друго се разбива докато стане максимално хомогенна. Аз първо разбих жълтъците със зехтина, но според мен е все едно.

После със шпатула се добавят на 3 пъти белтъците, като се разбърква докато сместа се получи максимално еднородна.

Намазняват се (с мъничко зехтин) формите за мъфини и сместа се разпределя хубаво.

Пекат се на средната позиция във фурната, при 160 градуса, за около 50 минути. То си личи когато вече стават 🙂

 

Особености:

Най-вече фактът, че зеленчуците, подправките и като цяло всички добавки зависят изключително от идеите и капризите на готвещия. Ако имах сушени домати, щях да ги наситня и да ги добавя. Ако имах гъби, или бекон, или пармезан – също. Общо взето, основата (белтъци, жълтъци, овесени ядки и извара) е просто канава за всеки вкус и аромат, който човек би искал да добави.

Чудех се ако леко се сотират малко манатарки в масло и се добавят, дали няма да се получат чудни гъбени мъфини? 🙂

Наздраве!

Posted on

социалният експириънс “раклет”

Първо ще се оправдая – социален като в social (network): споделяне, шерване, you know, the works.
А експириънс – защото тази думичка е толкова по-богата от българските си преводи.

Оправдах се, продължавам с важното.

Искам раклет!  Може и да се срещне под името raclette 🙂 Ама не сиренето, а скаричката. Грила. Печката. За незапознатите, това е едно много симпатично устройство за приготвяне на храна, от швейцарски произход.

По-готиният брат на фондюто.

раклет
раклет (снимка: Benjamin Jopen)

Както се вижда в снимката, туй устройство има горно и долно ниво. Горното ниво е една плоча, под която (ама точно под нея) има нагреватели (или реотани). Долното ниво пък служи за поставяне на едни чинийки (мини-тиганчета). Идеята е, че на горната плоча могат да се запекат разни зеленчуци и мръвки, а в тиганчетата се разтапя самото сирене раклет. Или някакво друго сирене.

Разбира се, този уред предразполага към експерименти. Това е една от причините да ми е толкова любим. Слагаш си 10 купички на масата, в които има различни продукти – сирене, кашкавал, шунка, яйце, царевица, гъби, маслини, пеперони, чушки, лук… След което си избираш кои от тях искаш да сложиш в тиганчето си, монтираш тиганчето в раклета и чакаш да се позапекат нещицата.

Нещо като пица по желание без тесто. Кефче на резенчета!

Но най-готиното на раклета, поне за мен, е фактът, че това не е просто уред за готвене. Не е скара, или печка, или грил. Няма един основен готвещ.

Не.

Раклетът е социално гастрономическо устройство. Раклет с 6 тиганчета е супер готин начин шестима приятели да изживеят кротката си, домашна вечеря. Винце или биричка, музика или филм, 10 купички с разнообразни продукти, хубава музика… и един раклет на средата на масата, около който си готвим заедно.

Раклетът е малко домашно събитие waiting to happen 🙂

И преди съм казвал, че най-хубавото на храната е това, че можем да я споделяме. Яденето е социално явление. (Храненето е биологическо.)

И друго предимство има. Тиганчетата не са много големи, което означава, че храната се приготвя на сравнително малки порции и се яде по-бавно. Което е предпоставка да ядем по-малко, както и да си общуваме, докато чакаме кашкавалчето да се разтопи под реотаните.

А ако някой все пак настоява за хляб, може да си го гарнира с хумус, тиросалата, баба гануш, кьопоолу, лютеница, или просто масло с подправки.

Ама хубаво звучи, а?

🙂

Posted on

лешникова торта без брашно

Отдавна искам да спретна лешников сладкиш. Просто много обичам лешници! Ако не бях зодия риби, щях да съм зодия катерици.

В крайна сметка, направих една особена торта, без брашно. Трябва да предупредя – тъй като е без брашно и с доста яйца, ароматът е по-яйчен, освен това е много лека на вкус, но реално е много тежка и след 2 парчета на човек може да му призлее.

Лешникова торта без брашно
Лешникова торта без брашно

И така, рецептата…

Продукти:

– 350гр печени лешници
– 2чл сода бикарбонат
– 6 жълтъка
– 150гр пудра захар
– 400мл течна сметана (за разбиване)
– 6 белтъка (ха! чудехте се какво да ги правите, нали?)
–  15гр натрошени лешници (за поръсване)
– 4-5сл Nutella

 

Приготвяне:

Смиламе лешниците наситно (ползвах блендера към кухненския робот, но може дори в кафемелачка). Добавяме содата и оставяме някъде да си чакат реда.

А, да, загряваме фурната на 160 градуса.

Разбиваме жълтъците и захарата хубаво с миксер, на висока скорост, докато се получи много пухкава и бледожълта-към-бяла смес.

Добавяме смлените лешници към жълтъците и захарта и бъркаме с миксера. Тук да кажа, че сместа става много плътна и твърда, хубаво е миксерът да е по-ячък.

Разбиваме белтъците с миксера на хубав сняг. Разбиват се в чиста купа и с чисти бъркалки!

Добавяме 4-5сл от снега към лешниковото тесто и разбъркваме. Аз използвах здрава дървена лъжица, тъй като това разбъркване не е лесно. След като тестото поомекне, добавяме малко по малко и останалия сняг, като след всеки 3-4 лъжици бъркаме докато сместа стане хомогенна.

Покриваме хубаво средноголяма тава с незалепваща хартия за печене, изсипваме всичката смес и слагаме да се пече за около час.

Докато се пече блатът, разбиваме сметаната, като точно преди да стане на твърд сняг добавяме 2сл Nutella, за аромат. Може и захар, предполагам, но аз не сложих.

Когато извадим блата, оставяме да се охлади, но докато е още средно топъл го разрязваме хоризонтално наполовина.

Когато се доохлади, отделяме 1/3 от сметаната и в нея добавяме повечко Nutella – на вкус (или докато не свърши, както в моя случай). Този по-нутелест крем намазваме тънко върху долния блат и покриваме с горния.

Останалата сметана намазваме върху цялата торта и разнасяме максимално равномерно. Поръсваме с ония 15гр натрошени лешници.

Доохлаждаме (ако искаме), режем на по-малки парчета и консумираме с удоволствие и мярка 🙂

 

Edit:

След като тортата е поотлежала една нощ в хладилника, на сутринта е супер с кафето! Яйченият дъх осезаемо е намалял, вече е просто лешник с крем. Чудно, чудно!

 

Edit 2:

Това е торта за кафе. Абсолютно! Без кафето просто не е същото.

Сутрешно кафе и лешниковата торта. Йъм!
Сутрешно кафе и лешниковата торта. Йъм!
Posted on

патладзаня

Нямаше как да пропусна да си разкажа рецептата за патладзаня 🙂

Това е смесица между лазанята на майка ми и пармиджаната на Елисавета, в която вместо паста използвам патладжани и тиквички, нарязани на филийки дебели само около 1мм.

Туй ще бъде патладзаня :-)

Ей ги на продуктите. Само че това, дето е на снимката, е доста повече, отколкото е нужно. За 1 тавичка 2 тавички, която които стигат за двама четирима човека като мен, бяха нужни:

– 1 среден патладжан
– 1 едра тиквичка
– 1 домат
– 1 едра зелена чушка
– 1 едра червена чушка
– 1/2 обикновен пакет гъби (може и цял, а може и без)
– 1/2 пакетче настърган пармезан
– 1 кутишка cottage cheese (ама може и с извара, рикота, крема…)
– 4-5 скилидки чесън
– 3 топчици моцарела
– 1 пакет нарязана пражка шунка (окло 250гр)
– 1 буркан доматено пюре (или еквивалент)
– зехтин
– подправки (риган, босилек, розмарин, сушен домат…)

Клъц клъц #патладзаня

Всичките неща се режат на ситно, колкото е възможно по-еднакви като дебелина, въпреки че е много по-лесно да се нареже тиквичката на филийки по 1мм, отколкото, да речем, моцарелата. Важното е да са тънки, фини и елегантни 🙂

Getting there #патладзаня

А в една купа отделно се изсипват доматите, сирената (пармезан + cottage), подправките, счуканият чесън и зехтин на око. Разбъркват се, докато се омешат хубаво.

След това…

Слой след слой и в печката #патладзаня

Почваме да редим в тавичка, йена, или друго подобно нещо, което да има капак:

– сос (намазваме дъното)
– един ред тънки патладжанени филийки
– един ред тънки тиквичкени филийки
– чушки (червени и зелени)
– моцарела
– гъби
– сос
– шунка
– домати
– сос
– …
– патладжан
– тиквичка
– завършваме със сос

За по-плитък съд, едно изреждане на всички слоеве + завършване с патладжан, тиквичка и сос е предостатъчно.

Слагаме капака и печем на 170 градуса около 40 минути, след което махаме капака и допичаме около 20 минути.

Патладзанята е убиец!

Снимката на готовата лазаня не е толкова красива, колкото беше всъщност, направо не ѝ прави чест, но не ме интересува 🙂 Това е едно от най-вкусните неща, които съм готвил, като на всичкото отгоре е по-здравословно, защото е без тесто и защото позволява какви ли не вариации (по-малко сирене, по-малко месо, никакво месо…)

Ох, пак огладнях!