хубаво – Page 19

26 January 201326 January 2013

бъдещи куукиs

Имам идея да направя типични хамьерикън чоклит чип куукиs, но в малко поомуйчен вариант.

Обаче знам, че утре (и другиден) сигурно ще ме мързи, или ще си намеря други занимания.

Затова ще опиша рецептата тук, ще предупредя, че не е изпробвана, и ще се надявам, че някой ще има смелостта да я изпробва преди мен. Ако ли не, някой хубав ден ще си я тествам сам.

Продукти:

– 250гр масло
– 2ч тъмнокафява захар
– 2 яйца
– 1/2чл ванилия
– 1/3чл канела
– 1/3чл джинджифил
– 1/3чл индийско орехче
– 1.5ч брашно
– 1/2чл сол
– 1/2чл сода
– 1/2чл бакпулвер
– 1сл олио (зехтин)
– 2ч сурови бадеми
– 1ч натурален шоколад натрошен на парчета колкото фъстъци
– 1/2ч сушени червени боровинки

Приготовление:

Първо, трябва да се подготвят 2 по-особени неща:

1) Вместо масло, идеята ми е да се ползва beurre noisette. Не знам как се казва на български. За целта, маслото се слага в по-дълбок тиган с дебело дъно и на средносилен котлон се разбърква с дървена лъжица. Ще се разтопи, ще заври и в един момент дори ще се запени. Целта е маслото да стане бистро и златисто, като се утаят малки, кафеникави парченца. Тогава ароматът му е някак карамелен. Обикновено това се случва веднага след като поспадне пяната. Не трябва да се оставя много по-дълго, защото лесно изгаря. Излива се в друг съд и се оставя да се поохлади.

2) Бадемите се изпичат във фурната за около 10-12 минути на 175 градуса. Половината (1ч) се натрошават на едро, а другата половина (1ч) се слагат в кухненски робот (приставка метален нож) заедно със солта и олиото, и се разбиват, докато се получи каша. Целта е да се получи бадемов вариант на фъстъченото масло. Да, бадемово масло 🙂

След като сме готови с тези неща, вече можем да забъркаме тестото.

Маслото се разбива със захарта, добавят се яйцата, бадемовото масло и ванилията. С миксер най-удобно.

Отделно се омешват брашното, солта, содата, бакпулверът, канелата, джинджифилът и индийското орехче.

После двете смеси се комбинират и се омесват хубаво. Тук вече може би е най-добре с дървена лъжица.

Накрая се добавят едро натрошените бадеми, шоколадът и боровинките.

Тавата се постила с хартия за печене. Фурната трябва да е на 175 градуса.

Ако тестото е по-гъсто, оформят се топчета с размер на орехи, поставят се на около 3см едно от друго и леко се натискат с вилица, за да се посплескат.

Ако е по-рядко, изсипват се купчинки чрез супена лъжица, пак на около 3см една от друга, и леко се заравняват отгоре с вилица.

Слагат се във фурната и се пекат около 12 минути.

Изваждат се и се оставят 3-4 минути да останат в тавичката, преди да бъдат преместени – чрез шпатула – в равна чиния.

Там се оставят да изстинат хубаво, за да стегнат.

EDIT:

Направих ги. Ама не съвсем същите. Използвах само 1/3 от посоченото количество бадеми и не ги пекох. Останалите 2/3 бяха равни количества тахан и мюсли. И тъй като маслото се оказа “деликатес”, не се получи beurre noisette.

А, да, сложих и 1/2чл люто чили, но се усеща почти подсъзнателно…

30 December 2012

неочаквано добра комбинация

Приказвахме си преди време с една от най-близките ми приятелки за очевидното – кафе, мляко и захар е твърде позната комбинация, за да бъде неочаквано добра. Напълно очаквана е, както каза тя. А моето лично мнение е, че даже не е толкова добра – аз мойто кафе не го цапам. Или ако го цапам, не му викам кафе, а карамелено фрапучино, канелен залез, или нещо друго такова изкилиферчено по кофишопски.

А преди малко ми хрумна, че мога да си направя мой собствен списък с неща, които аз смятам за истински неочаквано добри комбинации.

– Нутела със солети (потапяш и вадиш – само вертикално!)

– Макдоналдски сладолед загребван с макдоналдски картофки

– Карамелен сладолед сервиран с хрупкаво, шоколадово мюсли (по-скоро cereal)

– Най-обикновен сметанов сладолед с натрошена тахан халва

– Портвайн, червени боровинки и синап

– Шоколад, карамел и морска сол

– …

Ще добавям още.

Приемам идеи!

22 December 201223 December 2012

01.01.01г. сл.кр.св.

Или първи / първи / първа година след края на света.

Добре сме дошли в новия свят. От нас зависи какъв ще бъде той – дали ще бъде какъвто беше допреди 2 дни, или ще бъде много по-добър.

Едно трябва да ни бъде ясно – в новия свят институциите, корпорациите, държавите (и т.н., и т.н.) няма да са по-различни, не и докато ние не станем различни.

Промяната е започнала, все повече хора осъзнават, че човешкият свят зависи от хората, а не от някакви абстрактни административни, метачовешки единици, уж функциониращи на принципа на равномерно разпределената отговорност (този принцип обезсилва отговорността като фактор, но това е много дълга тема и мястото и е в друг пост).

Накъде вървя с тези думи?

Към Кометите на Камен.

Камен Сарафов е един от многото хора, които са се сблъскали с тежки здравословни проблеми и с още по-тежката българска система на здравеопазване. Човек, в когото много от нас биха видели себе си.

Нека помогнем на Камен! Колкото можем, или колкото желаем, но нека помогнем!

Присъединете се към Кометите на Камен, вижте посланията на хората, вижте и себе си в лицето на този млад човек, и нека заедно с него да преборим препятствията, които стоят пред реализирането на планове, осъщестяването на мечти…

Да предприемем една крачка, след която 02.01.01г. сл.кр.св. ще бъде по-добър от 01.01.01г сл.кр.св.!

И след нея още много крачки, за да може Човечеството сл.кр.св. да бъде по-добро от предишното.

(Не знам дали трябва да се брои от нулева година, аз не бих, но все пак не това е основната тема на поста ми и ще го обсъждам друг ден и на друго място.)

16 December 201229 December 2012

мегабързи пълнени чушки

Това е специална рецепта от гост-готвач.

Гост-готвачът е баща ми, който е един много креативен човек. Комплексен мислител. Комбинативният му подход към кулинарията е неповторим и е признат от цялото семейство, че и даже от някои приятели и познати.

Вместо да описвам по стандартния начин – първо подробен списък с продукти, а после процедура по приготвянето, смятам да опиша нещата по начина, по който той действа, когато приготвя своите страхотни мегабързи пълнени чушки.

Първо, и много важно, взимате една чушка.

Въпрос на вкус, но аз най-много харесвам хубавите зелени чушки тип сиврия.

Най-добре да е по-дълга и по-дебела, иначе се пълни доста по-трудно.

Измивате чушката хубаво.

След това внимателно отстранявате “дръжката” и “капачето” – общо взето, отхлупвате я, за да имате удобен отвор за пълнене. Ако е по-едричка, както посочих по-горе, отворът за пълнене ще е достатъчно широк и удобен.

Разбира се, изчиствате чушката и от семената, иначе само ще пречат.

Обикновено хората пазят капачето, но при тази рецепта не е нужно, така че можете да го изхвърлите.

Така, вече имаме добре подготвена за пълнене зелена чушка сиврия.

Сега взимате далновидно закупеното кебапче на скара (можете да купите от повечето пазари, или някоя квартална скара-бира).

Ей като това отгоре.

Взимате, значи, кебапчето и го набутвате в чушката.

В повечето случаи, част от него ще остане да стърчи извън сиврията – именно затова не е нужно да пазите капачето.

И сега:

Хващате чушката с острото надолу, все едно е фунийка сладолед…

И ръфате 🙂

Нямам снимки, защото докато се сетя да опиша тази гениална рецепта, изядохме всичко. А горните снимки взех от интернетя.

EDIT:

Направих снимка. Позата е победоносна, с високо вдигната ръка 🙂

– – –

Снимките са директни URL-та от kotkata.com и ivesto.eu. Не съм запознат със самите сайтове, но снимките ми свършиха чудесна работа. Благодаря!

10 December 201210 March 2014

захаросване

Тия дни се захаросах.

Къде апетит, къде скука, къде експерименти (че обещах на моите Лилави да им занеса нещо кокосово и експериментирах)…

Ползвах шафран и бахар в сладкиш (редом с още половин дузина подправки), съсипах една партида масленки (като се пробвах да променя рецептата), направих течен карамел с морска сол (следващия път ще бъде и с beurre noisette) и направих що-годе успешни кокосови бисквити (които утре ще занеса на Лилавите).

Предпразнично захаросване. Като подготовка да изкараме зимата, която сякаш ей сега започна.

Пиша, тъй като от известно време не съм споделял нищо тук. И ей така, да поразмърдам малко блога.

Ще споделя как направих карамела и по-успешните бисквити 🙂

~~За съжаление, нямам снимки, но утре може и да щракна~~ Снимах на дневна светлина самите бисквити и карамела (който обогатих с няколко лъжици карамелизиран кокос).

КАРАМЕЛ

Това се оказа не толкова сложна задача, колкото мислех.

Продукти:

– 1ч захар (използвах от големите чаши за топли напитки – т.нар. мъг)
– 1/4ч вода
– 6сл масло (попрепълнени, почти цял голям пакет)
– 1/2ч течна сметана
– 1 чл морска сол (твърдят, че ако не е морска, разваля вкуса)
– 1 ванилия (може и без, а може и с ром)

Приготовление:

Захарта и водата се сипват в по-дълбок и голям тиган, не тефлонов, с дебело дъно. Хубаво е ако нямате тиган с дебело дъно, да имате съд с равно дъно и котлон с размера на тигана, за равномерно загряване. Твърди се, че не е хубаво по стените на тигана да остават захарни кристали, затова аз просто изсипах всичко в средата на тигана и леко го поразбърках с телта.

Котлона включвате на средновисоко (аз използвах степен 7 от 9) и чакате, като от време на време леко разбърквате с тел. Захарта ще се разтопи, след което ще започне да ври. В този момент спирате да разбърквате с телта, а само от време на време – сравнително рядко – разклащате съда.

Сега стоите и гледате. Бавно-бавно, захарта ще започне да променя цвета си. Трябва да достигне дълбок, кехлибарен цвят (около 175 градуса по Целзий, за онези от вас, които си имат сладкарски термометри). Ако се забавите много, рискувате да загори. Именно тук добавяте маслото и разбърквате с телта, докато се разтопи и то. Смъквате от огъня и добавяте течната сметана, като бъркате постоянно и хубаво, за да получите красива, хомогенна смес.

Сега добавете ванилията и солта, като продължите да разбърквате.

Готово! Изглежда течно, но до следващия ден ще се сгъсти до консистенцията на Nutella на стайна температура 🙂 Пресипете карамела в някакъв удобен и/или красив съд.

Има аромат, вкус и цвят точно като Werther’s Original.

Смятам следващия път да експериментирам с по-тъмен карамел.

КОКОСОВИ БИСКВИТИ

Те пък изглеждат лесни, но малки отклонения от рецептата водят до изненадващи разминавания с очакванията.

Продукти:

– 1.25ч брашно
– 2/3ч захар (най-добре се получи с кристална бяла захар)
– 1ч кокосови стърготини
– 1/2чл сол (и тук използвах морска)
– 6сл масло
– 1 ванилия
– 1-2сл вода

Приготовление:

Сухите продукти се омешват заедно.

Маслото трябва да е хубаво омекнало и нарязано на парчета. Аз го нарязах на парчета и го загрях за 30-40 секунди в микровълновата печка. След което го добавих към сухите продукти, заедно с ванилията (използвам течна) и започнах да омесвам тестото на ръка.

Първоначално консистенцията ще бъде като на хлебни трохи. След повечко месене ще започнат леко да слепват. Тук е добавят 1-2 до 3сл вода. Вече имаме приятно маслено тесто.

Сега вариантите са няколко:

1. Разточва се тестото на 0.5-1см слой и се охлажда за около 2ч в хладилник, след което се нарязва с нож, или оформя с формички за сладки.

или

2. Разточва се тестото на 0.5-1см директно в съда, в който ще се пече. Аз използвах самата тава от фурната, като я покрих с незалепваща хартия за печене. След което нарязах с нож за пица на правоъгълници.

или

3. Оформят се на ръка тънки бисквити.

След което се слагат във фурната на 170-175 градуса и се пекат между 12 и 15 минути. В зависимост от предпочитанията, трябва да са между кремаво-златисти или златисто-кафяви.

Както повечето тестени сладкиши, бисквитите са много по-вкусни след като се охладят. А, да, освен това веднага, след като се извадят от фурната, са много меки и много ронливи. Когато се охладят хубаво, ще стегнат.

И както се сещате, бисквитите се комбинират добре с течния карамел 🙂