Category: човещинки

Posted on

тиквена торта с брашно от елда

Et voila!

A photo posted by muiiio Blank (@muiiio) on

Бях решил да направя тиквена торта, като, както може да се очаква, тя е твърде сходна с тортата от моркови, но… нали… тиквена е.

И след като си купих тиквата (от ония, дето изглеждат като цигулки), докато обикалях из магазина в търсене на орехово олио, мернах пълнозърнесто брашно от елда – точно до обикновеното пълнозърнесто.

Рекох си – време за експерименти!

И така…

Продукти:

  • 300гр тиква
  • 300гр орехи
  • 300гр брашно (пълнозърнесто, от елда)
  • 300гр (кафява) захар
  • 300гр (орехово) олио
  • 4 яйца
  • бакпулвер
  • подправки
    • 1чл канела
    • 1чл джинджифил
    • 1/2чл индийско орехче
    • 1/2чл кардамон
    • 1/4чл звездовиден анасон
    • 1/4чл бахар
  • крем
    • 300гр крем-сирене по избор
    • 150гр меко масло
    • 100гр пудра захар
    • ванилия

Забележка: Отгоре пише няколко неща по 300гр, но всъщност спокойно можете да сложите дори половин кило тиква и пак толкова орехи, а захарта може по избор да намалите.

Приготовление:

  • Загрявате фурната на 175С.
  • Слагате всичко освен орехите и продуктите за крема в кухненския робот с приставката с металните ножове и бръмчите докато стане на каша.
  • Добавяте орехите в кашата и разбърквате на ръка.
  • Сипвате в тавичка и печете 40-50мин.
  • Вадите, охлаждате, обръщате (или изравнявате с нож).
  • Разбивате маслото, крем-сиренето, захарта и ванилията с миксер, докато се хомогенизират.
  • Мажете крема върху блата.
  • Оставяте в хладилника да пренощува (не е задължително, но ако не престои ще е малко по-суха и ронлива, заради брашното от елда).

Да ви е сладко!

Posted on

митници, шитници

Тук ще имате удоволствието да прочетете кратко описание на забавно преживяване, което Стефчо ме помоли да споделя от негово име:

Личният ми опит с български митници.

Такаааа, ще започнем с историята малко по-отдалече, от момента, в който за мое нещастие си харесах нещо от магазина на Blizzard. Наистина, нещото беше повече сантиментално скъпо, отколкото практично или ценно, но понякога просто не се сдържам и ИСКАМ, ИСКАМ!!

Както и да е, бях невероятно щастлив, че магазинът предлага доставка до България, което напоследък, за добро или зло, се случва с повече онлайн магазини. Набързо проверих цената и се оказа, че за скромната сума от $15, хората ще ми донесат стоката (която всъщност струва $35) до България.

Ура!

Ще ги платя, няма проблем, 15 – 15, все пак е почти половината от цената на стоката и няма да е чаааак толкова много пари.

Превъртаме набързо във времето с няколко седмици и колегата ми звъни по телефона, че са се обадили от DHL, че стоката е задържана на Български Митници, защото е надвишила някаква сума.

ОК, няма проблем, казах аз и се запътих щастлив към колата за да ходим да платим мито. Сметнах набързо 20% – около 18 лева – е ок няма проблем, все пак е нормално в държави с по-висок стандарт да се плаща допълнително за привилегията да ползваш пътища, здравеопазване и образование на такова ниво.

Рових из интернет за процедура за освобождаване на стока от митница, за да не остана изненадан и намерих един много приятен блог, който стъпка по стъпка обясняваше всичко необходимо. Естествено ако не бях прочел информацията, щях да бъда върнат на митницата, защото както можете да очаквате, трябва предварително да бъде принтирано нещо (инвойса), да си носите флашка и да носите крило от триста годишен прилеп, око от фазан албинос и перо от птица киви.

Въоръжени с търпение, пристъпихме към първата стъпка описана от блогъра и отидохме в DHL за да вземем документите, с които ще платим в митницата. На гишето в DHL обаче, любезната служителка около 15 минути опитваше да намери пратката но така и не успяваше. Няма да влизам в подробности, но се оказа, че моят човек недоразбрал нещо и се оказа че то не било DHL ами FedEx. Ехххх Иво Ивоооо.

Окей, все тая, тръгнахме да издирваме ФедЕкс, ама да не си мислите че можете да го намерите по табела или някакво описание – просто до една порутена сграда има едно порутено пътче, по което, ако случайно решите да тръгнете и вървите около 100 метра, благодарение на ястребовото си око може и да забележите в далечината надпис върху една сграда FedEx. Уау!

Засилихме се да влезем с колата, но за моя изненада, попаднахме на оня-тип-портиер, който се взема много насериозно и учтиво ни обясни, че чак да влезем с колата няма да стане, ами трябва да паркираме еди къде си и после да ни се издаде пропуск, за да можем въобще да си помислим да пристъпим в тяхната светиня.

Взехме пропуска, влязохме във FedEx, взехме документите и обратно към митницата.

Там, естествено, успяхме да ядосаме една служителка, че видите ли как може да не знаем реда и да изтеглим грешно билетче, но го преглътнахме и понеже аз бях изтеглил от всички възможни евентуално релевантни билетчета, скоро излезе реда ни за ЕОРИ-то (?). Попълвахме няква бланка и след известно време взехме въпросното ЕОРИ.

След това обаче се оказа, че трябва да попълним митническа декларация. Много интересно, че бланки за попълване НИКЪДЕ в митницата няма и освен това трябва да бъде подготвен и един XML файл с определен формат. За услугата отвън пред митницата услужливо има две “случайни” будки, в които можем да получим митническа декларация, попълнена, и XML файл върху флашката ни, срещу сумата от 18 лева (ебаси).

Платихме им, след което влязохме да платим в банката и самото мито (19 лева), след което, след ново изтеглено номерче и чакане около 10 минути, служителката нещо не хареса, че имало още едно име в email-a с инвойса и каза, че трябва да изчакаме, не може да стане веднага.

Излезе изпуши една цигара, върна се и каза че всичко е готово и може да вземем документите и пратката вече е освободена!!! Невероятен успех!!!

Влязохме в колата и естествено единствения паркинг е на летището, който е 3 лв. на час, т.е. платихме още ШЕСТ лева за паркинг.

Вече леко изморени се върнахме във ФедЕкс, при любезния оня-тип-портиер, за да вземем нов пропуск. Предадохме документите и очаквахме вече пратката, но уви – отидете на каса.

На касата ни съобщават, че дължим 24 лв такса, защото Педекс били задължени да държат пратките в СТРОГО-ОХРАНЯВАН-СКЛАД-ПОД-МИТНИЧЕСКИ-НАДЗОР и толкова се плащало за услугата. Кво да направя, платих им, след което излязохме навън, защото пакетът се получавал от другия край на сградата и ТАМ ВЕЧЕ ГО ВЗЕХ!

Любимата ми платнена чантичка която ми излезе:

$35 цена – 64 лв
$14 доставка – 26 лв
митническа декларация – 18 лв
мито – 19 лв
паркинг – 6лв
митнически склад – 24 лв

Или общо 157 лв (СТО ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛВ) – т.е. оскъпяването е само 245%

Posted on

соцталгията в контекст

Загорка Ретро
Загорка Ретро

Соцталгията не е ново явление. Появи се недълго след падането на Източния блок, като на немски (за първи път там я видях) терминът е Ostalgie (от Ost – изток). Романтизиране на социалистическото ни минало, чрез използването на вече залезли образи, за да ни погъделичка по носталгията за отминалата младост.

Соцталгията не е лошо явление, сама по себе си. Всъщност това е просто конкретно проявление на въздишката по детството и безгрижието – проявление, характерно конкретно за този времеви период, тези географски ширини, това историческо наследство. А и с времето спомените избледняват и благодарение на редица memory biases (това как е на български?) се изкривяват – например, колкото повече остаряваме, толкова сме по-склонни да си припомняме основно хубавото от миналото (т.нар. Positivity effect).

Не е нещо лошо и използването ѝ като маркетингов инструмент. Би трябвало да сме свикнали вече – от “Инвентарна книга на социализма“, през заведенията “Ракета” и “Спутник”… Заигравка с доброто старо време.

Защото старото време винаги е добро. Дори когато не е.

Тогава къде е проблемът?

За по-чувствителните хора, които имат твърде живи и тежки спомени от стария режим, това наистина може да се явява болезнена кампания.

За онези, които държат на истинност в рекламата, тази кампания е твърде едностранчива и заслужава да бъде гарнирана и с негативни елементи от соц-миналото ни.

Но най-големият ми проблем се явява контекстът, в който тази кампания съществува. Конкретно – медийният контекст. Моментът, в който живеем, е особено напрегнат – по някаква причина сме свидетели на поредната схизма между Изтока и Запада. У нас тя сякаш се олицетворява от православието и славянството vs. арелигиозността и мултикултуралността. От Русия и САЩ(+ЕС). Отново. И все повече медии – стари и новосъздадени – си играят с тази измамна носталгия по соца, за да ни демонстрират в какво “лошо време” живеем и да захранват пошла политическа пропаганда чрез манипулацията на простичкия факт, че ние, хората, просто не можем да се доверяваме на паметта си.

И къде се явява проблемът ми с кампанията на Загорка Ретро?

Именно в контекста. Една (иначе симпатична) кампания, несъзнателно (надявам се!) легитимира останалите про-соц кампании, които ни заобикалят, като захранва и без това слабата и ковка обществена памет с един носталгичен (ерго – положителен) образ на соца.

Смятам, че правилният ход от страна на Загорка би бил официалната подкрепа на социално-отговорната форма на кампанията (напр. вече съществуващия хаштаг #соцталгия), в която виждаме всички възможни страни на соца. А Загорка може да застане зад тази нова, вече viral кампания, и да каже “от онова трудно време, когато бутилката Загорка беше сред малкото удоволствия, които можехме да си позволим безнаказано.”

Така че, не, соцталгията не е нещо лошо. Както и една запалка не е нещо лошо. Освен ако човек не я използва когато се въргаля в локва от бензин.

P.S. благодарности на @suh_chukan за картинката, от която сякаш тръгна шумът, и която използвах като илюстрация към този текст!

Posted on

салата с малини и краставици

https://instagram.com/p/5kaMa4nwjb/

Поне първоначално идеята беше да направим салата с малини и краставици. Някак звучаха като добра комбинация. Е, с някакъв сладко-кисел салатен дресинг, разбира се!

После реших, че искам салатата да е по-богата, по-разнообразна, пъстра, с различни вкусове – така че всяка хапка да се различава от предната.

След като установих, че малини е по-лесно да се намерят в малък плод-зеленчук, отколкото в големите вериги (които, обаче, предлагат екзотики като манго и драконов плод, защо не?), и че авокадото най-често е зелено и твърдо, избрах продуктите и запретнах ръкавки. Continue reading “салата с малини и краставици”

Posted on

брауни с червено цвекло

https://instagram.com/p/1-F821nwuA

Преди време случайно ми попадна словосъчетанието “шоколадов сладкиш с цвекло” – звучи като оксиморон! Обаче всички, които са пробвали такава рецепта, твърдяха, че се получава много вкусно, и че цвеклото подчертава вкуса на шоколада.

Разгледах сума ти рецепти и накрая реших, както обикновено, да импровизирам по спомен от всичките.

Е, получи се  – доста е шоколадово, наистина.

За целта купих кило и половина цвекло. Спокойно, в рецептата използвах само около 350 грама 🙂 Останалите стават за салатка!

Продукти:

– 3 яйца
– 350гр сварено червено цвекло
– 250гр сурови бадеми
– 1чч зехтин
– 150гр черен шоколад
– 1 много късо еспресо
– 150гр мусковадо
– 150гр меласа
– 90гр какао
– 40гр царевично нишесте (ползвах пудинг ванилия на Dr. Oetker)
– доволно количество ванилия

Приготовление:

– Фурната на 175С.
– Бадемите се смилат в кухненския робот на много ситно.
– Яйцата се разбиват със захарта, меласата и зехтина.
– Шоколадът се разтопява на водна баня.
– Цвеклото се сварява и се смила в кухненски робот до консистенцията на едросмляна лютеница.
– Цвеклото се омешва със шоколада.
– Бадемите се добавят към яйчената смес и се разбиват.
– Цвеклото и шоколадът се добавят към сместа.
– Еспресото, какаото, ванилията, и нишестето се добавят.
– Всичко се омешва до хомогенност.
– Взимате си 28-30см ринг за торта и покривате дъното с хартия за печене.
– Леко намазнявате стените със зехтин и поръсвате с какао, за да не залепне тестото при печенето.
– Изсипвате сместа.
– Печете 40 минути на 175С, горен и долен реотан, без вентилатор…
– После печете още 40 минути на 150С, само долен реотан, с вентилатор.
– Оставяте да се охлади добре (примерно цяла нощ).

Готово!

Много е шоколадово и определено няма вкус на пръст 🙂