Category: човещинки

Posted on

дискриминатор

Да поговорим малко за дискриминацията!

Но не по онзи начин, по който всички говорят за нея – тази ужасна дискриминация, как не ни е срам, малцинства и т.н. Това вече го познаваме добре и няма как да допринеса.

За друго искам да поговоря. За дискриминирането в неговата номинална форма.

Имам си една любима история, която ми се случи преди няколко години, в момент когато бях “между работи”. Сещате се – between jobs. Незает. Безработен. Възползвах се от неочакваното свободно време и взех, че си написах и защитих магистърската теза, докато си търсех работа. Така де, защо да губя това подарено време?

Историята се случи по време на един “асесмент център”, организиран от ейчар компания, наета от голяма, международна корпорация, като целта беше да се сведе броят кандидати за едни маркетингови позиции до някаква по-лесно управляема бройка. Нещото се случваше в продължение на 2-3 дни, в офиса на ейчар компанията и в централата на корпорацията, като процесът се управляваше основно от аутсорснатите ейчари, но на моменти участваха и вътрешните ейчари на самата корпорация.

Трябва да спомена, че главните герои тук не са нито ейчарите, нито корпорацията, а моите “съперници” по време на нещото.

Бях по-голям от повечето – те бяха наскоро завършили бакалаври. В онзи момент вече имах някакъв професионален опит зад гърба си, но поради стечение на обстоятелствата бях останал на сухо. В професионален аспект. Всички бяха качествен материал – завършили с добри оценки в някои от най-добрите университети в България, точно каквито хора търсят мултинационалните корпорации за позициите си у нас.

Като изключим строенето на кули от сламки и всякакви други занимания, търсещи конструктивно мислене, лидерско поведение и умения за работа в екип, имаше няколко самостоятелни задачки. Една от тях изискваше от нас да си представим, че ще търсим любовта чрез формуляр, в който трябваше да подредим близо трийсетина предварително зададени личностни характеристики в няколко групи: най-напред, 3-4 черти, които считаме за задължителни у потенциалния ни партньор; после 15-20 черти, които да градираме от силно желателни до особено нежелателни; и накрая, 2-3 черти, които считаме за “твърдо не”.

Голяма част от младежите сложиха “мек характер” в графата “твърдо не”, но кой съм аз да съдя! Личи си и без това, че хората масово предпочитат “по-силните характери”, пред разни мекушавци като моя милост.

Но не това ме забавлѝ в ситуацията.

Забавното дойде, когато аз прочетох моя списък. И конкретно, когато прочетох последната позиция – моето най-последно и най-твърдо “не”.

“Религиозност.”

Дали сега мисля по същия начин, дали това е “правилен” избор от моя страна, дали така бих рискувал да изпусна голямата любов – в момента няма значение. Тогава специално попитах дали трябва да приемаме “религиозност” за истинска вяра в, и следване на, дадени религиозни канони, книги и т.н. The works.

Забавното дойде от изумените погледи на младите хора и тяхната реакция:

“Но това е дискриминация!” надпреварваха се те да ми се карат. “Как може така!” възмутени се оглеждаха те и виждаха отражението на самодоволната си себеправедност си в очите на другите.

Дискриминация? Не думай! Ама ю дон’т ивън фъкин СЕЙ!

“Разбира се, че дискриминирам!” отвърнах аз.

ШОГ! Сещате се. БОНБА! Признание, и то ей така – плеснато на всеослушание!

Ама…
Ама…
Как тъй?

Разбира се, учени са децата, че не трябва да се дискриминра въз основа религиозност, пол, сексуална ориентация и какво ли още не!

Затова се обърнах към една от госпожиците, която през цялото време беше сред най-активните участници и без това. Харесваше ѝ да е център на внимание, затова реших да не я лиша от тоя спотлайт. Да излее гнева си срещу мен, долния дискриминатор. Да бъде оценена.

“Може ли да те попитам нещо?” започнах аз.

“Разбира се!” съгласи се тя.

“Би ли правила секс с друга жена?” рискувах аз.

“Не, естествено!” подхлъзна се тя.

“Тогава ти дискриминираш на полова основа, или може би сексуална ориентация?”

“Ами то не е…”

“Същото е. Съвсем същото е. Аз имам всичкото право на тоя свят да дискриминирам когато избирам с кого да прекарам, или, съответно, да НЕ прекарам дори част от интимния си живот. Аз не съм някоя фирма, не съм корпорация, не съм държавна институция, нито неправителствена организация. Аз съм един обикновен човек, който има право на свой индивидуален избор. Ако не дискриминирам, означава, че нямам право на избор,” обясних ѝ аз.

Докато тя си гълташе езика, а другите младежи гледаха объркано, забелязах, че ейчарите, които седяха встрани от кръга кандидати, се опитват да прикрият хихикането си. Олекна ми, че все пак има и други мислещи хора в това помещение.

Нищо особено не е тази история, но много си я обичам. Примерче за заучената инерция, от която някои хора сякаш не успяват да се изтръгнат. Ама, както казва мойта мамка, стигат само 2 грама акъл, но навреме!

Posted on

ронлив лешников сладкиш с нутела

Реших да експериментирам отново и да направя нещо, което да се връзва с Нутела. Значи – лешниково.

https://instagram.com/p/0FPmTxAp_E/

Рецептата е вариация на сочния шоколадово-кокосов сладкиш, но всъщност се получи нещо, което е коренно различно. Първо малко се изненадах от резултата, защото не стана толкова пухкав като оригинала, но в крайна сметка – промени в продуктите водят до промени в резултата.

В крайна сметка се получи вкусно и леко ронливо 🙂

Продукти:

– 2 големи яйца
– 1ч мусковадо
– 1/2ч течна сметана
– 125гр кокосово масло
– 100мл зехтин
– 1/2чч брашно
– 1/2чч грис
– 1чл сол
– 1 бакпулвер
– ванилия
– 80гр сурови лешници
– 80гр печени лешници
– Нутела (вместо крем)

Приготовление:

– Загрявате си фурната на 175 С.
– Смилате всички лешници на ситно в кухненски робот, с приставката с металните ножове.
– Разбивате яйцата със захарта, докато се получи кремообразна смес.
– Разтопявате кокосовото масло, но нека не бъде горещо.
– Добавяте кокосовото масло, зехтина и сметаната към яйцата и захарта, като разбивате постоянно.
– Добавяте брашно, грис, сол, бакпулвер, ванилия, и разбивате до хомогенизиране.
– Добавяте лешниците.
– Изсипвате във форма – аз използвах 26см bundt форма.
– Печете около 35-40 минути.

Когато извадите сладкиша, оставете го да се охлади, преди да го обърнете. Ще бъде много мазен – дори не препоръчвам да го ядете докато не се е охладил наистина добре. Когато се охлади, ще стегне.

За да го залеете с Нутела, първо поставете бурканчето в някакъв съд с гореща вода, за да е по-удобно да залеете сладкиша, вместо да го мажете с някакъв прибор, тъй като наистина е ронлив.

След като залеете, сложете го в хладилника за няколко минути…

И готово 🙂

Да ви е сладко!

hazelnut nutella cake

Posted on

онеправданите източноевропейци

Каква е целта на туй нящо?

Да убеди народа колко сме подценени? Щото ние си знаем, бе! Винаги сме го знаели.

Европа не ни обича, а ний сме ебати пича!

Е, имам няколко проблема с твърденията в клипа, но аз съм леко капризен.

Какви проблеми?

Ами “каквото се искаше от нас, беше изпълнено” не е вярно. Съдебната ни система е шибана подигравка. Правоприлагането ни е кривоприлагателно.

Ами “равни сме по задължения, но не и по права”? Смея да твърдя, че правата ще си получим, когато докажем, че изпълняваме и спазваме въпросните задължения. Which we don’t.

Сори, майна.

И отново, каква е ЦЕЛТА на тоя клип? Може би да бъдат дадени някакви пари на някакви медии, под маската на легитимна кампания? Нещо като онова с The Контрабандата?

Posted on

ама то е с мед!

мед

“Благодаря, но не ям сладко.” – така най-често отказвам, когато някой предложи да ме почерпи с някакъв сладкиш. (На 31-вия си рожден ден си изядох тортата и спрях да ям сладко. Случват се изключения, но те са именно това – изключения.)

Все по-често получавам един отговор, който все по-често ме нервира – “Ама то е с мед!” (Може и с агаве.) “Диетично е!”

Явно има някаква магия в меда. И в агавето. И в кленовия сироп. И в кафявата захар, че и в кокосовата. Защото те са “естествени” и “от природата”. Защото (уж) не са рафинирани и обработвани. И тази магия кара хората да ги възприемат като по-диетични алтернативи на good old бяла рафинирана захар.

Забележка: Когато “диетично” се подхвърли в разговор, приема се, че става дума за продукт, от който на човек няма да му бухнат паласките (както казва @katastrofia), тъй като това е най-честото значение на думата в ежедневието. Друг е въпросът какво всъщност означава диета и колко разнообразни могат да бъдате целите ѝ.

Какво точно го прави диетичен тоя кекс, като е с мед? Кое му е диетичното на меда? Какъв е тоя спешъл мед, дето вие ползвате, който е толкова некалоричен и нисковъглехидратен?

Ако наистина е “от природата” (а не обработван с цел одиетяване), то той си е чисто въглехидратен и висококалоричен, дори много близък до захарта. Ще кажете, че е богат на някакви си микронутриенти? Е, ако дефинираме “богат” като “по наситен на фона на бялата захар” – да, вероятно е така. Не знам колко от тия специални вещества оцеляват термичната обработка. Но мога да ви посоча десетки храни, които са много по-богати на въпросните витамини и минерали. И дори не са “суперхрани”! Само ми кажете кой от микронутриентите в меда ви е важен, за да ви кажа дали да си го набавите от спанак, от яйца или от някаква мръвка…

Всъщност това и сами можете да го разберете – само се поинтересувайте! Интернет е голям и информация дебне отвсякъде. И източници, и доказателства…

Сега, да се върна на основния проблем – дори и да беше толкова супербогат на тези витамини и минерали, медът си остава недиетичен. Приемам, че гликемичният му индекс може да варира, в зависимост от партидата – същото важи и за разните нерафинирани захари. Но по същия начин, вашият кекс може да бъде с по-нисък гликемичен индекс, ако вместо 2чч захар, сложите само 1/2.

Сега, в нечия глава вероятно назрява аргументът за “естествения антибиотик” – дори и да беше така (а то май е така, но само при външно/повърхностно прилагане), това не е аргумент в полза на “диетичността”.

А ако ви интересува агавето – респективно фруктозата, която е основната му съставка – просто изгледайте това!

Междувременно, смятам, че основната роля на меда и разнообразните пъстри захари е да допринесат за по-богат и интересен аромат. Най-вече.

– – – –

снимка от Dino Giordano

Posted on

“potential” is a bad word!

work sucksI am no more (or less) crazy than the next guy, but I am here to tell you that “potential” is a bad word.

It’s seductive. (Or we’re easy.) It’s misleading. (Or we’re misreading.) It’s deceitful. (Or we’re dupable.)

Back when I was still in high school, my parents went to a parent-teacher conference. They had talked to many of my teachers, and a recurring pattern had emerged:

“He is really smart, he really has potential…” – so far, so good – “but he doesn’t study!”

They came home and told me all about my great potential. About how smart I was, and about how much my teachers liked me, and about how I needed to study more. How I had to work!

This is when “potential” showed its true self to me.

Potential is shorthand for “now you no longer have excuses for not working hard”. You know? It’s the “you got what it takes and it’s all up to you, and only you!” It is not the end-all to your 9-to-5, but may very well be the beginning of a brand new 24/7/365. Especially for everyone who’s come up with a great new idea, an idea with amazing potential, and for everyone who decides to chase his or her dream and turn that great idea into hard, shiny reality.

Why am I writing this?

Well, mostly because I have seen all too many enthusiastic young people, talking about too many great new ideas. Startups upon startups, who are so enthusiastic about their fancy concepts, which will definitely carry them to greatness and wealth, mostly by way of silly VCs who are, somehow, willing to simply throw money at them for their ideas.

For their potential.

Probably everyone has seen Southpark’s Startup episode “Go Fund Yourself.” Or heard about it. If not – you should. Also, everyone should read at least one or two first-person accounts of startup failures. Such as “How quitting my corporate job for my startup dream f*cked my life up” or “Seven lessons I learned from the failure of my first startup, Dinnr.”

Potential does not equal success. More often than not, it equals having to take a first step. Out of your comfort zone. Which, in the case of business ideas, means taking a risk.

– – – –

Image by michelhrv