Category: човещинки

Posted on

III()|<()/\/-\_/\_

Тя го погледна.
Пресегна се бавно.
Дъхът й се учести неуловимо.
Зениците й леко се разшириха.
Сякаш предвкусваше удоволствието.
Извади го внимателно с пръсти.
Нежните й ръце усетиха кадифения допир.
Потръпна…
Беше го правила и преди. Много пъти.
Но всеки път беше също толкова великолепно, колкото първия.
Наведе се леко напред.
Усети характерния му аромат – както толкова пъти досега.
Никога не й беше изневерявал.
Тя също му беше вярна – от самото начало.
От онзи прекрасен ден, в който пътищата им се пресякоха.
Още тогава тя разбра, че никога няма да може да го остави.
Опита се да го забрави няколко пъти…
Да продължи напред сама – без него.
Безуспешно.
Той винаги успяваше да я примами отново.
Докато тя просто не се предаде. Сега беше негова завинаги.
Приближи устните си до него.
Толкова беше красив…
Твърд, но не корав…
Голям, но не огромен…
Перфектен!
Сърцето й заби учестено…
Беше готова за него.
Устните й се разтвориха бавно…
Топлият й дъх го докосна закачливо…
Тя го докосна нежно с връхчето на езика си.
Настръхна!
Всяко косъмче по тялото й се изправи…
Усети как пеперуди пърхат в слабините й…
Удоволствието от очакването, от играта, то беше също толкова интензивно…
Пое го внимателно с уста.
Той се плъзна по устните й…
Докосна езика й…
Блаженството се разля по тялото й…
Есенцията му погъделичка гърлото й…
Тя притвори очи…
И щастливо преглътна…

Винаги е обожавала шоколад!

*  *  *  *  *  *  *  *  *  *

Този постинг участва в третия седмичен BLOG CHALLENGE. Ако ви допада моето малко текстче, моля да ми дадете едно рамо в предизвикателството – оставете ми коментар 🙂 Или гласувайте с големия оранжев бутон на “свежо” долу вдясно. Или пък сложете линк към този постинг в блога си.

Благодаря!

Posted on

забраненият секс

Днес радио Витоша пусна поредната си петъчна тема, а именно:

КАК Е ДОПУСТИМО ДА ИЗКАРВАМЕ ПАРИ ОТ ТЯЛОТО СИ – КАТО ПОРНОАКТЬОР, КАТО ЛУКСОЗНА ТАНЦЬОРКА С КОНСУМАЦИЯ, ИЛИ – “ПЛЪТТА МИ НЕУМОРНА НЕ Е ЗА ПРОДАН ДНЕС”

Та какво ми хрумна на мене…

Това да продаваш тялото си е неморално. Това да правиш безразборен секс – също. Сексът трябва да бъде между двама души, не повече; да бъде с минимален брой партньори (ако може – само с един); да бъде с партньор от другия пол; да бъде стандартен (без вериги, униформи, показност и разни извращения); да бъде достояние единствено на участниците; да не е свързан с пари, или други облаги…

Списъкът може да стане дълъг, ако продължа.

Надявам се, че сте се сетили къде да монтирате кавичките, защото аз не споделям горепосочените “best practices”.

Жалко, но ценностите по света произлизат от религиите, които сами по себе си са рестриктивни режими, целящи да избегнат хедонизма и така да гарантират по-висока производителност и контрол. А в интерес на истината, ако не свързвах промискуитета с един куп болести, нямаше да имам нищо против интимно-фискалните взаимоотношения. Ма кво да правя – хипохондрия…

Това малко се връзва с постингите ми за чалгата и за сексуалния подбор, ама то темата е почти същата.

Вероятно немалко хора знаят за бонобо – маймуните (един вид шимпанзета), при които социумът се гради върху сексуални взаимоотношения. Сексът при тях е вид комуникация, валута, удоволствие, както и (разбира се) начин за възпроизвеждане. Забавното е, че генетически те са най-близките организми до хората. Това какво ни говори?

То и ние сами си знаем, че ако не съществуваха тези морални (и според мен – религиозни) устои, хората щяха да се плющят наляво и надясно. Абе то ние и сега го правим, но тайно – шшшш, да не разбере някой! Еднодневки, еднонощки, кратки връзки, приятели с екстри, изневери, разменки, групи, еднополови интимности, кинкири-минкири… Ама тайно, че какво ще помислят хората!

Винаги съм се чудел дали, ако знаех какво правят всички в интимното си време, щях да имам каквито и да било скрупули и притеснения да върша каквото си пожелая – сексуално имам предвид. Но, какво да се прави, създали сме си един сумрак, в който ние си мърсуваме скришом… и редом с останалите… и всички се правим на росни капки. И се кланяме на показния морал, лицемерен сам по себе си, който продължаваме да пресъздаваме всеки ден, ден след ден.

Всъщност откъде тръгна този така неорганизиран постинг?

От забраните.

Замислих се например за проституцията в България. Смятам, че е голяма глупост тя да е забранена. Държавна глупост. Неморална била? Ма моля ви се, морал! Я малко по-реалистично – сексът е секс, винаги се е продавал (и то под каква ли е форма), и винаги ще се продава. Я го узаконете, като едни трезвомислещи хора, та да можете да наложите стандарти! Щото докато е нелегален, стандарти не могат да бъдат официално определяни.

Проститутките няма да свършат, но може да бъдат по-уредени, по-здрави, по-чисти… Който иска да си плати за малко плътска радост, ще може да е доста по-спокоен, защото момичето / момчето ще бъде задължено да използва презервативи, да минава редовни прегледи, да извършва услугите си на хигиенични, уютни и удобни места, вместо по храстите край прекрасното околовръстно…

А защо казвам “момичето / момчето”? Ми защото и мъже, и жени се възползват от тези услуги, при това далеч невинаги с партньор от другия пол. Ъхъ, различната (не-хетеро) сексуална ориентация съществува – факт. И също е “неморална”. Което също създава предпоставки за проблеми. Потайността, непредпазливостта, неинформираността – те вървят ръка за ръка. Тази стигма пречи на развитието на нормални и здрави (здравословни) връзки – емоционални и сексуални – защото за тяхното съществуване е нужна благоприятна среда. Което пък води до хаотичност, разпиляност, нестабилност – хората с “алтернативна” сексуалност по-рядко смогват да поддържат една връзка и се стига до многобройни, но краткотрайни връзки.

Когато бъде забранено нещо сексуално, което е по-скоро природна даденост, отколкото прищявка на съвременния човек, резултатите могат да бъдат особено неприятни. По този начин се насърчава сивата икономика, увеличава се напрежението у хората, които знаят, че вършат нещо “неморално” (и незаконно), създават се и се поддържат лоши условия, в които не може да се постигне хармония… защото тази хармония би била в дисонанс със статуквото на обществената нагласа.

Забрани – бол. И наистина понякога водят до нежелани ситуации.

Posted on

за Българската Коледа

Често някой казва нещо лошо за “Българската Коледа”, вероятно не без причина. Всъщност, дори ако напишете “Българската Коледа” в Google, поне 1/3 от резултатите вероятно ще са гневни анализи. Вероятно са оправдани.

Аз обаче не искам да оплюя тази инициатива.

Днес гледах сутрешния блок на bTV, където Ани Салич разказваше за “Българската Коледа”, представи две деца, които се борят със своите здравословни проблеми, както и кратък филм за други деца, чиито животи зависят от финансови средства и медицински интервенции. Малки дечица, хубави и интелигентни млади хора, усмихнати човечета. Които си мечтаят да бъдат здрави, да могат да работят, да имат семейство, да са пълноценни…

Аз не съм социален дарвинист. Освен това съм особено емоционален (да, някой ще каже, че тази “корумпирана” ежегодна кампания разчита на хора като мен), а и смея да твърдя, че съм съпричастен към чуждата мъка. След като мъничко си поплаках, реших да споделя мнението си тук, накратко, с риск някой да ми се присмее.

“Българската Коледа” наистина успява да събере пари. Да, знаем, че правителството би могло да оптимизира разходите си (а всъщност дали?), така че да може да отпуска повече финансови средства за нуждаещите се. Да, знаем, че “пътеките” могат да бъдат опростени, а хората – улеснени. Да, знаем, че вместо веднъж по Коледа, можем да се сещаме за тези бедни души всеки ден, всяка 1/365 от годината.

Но това, което “може”, в момента просто не е. За сметка на това, “Българската Коледа” (и други такива организации, акции, събития и т.н.) успяват да побутнат циника вътре в нас, или професионалиста, зает с твърде много неща, или пък непукиста, или мързеливеца, или глупеца, или… И той (или тя, разбира се) се оглежда и забелязва нещо, което изглежда странно, нередно… И тогава той пуска един SMS. Или два. Или отива на онзи търг, където ще се продават тениските на известните ни спортисти. Или пък отива в някое сиропиталище да помогне с нещичко на децата – пари, дрешки, играчки, усмивки… Или пък си избира един човек, комуто да помага когато с каквото може – бил той онзи младеж, който куцука на светофара до ВМА с една пластмасова чашка и събира стотинки от шофьорите, или пък онази така мъничка циганка, която понякога проси из центъра, или пък едрото момиче, което в по-топлите дни се къпе на фонтаните пред НДК…

И някой ще каже “да бе, ти си купуваш спокойствие и комфорт с тоя един SMS и после забравяш, а тези хора продължават да се нуждаят и да страдат!”

Дори и да забравяме, дори и да си купуваме така наречения комфорт, дори и да е така – това трябва ли да ни откаже от този SMS? Или от поне един ден емпатия и грижа за някой страдащ непознат? От поне еднократно лишение в името на друго човешко същество?

“Ама защо само по Коледа?”

Може да не е само по Коледа, но по-добре да е поне по Коледа,  а не никога.

Аргументите са безброй. Ще се появят и онези, които казват, че когато помагаме на просяк, ние само му предоставяме своего рода оправдание да не си намери работа. Други ще кажат, че когато даваш пари за фондации, те никога не стигат до болните/децата/възрастните. Трети ще се обадят, че държавата трябва да се занимава с това, а не бедният българин. Всеки е прав за себе си. Както и аз.

Аз не се сещам само по Коледа. Но със сигурност не се сещам достатъчно често. Със сигурност аз съм поредният консумист, чедо на материализма и западнеещото ни се общество. Със сигурност аз въздишам по новия Apple, искам нов телефон, купувам си автомобил на лизинг…

Затова именно смятам, че “Българската Коледа” и всички други подобни са нужни. За да разтърсят мен – средностатистическия българин, потребител, косуматор, служител, професионалист, студент, кредитополучател и т.н. – и да ми напомнят, че има някой друг някъде там, който може би се нуждае от нещо, за което може би аз мога да помогна. Дори и с едно левче един път в годината. Или с едно левче десет пъти в годината. Или с десет лева пет пъти в годината. Или с топла дреха, вкусна храна… С нещо!

И ако все пак някой реши укорително да ме попита “а ти помогнал ли си с нещо?”, ще отговоря така:

Не достатъчно редовно и с по-малко, отколкото бих могъл, но се старая и се надявам да успея. А ти?

Posted on

музика за тялото

Аз пък не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам.

Мислил съм за нея – какво е чалгата?

С няколко думи, според мен чалгата – в днешния си облик – е комерсиализация на еволюиралия криптофолклор (с екзотични елементи), възможна поради освобождаването на обществото ни от някои остарели системи на табуиране, вследствие на рязкото нахлуване на западно културно влияние след дълги години на “планова култура”.

Криптофолклор винаги е имало – блажен (ударението на “а”) фолклор, онзи, дето не е за пред хората. Онази част от фолклора ни, която е тясно свързана с плътското. То всъщност немалка част от не-крипто-фолклора също е косвен образ на плътското. Да бе, във фолклора има много секс! Само че скрит-покрит. А криптофолклорът, за който малко хора си дават сметка, той всъщност е нескритият.

Та, значи, този криптофолклор не е публичен – не са песните и танците за мегдана. Те са едни други песни и танци, за пред малко хора, близки хора, и обикновено свързани с определени събития (годеж?). И не са публични заради табуизацията. За секс не се говори.

Е, ок, не се е говорело – днес вече далеч по-свободно си говорим за секса. Някои табута отмират с времето. И ето, днес сме по-освободени, по-разкрепостени, по-либерални…

Чалгата си е съществувала и преди, тя не е нещо ново. Само че през годините на “комунизъм” у нас, тя е била потискана, защото текстовете й обикновено са били “нечисти”, а и самата музика е била “замърсена” с небългарски елементи. И колкото и да е странно, комунистическият режим, който никак не обичал религията, е налагал едни обществени норми, които в същността си определено са юдео-християнски. И по този начин естественото развитие на криптофолклора е било прекъснато.

И идва един прекрасен миг, в който завесата се къса, стената пада, Западът нахлува… и отнася бента, който е държал блажното. И блажното се разлива, след като толкова години е било затлачено.

Капитализмът и свободния пазар стъпват на българска земя и разни хора започват да откриват разни начини за правене на разни пари. Блажното вече е даденост, само че в голяма степен привнесено – все пак в Сърбия “турбо-фолкът” никога не е бил чак толкова забранен. Сръбската музика (турбо-фолк), а и гръцката (лаико и скиладико) дават мощен тласък на родната чалга, която заема всякакви елементи от тях. Близостта на звученето с някои песни от “Пирин фолк” и “Пирин фест” (там пък какво се случи?) свързва чалгата по-здраво и с нашия собствен фолклор.

И ето на – комерсиален продукт, рожба на политически, социални и икономически предпоставки, на културни влияния, на човешкото влечение към плътското, на избледняването на сексуалното табу, на свободата…

Според мен чалгата не е лоша, доколкото тя е един естествен развой на нещата. Лошото е когато в името на плътското забравим духовното.

И противното също е лошо – ние сме хора, а човек има и душа и тяло.

Затова аз не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам. Не съм пуритан, нито съм светец. И аз тяло имам, и аз душа нося.

Колкото до това какво получава чалгата от противопоставянето между нея и всички други музикални жанрове – това ще го пиша по-нататък, след като си завърша дипломната работа 😉

Posted on

кой е той?

Возех си се днес в автОбуса и си размишлявах. Можел съм бил, значи!

Кой е той? Кой е качественият човек? Какво го определя?

Защо си мисля такива работи, ще попитате? Как да ви кажа, защото видях един мускулест младеж в еднин мускулест джип и превключих на “осъдителна”. Мислено започнах да го хуля – “тоя сигурно името си не може да напише и говори като простак, само далавери са му в главата, минутка не е отделил да се образова, лев не е дал за нещо стойностно, приятелката му е само за украса, опериран е от скрупули и емоции…”

Да, знам, много обобщавам – може пък да е свръхинтелигентен.

По същия начин си обрисувам младите, красиви, издокарани дами, с големите цици, големите джуки, големите коси, големите токове, големите мъже, големите автомобили, големите претенции и т.н.

Но се замислих. Кой съм аз, да кажа, че тия хора не са качествени? Времената се менят, нравите се менят, принципите се менят, идеалите се менят. Може просто моите представи да са остарели – ама дотолкова остарели, че вече са неадекватни.

Едно време, когато баба ми е била мома за женене, тогава много са уважавали ония младежи, дето са говорели чужд език, или са имали добро образование… Но сега нещата не са такива, нали? Днес е важно кой кого познава, колко пари прави (или има), каква власт притежава и над кого. И всъщност се оказва, че аз съм некачествен!

Вместо да се хвана да познавам хора, да трупам връзки, да кроя схеми, да правя пари, аз си губя времето да се образовам, да работя по правилата, да се развивам по каналния ред. И в крайна сметка сега съм просто един човек със сносно образование, обикновена заплата, някакви си там умения и що-годе добър изказ и правопис. И кво?

Шарено!

Кого уважаваме днес, ние, като народ, в нашия си социум, в нашата си реалност? Отново обобщение, знам. Уважаваме онези, които са силни, богати и известни. Тук-таме се срещат бедни идеалисти, които сбърчват вежди с неодобрение, но какъв ли процент са те? Образованието е хубаво нещо, но просто не може да се сравнява с финансовата мощ. А тя, у нас, не се гради с време, търпение, уважение, академични познания, йерархично развитие… Не, това са приказки, има ги във филмите. Реално днес ни трябва brute power за да можем да блеснем – останалото е някакво мижавко мъждукане, чието място е забутано в някаква интелектуална субкултура.

А успехът – той е мейнстрийм!