музика за тялото

Аз пък не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам.

Мислил съм за нея – какво е чалгата?

С няколко думи, според мен чалгата – в днешния си облик – е комерсиализация на еволюиралия криптофолклор (с екзотични елементи), възможна поради освобождаването на обществото ни от някои остарели системи на табуиране, вследствие на рязкото нахлуване на западно културно влияние след дълги години на “планова култура”.

Криптофолклор винаги е имало – блажен (ударението на “а”) фолклор, онзи, дето не е за пред хората. Онази част от фолклора ни, която е тясно свързана с плътското. То всъщност немалка част от не-крипто-фолклора също е косвен образ на плътското. Да бе, във фолклора има много секс! Само че скрит-покрит. А криптофолклорът, за който малко хора си дават сметка, той всъщност е нескритият.

Та, значи, този криптофолклор не е публичен – не са песните и танците за мегдана. Те са едни други песни и танци, за пред малко хора, близки хора, и обикновено свързани с определени събития (годеж?). И не са публични заради табуизацията. За секс не се говори.

Е, ок, не се е говорело – днес вече далеч по-свободно си говорим за секса. Някои табута отмират с времето. И ето, днес сме по-освободени, по-разкрепостени, по-либерални…

Чалгата си е съществувала и преди, тя не е нещо ново. Само че през годините на “комунизъм” у нас, тя е била потискана, защото текстовете й обикновено са били “нечисти”, а и самата музика е била “замърсена” с небългарски елементи. И колкото и да е странно, комунистическият режим, който никак не обичал религията, е налагал едни обществени норми, които в същността си определено са юдео-християнски. И по този начин естественото развитие на криптофолклора е било прекъснато.

И идва един прекрасен миг, в който завесата се къса, стената пада, Западът нахлува… и отнася бента, който е държал блажното. И блажното се разлива, след като толкова години е било затлачено.

Капитализмът и свободния пазар стъпват на българска земя и разни хора започват да откриват разни начини за правене на разни пари. Блажното вече е даденост, само че в голяма степен привнесено – все пак в Сърбия “турбо-фолкът” никога не е бил чак толкова забранен. Сръбската музика (турбо-фолк), а и гръцката (лаико и скиладико) дават мощен тласък на родната чалга, която заема всякакви елементи от тях. Близостта на звученето с някои песни от “Пирин фолк” и “Пирин фест” (там пък какво се случи?) свързва чалгата по-здраво и с нашия собствен фолклор.

И ето на – комерсиален продукт, рожба на политически, социални и икономически предпоставки, на културни влияния, на човешкото влечение към плътското, на избледняването на сексуалното табу, на свободата…

Според мен чалгата не е лоша, доколкото тя е един естествен развой на нещата. Лошото е когато в името на плътското забравим духовното.

И противното също е лошо – ние сме хора, а човек има и душа и тяло.

Затова аз не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам. Не съм пуритан, нито съм светец. И аз тяло имам, и аз душа нося.

Колкото до това какво получава чалгата от противопоставянето между нея и всички други музикални жанрове – това ще го пиша по-нататък, след като си завърша дипломната работа 😉

8 Replies to “музика за тялото”

  1. не може да бъде – 1ви коментар ще бъде моят?! 😀

    харесва ми 🙂 общо взето и аз това мисля; слушам чалга изключително рядко напоследък, но съм свикнала ма маса музиката да е именно такава

  2. тезата за криптофолклора, обаче, оборва аргумента за “съвременната българска музика” на “модерните млади хора”. Т.е. това е музика тип просташки селски хумор? 🙂

  3. Бе ти пък – къде видя аргумент за “съвременната българска музика” на “модерните млади хора”? Просто казвам, че чалгата не е нещо, което бих отрекъл. Да, тя е по-скоро еквивалентът на просташкия (щом държиш да го наречем така) хумор (защо пък селски?), който според мен е присъщ (ако не и нужен) на едно общество. Единствено мога да добавя – всичко с мярка 🙂 Но това с мярката – по-нататък.

  4. тук не съм видяла такъв аргумент, но го чувам на други места…та затова отбелязвам, че твоята теза всъщност изключва другия аргумент.
    “селски” защото тия шеги, последвани от бурен кикот или смях под мустак, обикновено се чуват от бабите и дядовците на село.
    аз пък си мислех тази сутрин, че чалгата е суб-култура, която подменя културата… щото хората все пак имат нужда нещо да се занимават.
    също такава ценност е като лъскавите возила, мускулите, бухналите коси и фалшивите гърди… този път реферирам към една твоя публикация от преди седмица 🙂

  5. А, аз си мисля, че тия шеги са си част от бита на хората 🙂 Блажният хумор може да е тръгнал от селото, като се има предвид, че едно време все пак сме били аграрно (селско) общество, но не си е останал там. Колкото до новите ценности – да, попадат в същата категория. Това си е тема за дисертация. Имам идейки да я развия, но още се плюнча с дипломната работа, та след нея.

  6. Hi Muiio,

    Nice blog… but my Bulgarian is not so good… needed google translate. I am looking for contributors, in Bulgarian for the new version of my website. If you are interested – just contact me!

    keep it up!

    Lance

  7. Романът “Кръстникът” започва със сцени от сватбата на дъщерята на дона. Та, докато донът приема молители в кабинета си, жена му(сдържана италианска съпруга)се забавлява с останалите гости, като пеят мръсни сицилиански песни: сватба е, на сватба се пеят такива песни, особено с напредването на вечерта… Има такива песни и в бг фолклор, доста са различни от идиличните ни родолюбиви представи :).
    Що се касае до чалгата, според мен има две групи хора, които я слушат – на маса, и такива, за които тя е “наистина” – еднозначна с тяхната ценностна система. Вижте кадри от концертите им – момичетата от предните редове как пеят с фолк дивите, направо изживяват катарзис.
    Подобна тема за една дипломна работа или дисертация е извънредно интересна :).

  8. Чалгата си е култура на обикновения български потребител. И аз слушам чалга, понякога настроението ми е такова, че искам някаква необременяваща лесно смилаема музика с по весел ритъм. Обичам и сръбското и гръцкото. Виж хвърлянето на салфетки и напиването откат не го разбирам.
    Но пък за разлика от повечето слушащи екзалтирано чалга, не си хвърлям хартииките по улиците, не псува, правя път и т.н. В общи линии, това което ми се върти в главата е, че имам чалга култура/чалга манталитет – която е просташката, неприятна и която замърсява обществото ни, и чалга слушатели, които им допада от време на време да слушат за пиленца и батко, които знаят, че в тази музика няма никаква стойност, но които просто я ползват за разпускане.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.