Всеки от нас минава през онзи момент (или онези моменти) в който (които) си търси нова работа. Накрая успяваме, взимат ни някъде и започваме сериозно да бачкотим. Труд, упорство, мъка. Себедоказване, себепреодоляване, компромиси…
Тъпо, а?
Аз виждам нещата по друг начин. Далеч по-прост. Но за да успея по-добре да обясня, ще използвам една-две чужди думички.
- JOB – на български обикновено се превежда като “работа”, но всъщност думичката е заредена с по-специфична конотация – занаят, занятие, дейност (обикновено job е назначението или позицията ни – аз съм дизайнер, ти си счетоводител, тя е инженер);
- WORK – на български обикновено се превежда като “работа” (видиш ли ти!), но всъщност думичката е заредена с по-специфична конотация – труд, усилие, задача (обикновено work е самата дейност – аз копая, ти носиш, той кърти плочки).
Чувствайте се свободни да заменяте “job“ и “work“ с “работа” навсякъде в тази статия.
Да започнем малко по-отдалеч – каква е причината хората да си търсят job? Ще се спрем на най-типичния вариант – парите. Всеки от нас търси job, която да му носи достатъчно пари. Кинти. Сухо. Ние работим за да се обезпечим финансово. Намираме някаква job, някъдеси, която ни дава достатъчно пари в замяна на нашия труд. В много случаи е и в замяна на спокойствието ни, личната ни свобода и други такива хубави неща. Така е – за да успеем, трябва да се лишим от туй-онуй.
Тъпо, а?
Там е проблемът. Ние работим за пари. Добре де, то е ясно, че трябва да правим пари от това, с което се занимаваме. Но в нашето общество (отново обобщавам – има и луди хора, които правят изключение) сме объркали местата на причината и следствието. Мда! Причината е “пари”, следствието е “job“. Е, това е – много сме задръстени! По този начин сами превръщаме своята job в тегло. Обикновено (за да не кажа “винаги”) се примиряваме с дадена job и нейните условия, с ясното съзнание, че ние искаме нещо друго, че тя далеч не отговаря на онази идейка, която е в главите ни. Всъщност ние успешно превръщаме своята job в work.
Тъпо, а?
Май знаете накъде съм се запътил.
Аз пък мисля, че всеки трябва да прави това, което му харесва, което му се удава, което го влече, което му е страст, което… не е work. Ето тук вече причинно-следствената връзка си е на мястото. И тогава нещата изглеждат така: “Аз работя нещо, защото това искам да правя, а пък то, представяш ли си, ми позволява да си живея живота”.
Защо ли?
Когато това, което вършиш, е твоето истинско хоби, тогава ти го правиш с желание. Ти си склонен да вложиш всичко от себе си – упорство, време, всякакви средства – за да постигнеш това, което смяташ за добър резултат. И резултатът наистина е добър. Ти усъвършенстваш себе си дори когато почиваш. Всъщност, ако имаше друга job, която всъщност е work, тогава ти наистина щеше да използваш свободното си време за това въпросно хоби. Е, направи така, че хобито да е твоята job! Тогава ще имаш свободата да разполагаш със свободното си време за глупости, или за хобито си.
И между другото, когато един човек се занимава професионално с това, което истински го влече, той е много по-продуктивен (полезен) от един човек, който се занимава с нещо само защото там е смогнал да се набута за да си взима заплатата. Ето, тази подредба на нещата е полезна дори от чисто икономическа гледна точка!
Сигурно сега си мислите, че ако това се случи, всички хора на света ще се занимават с точно 5 неща – примерно порноактьорско майсторство, филмова критика, сомелиерство, food critique и боди-арт. Искрено се съмнявам, защото, както всеки е чувал, “за всеки влак си има пътници”. Ето, наскоро един тийнейджър открадна автобус за трети път, защото най-голямото му желание е да стане шофьор на автобус.
Сигурно е твърде опростена идеалистична гледна точка… Ама пък на мен много ми харесва!
Не знам дали успях да обясня добре – самият аз се оплетох в обяснението си.