Category: човещинки

Posted on

бяло зелено червено

Когато бях малък, прекарвах по цели седмици и месеци на село, особено пролетта, лятото и есента. Днес, докато си правех поредната чаша чай, Диди мина покрай мен с чиния с домати, чушки, краставици и сирене.

И ме лъхна на лято…

Онова лято, което помня от детството, на село. Ходехме да пластим, пасяхме козлетата, ловяхме черна мряна в рекичката…

Селото ми е заклещено между два високи баира – единият иглолистен, другият широколистен. Над тях постоянно лети герак. Тясно и дълго село, поне 3 километра. От едната страна на рекичката къщите се катерят по широколистния баир.

Бяло

Облаците над балкана – пухкави, памучести, дъждоносни.
Козето сирене – солено, ароматно, ронливо.
Хлябът от пекарната – ръчен, с коричка, мек…

Зелено

Балканът.
Чушките от градината – големи, ароматни и хрупкащи.
Краставиците от градината – малки, криви и сочни.
Пресен лук и пресен чесън – ммм…

Червено

Най-истинските домати на света!

Това беше обядът ни, когато ходехме по баирите да пластим сено. Мисля, че това е най-хубавият обяд на света. Никой мъфин, пудинг или пай не може да се сравни с него. Никое суфле. Никой бургер, никой хот-дог, никоя пица дори!

Вкусен, ароматен спомен от преди 20 години…

И най-истинската ми асоциация с тези три цвята.

Posted on

истината в зодиите

Досега май не съм го споделял, та рекох да си кажа:
зодиите са верни!

Абсолютна истина.

Не бе, не говоря за хороскопите, а за зодиите: лъвовете били самовлюбени, овните били твърдоглави, близнаците били шизофреници, скорпионите били секс-демони, рибите били мелодраматични…

Ами истина е! Всички най-разпространени клишета за зодиите са 98% истина, а останалите 2% са от ония изключения, които потвърждават правилото!

ОК, процентите си ги измислих.

Но знам защо съм прав:

Още от ранните ни години, родители, роднини, приятели, познати, съученици, учители и т.н. ни повтарят:

Ти си рибка, нали? Вие сте артистични, чувствителни, страдалчески натури. Повече чувствате, по-малко мислите. Абстрактни сте, не сте прагматици. Най-мъдрата зодия сте, затова по детски приемате света.

Бла, бла, бла, бла…

Постоянно. Отвсякъде. Почти всички. Защото, нали, то тия неща се знаят.

Ами то това си е вид програмиране към драма-куийнство (за рибите), към ментално разногледство (за близнаците), към въздухарство (за везните), към OCD (за девите), към маниакална безкомпромисност (за козирозите)… Абе не съм сигурен точно това ли са правилните клишета за всички зодии, но е факт, че клишета съществуват и те са доста конкретни.

И това, което се случва, с всичкото това повтаряне (то си е живо невро-лингвистично програмиране, бе!), на английски се нарича self-fulfilling prophecy.

Така че когато майката на Анн някой ден й каже “ти си ужасно проклета, то щото си телец!” – то тя трябва да е наясно, че сама си е виновна, като й го е повтаряла цял живот пък!

Та така. Ето затова аз съм трагичен, драматичен, мрънкав, приказлив, музикален, развейпрах, неподреден, смотан, мъдър, ама не съвсем, вдетинен и moody.

И затова вашите зодии също са верни!

И не си правете илюзии, че не са! Освен ако не сте от грешните 2%.

Мда.

Posted on

заедност

Средата. Средата е най-важната точка. Там, където трябва да се срещнем. По средата. Вървим в противоположни посоки, аз от изток, ти от запад, но с една и съща цел. И после, от средата, заедно да продължим.

Поне това е планът.

(А чий план?)

Средата, ей там нейде, сияе комай, свети, грее и зове ме по име. А ти виждаш ли я? Или погледът ти сляп остава за тази светлина? Невидима е, да, за очите. Затова.

И не, не сърцето трябва да я види, а душата. Защото не е тленна тая светлина, като сърце, като плътта, със срок на годност. Времето не я познава, тя е там, била е и ще бъде.

Мястото на срещата, началото и краят на две различни пътешествия, но част от друго цяло. Но стига я човек единствено и само с друг – аз твоят ключ съм, ти си моят, към тази светлина. Без теб мираж е тя и вечно се отдалечава с онази скорост, с която аз се движа. Тя е светлина за двама.

А кой си ти? Етюд на пробите и грешките…

Хайде, към средата с мен, заедно-насрещно, да видим дали ще я достигнем.

(Това е План А.)

Posted on

Николета Лозанова гола

Николета Лозанова гола!

Сигурно звучи добре, нали?

Всъщност аз съм зъл и си правя един експеримент – колко посещения ще събере този малък пост. Мисля да го оставя на самотек, максимално органично, за да видя колко търсена е тази дама из нетя.

Пък кой знае, самата тя може да е някъде сред тези 18,000 голи мексиканци?

18,000 голи мексиканци

А, да, освен това – секс! Sex. Nude. Naked. Nikoleta Lozanova!

>:)

 

Posted on

love me

Приготвяш се за среща. Първа среща. Най-хубавите дрешки, парфюмче, косата сресана / стилно разрошена… Изрязани нокти, готините кецки (или, де да знам, сандалоботушите с тигрова щампа), усмивката на 6, зъбите бели, очилата почистени с микрофибър…

Трепет!

Имаш само 3 секунди (ли бяха?) да направиш първо впечатление. Мишо знае, че има само 3 секунди, затова използва намсикъв шампоан.

Срещата минава много приятно, направо чудесно! Усмихваш се, демонстрираш познания, остроумие, чувство за хумор, дори впрягаш аналитичния си ум и се втурваш в комплексни дискусии по невъобразими теми!

Изкопаваш най-сложните си думички, припомняш си някакви впечатляващи книги, цитати от именити автори, красиви песни…

Стараеш се да звучиш така, както искаш да бъдеш възприет. Влизаш в тона на човека отсреща. Намирате общ език – дори и да се налага да проправяте пъртини през различията, накрая се срещате.

И се вземате! Ура!

Не е ли странно, че след всичкото това старание да се покажем такива, каквито не сме, ние настояваме да ни приемат такива, каквито сме?

Ние не сме толкова красноречиви, колкото на първа среща.
Не сме толкова забавни.
Не сме толкова остроумни.
Не сме толкова поддържани.
Не сме толкова духовити.
Не сме толкова толерантни.

Не сме толкова идеални!

Всъщност сме разсеяни, забравяме, мързеливи сме, разхвърляни, скучни, досадни, несъобразителни, мрънкащи…

Остава да се молим и надяваме, че онзи човек, когото така умело сме омаяли, е достатъчно разумен, че да разпознае истината.

– – – –

Кремона и Слав помнят разговора, когато обсъждахме тези екзистенциални теми – реших и в блога да споделя 🙂