торта от моркови

Мечката отворила сладкарница. В нея продавала всякакви плодови торти. Дошъл един ден заекът и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Баба Меца отговорила отвратена:
– Не!
И Зайо си тръгнал. Но на другия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли тора от моркови?
Меца отново намръщено отговорила:
– Не!
И заекът си тръгнал. Но на следващия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Мечката сбърчила вежди и отговорила:
– Не!
И така цяла седмица. На следващия понеделник, Зайо за пореден път пристигнал в сладкарницата и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Усмихната, Мецана отговорила:
– Да, Зайо, имаме!
И заекът гаднярски казал:
– Много е гадна, нали?

А всъщност тортата от моркови е страхотно нещо!

Онзи ден реших най-после и аз да пробвам как ще се справя с тая прословута торта от моркови – вездесъщия керът кейк. Запретнах ръкави, купих продукти, впрегнах @batevera да рендосва “3 cups of carrots” и започнах да забърквам тестото.

Блат:

– 4 яйца
– 1ч олио
– 2ч кафява захар
– 2ч брашно
– 2чл ванилия
– 2чл сода
– 2чл бакпулвер
– 1чл сол
– 2чл канела
– 1чл индийско орехче
– 1чл джинджифил
– 3ч ситно рендосани моркови
– 1.5ч наситнени печени орехи
– 1-2 шепи ситни стафиди
– 1-2 шепи сушени червени боровинки

Крем:

– 125гр масло
– 250гр сирене “Крема” (да, соленичкото)
– 1 ванилия
– 4ч пудра захар
– 1ч смлени печени орехи

Приготовление на блата:

Яйцата, олиото, захарта и ванилията се разбиват с миксера до пухкава, хомогенна смес. Добавят се всичко друго, освен морковите и орехите, и се доразбива с миксера. След това се добавят морковите, орехите, стафидите и боровинките, и се разбъркват с лъжица. Блатът се пече в по-големшка тава на 170 градуса, около 30 минути (най-добре е да се провери с клечка за зъби). Когато се извади, трябва да изстине хубаво, преди да се сложи кремът.

Разрязан блат за морковена торта :-) Виждат се стафиди и червени боровинки. Изстива.
Разрязан блат за морковена торта 🙂 Виждат се стафиди и червени боровинки. Изстива.

Приготовление на крема:

Всичко се разбива хубаво 🙂

После тортата се намазва и се оставя за малко в хладилника.

И отгоре...
И отгоре…
Мац-мац, крем от крем-сирене :-)
Мац-мац, крем от крем-сирене 🙂

Накрая се изяжда настървено.

Мням! Това официално е една от най-любимите ми торти.
Мням! Това официално е една от най-любимите ми торти.

Не се сетих да правя повече (или по-хубави) снимки, ама така е, като не съм кулинарен блогър 🙂 Но мога да гарантирам, че дори с повече снимки, тортата нямаше как да е по-вкусна.

Всъщност, за да е баш торта, разрязахме блата хоризонтално с конец (по съвет на @batevera), после намазахме от крема и между блатовете. Както се вижда, слоят крем беше твърде тънък и не си личи на снимките. Но пък без него тортата щеше да е една идея по-суха.

Скоро смятам да пробвам рецепта, в която захарта е заменена от фурми (по @DrVovo), а крем-сиренето и маслото са заменени от кашу (по @just_vili). И, евентуално, брашното ще бъде пълнозърнесто + трици или мюсли (по мама).

Йъми!

EDIT:

Днес е Архангел Михаил. Реших да почерпя именно с торта от моркови. В рецептата добавих 1/4чл млян карамфил, 1/4чл млян бахар, 2-3сл кора от лимон. Останалото запазих както е по-горе. Получи се супер 🙂

За muiiioвден, почерпих колегите с торта от моркови :)
За muiiioвден, почерпих колегите с торта от моркови 🙂

 

EDIT 2:

Промених още малко рецептата и стана още по-страхотна:

– Замених половината кафява захар с мед.
– Добавих 1ч кокос към морковите и сушените плодове
– Използвах настърганата кора на цял лимон
– Добавих кардамон (1/3чл), шафран (1/4чл) и звездовиден анасон (1/4чл)
(смятам, че и от трите можеше да поеме още малко)
– В крема добавих 1ч кокос (освен смлените печени орехи)
– Върху крема наръсих филиран бадем и карамелизиран кокос

 

EDIT 3:

Още някакви нещица промених, та рекох да се отбележа, ако някой реши да експериментира 🙂

– Брашното е 50% бяло и 50% пълнозърнесто
– Добавих 1/2ч грис (обичам грис в сладкиши, а и добре се връзва)
– Използвах 2.5 чаши моркови, като 50% бяха на ситно, 50% на едро ренде (акъл от Фкусно)
– Добавих и 1ч едро настъргана ябълка
– Също така, кората на един лимон, един портокал и една мандарина
– Орехите бяха малко повече, освен това половината от тях всъщност бяха бадеми
– Не ги натроших прекалено ситно и добре направих!
– Крема направих с 500гр маскарпоне, 150гр масло и 1.5ч пудра захар, като разбивах всичко на гореща водна баня и накрая стана много хубав, мек и пухкав крем

Тъй! 🙂

 

EDIT 4:

Още някакви промени, разбира се 🙂

Вече всичкото брашно е пълнозърнесто.

Не се страхувайте да добавите 0.5-1чл млян черен пипер към останалите подправки! Следващия път, освен това, ще добавя и лют червен пипер / чили на прах. Също, много добре влиза и сокът от 1 портокал, вместо само кората.

Кремът, за да контрастира хубаво с горещите подправки на кекса, може да бъде “охладен” чрез малко сол и лимон. За целта направих следното:

– Разбих 3 броя пълномаслено крем-сирене Филаделфия
– Добавих 250 грама размекнато масло
– Добавих 5 пакетчета ванилова пудра захар (това сигурно са поне 4 чаши)
– Добавих сума ти прахчета ванилия
– Около 2чл сол
– Сокът на 1/2 лимон (може и цял)

От това всичкото се получи много хубав и плътен ванилов крем, който едновременно допълваше спайси блата, но и контрастираше с него. И всичко изглеждаше ей така:

Good morning! I'll be your carrot cake for today.
Good morning! I’ll be your carrot cake for today.

патладзаня

Нямаше как да пропусна да си разкажа рецептата за патладзаня 🙂

Това е смесица между лазанята на майка ми и пармиджаната на Елисавета, в която вместо паста използвам патладжани и тиквички, нарязани на филийки дебели само около 1мм.

Туй ще бъде патладзаня :-)

Ей ги на продуктите. Само че това, дето е на снимката, е доста повече, отколкото е нужно. За 1 тавичка 2 тавички, която които стигат за двама четирима човека като мен, бяха нужни:

– 1 среден патладжан
– 1 едра тиквичка
– 1 домат
– 1 едра зелена чушка
– 1 едра червена чушка
– 1/2 обикновен пакет гъби (може и цял, а може и без)
– 1/2 пакетче настърган пармезан
– 1 кутишка cottage cheese (ама може и с извара, рикота, крема…)
– 4-5 скилидки чесън
– 3 топчици моцарела
– 1 пакет нарязана пражка шунка (окло 250гр)
– 1 буркан доматено пюре (или еквивалент)
– зехтин
– подправки (риган, босилек, розмарин, сушен домат…)

Клъц клъц #патладзаня

Всичките неща се режат на ситно, колкото е възможно по-еднакви като дебелина, въпреки че е много по-лесно да се нареже тиквичката на филийки по 1мм, отколкото, да речем, моцарелата. Важното е да са тънки, фини и елегантни 🙂

Getting there #патладзаня

А в една купа отделно се изсипват доматите, сирената (пармезан + cottage), подправките, счуканият чесън и зехтин на око. Разбъркват се, докато се омешат хубаво.

След това…

Слой след слой и в печката #патладзаня

Почваме да редим в тавичка, йена, или друго подобно нещо, което да има капак:

– сос (намазваме дъното)
– един ред тънки патладжанени филийки
– един ред тънки тиквичкени филийки
– чушки (червени и зелени)
– моцарела
– гъби
– сос
– шунка
– домати
– сос
– …
– патладжан
– тиквичка
– завършваме със сос

За по-плитък съд, едно изреждане на всички слоеве + завършване с патладжан, тиквичка и сос е предостатъчно.

Слагаме капака и печем на 170 градуса около 40 минути, след което махаме капака и допичаме около 20 минути.

Патладзанята е убиец!

Снимката на готовата лазаня не е толкова красива, колкото беше всъщност, направо не ѝ прави чест, но не ме интересува 🙂 Това е едно от най-вкусните неща, които съм готвил, като на всичкото отгоре е по-здравословно, защото е без тесто и защото позволява какви ли не вариации (по-малко сирене, по-малко месо, никакво месо…)

Ох, пак огладнях!

deus ex machina

Понякога просто се нуждаем да ни спуснат някой бог с кран, да ни оправи цялото мазало…

Казвал съм много пъти, че религия и вяра са различни неща. Аз съм крайно арелигиозен, но си имам вяра. Лично моя, покълнала кой знае кога, от кой знае какво семенце… но с годините е пораснала и превърнала се в част от мен. И искрено вярвам, че винаги и за всичко ни е нужен и поне мъничко късмет.

Тия дни Персеидите валят. От София се виждат трудно, защото светлината ни е мръсна и цапа небето. Но видях 3, макар и с периферното зрение. Стоях на балкона и гледах нагоре. Заболя ме вратът, стана ми хладно, но си бях наумил и чаках.

Реших, че ще си пожелая желанията по-силно, за да могат да хванат дикиш с такива периферни Персеидчета.

Нека тези падащи звезди да ми сбъднат желанията! Нека като deus ex machina да обърнат нещата в последния момент – извън правилата на играта, отвъд всякакви сюжетни линии и напук на логиката!

Има важни хора, за които си пожелах важни неща – нека те бъдат сбъднати!

Казват, че късметът не се чака, а се търси.

Е, докато го търся по “правилните” начини, защо да не го потърся и в небето?

перфектни грехове

Нали съм си казвал, че съм перфекционист (което е евфемизъм за лентяй), та покрай това ми неуспоримо качество съм стигнал до следния извод:

If you’re doing something wrong, at least do it GOOD!

(Забранявам да бъде поправяна граматиката на предното изказване!)

Който не знае, че постоянно спазвам някакъв хранителен режим и мрънкотя наляво и надясно за щяло и не щяло, и най-вече за това колко съм дебел, значи не ме познава. Е те там започва всичкото това с перфектните грехове – прегрешението “шоколад“. То ми се случва твърде редовно, дори когато съм яростно вкопчен в поредната вълна на нисковъглехидратност или intermittent-fast-ност.

Ясно, шоколад – грях, хубаво, а защо “перфектен”?

Enter перфекционизмът в лошотиите. Ако ще си развалям диетата с шоколад, няма да е Милка. Милка не е шоколад (освен Noisette, която всъщност доста харесвам). Предпочитам да си взема Lindt за доста проценти по-висока цена, но да му се насладя като хората. Или Côte d’Or, ммм!

Ако ще е гарга, нека бъде рошава. Много рошава. И много черна!

http://instagram.com/p/OJgj8Inwt0/

Дори приемам предложения за (не твърде трудни за откриване) хубави, красиви, перфектни шоколади, с които да си развалям диетите.

А защо чак блог-пост?

Защото мисля, че е добра идея да започна да живея по този начин – не-дискаунтърски. Щото за мен повечето Милки са един вид дискаунтърите на шоколадовия свят.

Вярно, ще намаля количеството на много неща, но за сметка на по-високо качество.

ОК, поне много ми се иска така да заживея.

Да приемем, че в момента не говоря за техника, автомобили, местообитание, а за онези работи, които са по-злободневни, по-евтини и по-лесни за промяна. Най-вече храната. Все пак от нея в голяма степен зависи качеството на живота, не?

Та ето, ще взема да почна да се пробвам да се храня хубаво.

Ммхм!

много сме яки!

Супер сме! Ще ме разберете като видите клипа по-долу 🙂

[All work and all play from Box1824 on Vimeo.]

Съгласен съм.

Аз и преди съм размишлявал над това.

Смятам, че това, което правиш (“работиш”), трябва да е нещо, което харесваш. Даже да го обичаш! Иначе е абсолютно безсмислено, тъй като се превръща единствено в начин за оцеляване, а не може цяла 1/2 от будния ти живот да е толкова … утилитарна! Не може да оцеляваш за да оцеляваш. Тавтология на безсмислието!

Правиш ли това, което обичаш?

Да?

Браво!

Не?

Защо не?

Всъщност… отговори ми тук: http://gopollgo.com/pravish-li-tova-koieto-obichash

🙂

[благодаря на @kAtAstrofiA за видеото]