Category: българщинки

Posted on

лечение на разврат

СЕМ решили да спрат “Видимо доволни” на Криско (с извинение) и Мария Илиева (с въздишка).

Разбира се! Тази песен е напаст. Тя е помия, пълна глупост, на хип-хопа чалгата, на чалгата брат ѝ… Естествено, че ще я спрат! Тя развращава младежта! И старежта! Легитимира кежуъл секса, тревата и разхвърляните стаи! Кочина! И най-лошото – подстрекава хората да ходят към Слънчака!

В цензурата е истината, пътят към бъдещето, и съхранението на нашите изконни, славянски, православни ценности…

Без нея, всеки ще си казва и пее каквото си иска, ще си танцува както си може…

Ще се мята…

Глупости!

Да бъде забранено на Криско да пее пред хора, а Мария Илиева да се позагърне малко! И Лора Караджова да се понаметне! Ако може и всичкото Пайнер и АРА Мюзик да почне да се облича! Азис вече се направи на мъж (конкретно – на Лазар Ангелов), така че за там коментари нямаме. А, жените по плажовете – задължително с цял бански, а мъжете – с гащи под коляното! Никакви чорапи под глезена! А тия със сандалите с бели чорапи – да полагат обществено полезен труд! Или каквото правят в Брацка Русия с тях, не проверих.

Така ще решим проблемите – ще преборим развращението и изпростяването на народа чрез поствантивни практики! Никво мятане, никво баране! Пълна забрана, и никога, никой повече да не си е помислил да се раздава!

Смирени, уважителни, подредени в колонки и в редички, с пригледни дрехи – никакви дълбоки деколтета и скъсани дънки! – така ще крачим заедно напред към едно по-чисто и по-светло бъдеще.

Амин!

– – – –

P.S.

Тая песен ми бърка в здравето, както и 12-годишните девойки (надявам се!) и хлапаци, които така хищно и дащно се мятат под бийта ѝ. Обаче отстраняването на симптоми води само до скриването на единствените индикатори за съществуващите проблеми, а не до ефикасни решения.

Posted on

тук не е информация!

Този надпис трябва да е познат на всеки един български гражданин, комуто е било причинено туй радостно събитие да попадне в държавно учреждение. ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ!!! Броят удивителни варира. Размерът на листчето и шрифта – също. Местоположението на листчето – на всяка врата и всяко гише.

Този надпис е ответна реакция към действията на стотици хора дневно – задаване на въпроси с объркан и смутен поглед. “Ами аз къде да ида за да подам документи за преиздаване на лична карта?” Лелката зад стъклото върти очи: “Е не можете ли да четете, на второ гише! Тук е каса!” и с досада посочва листчето (ха, мислехте си, че към гишето сочи, нали?). Тук не е информация.

Второ гише. Номерчето се вижда, ако човек се надигне на пръсти и се огледа с присвити очи. А ако се приближи току до гишето (като за целта мине пред цялата опашка, под осъдителните им погледи, готови всеки момент да се нахвърлят върху нарушителя), под номерчето, с шрифт най-малко 14, и то bold (!) си пише за какво служи това конкретно гише – отпринтирано върху половинка А4, откъснат на ръка (или чрез линийка). А именно – за подаване на заявки за лични карти, паспорти и други идентификационни инструменти.

(Не, не пише с големи букви “ПАСПОРТНА СЛУЖБА” или  нещо друго кратко и ясно, но поне не е залепено за фурнира с дъвка.)

Интересно е, че следата, която толкова много питащи граждани са оставили в душата на централната бюрокрация, не е пряко решение на техния проблем, а на проблема на служителите, той бидейки “Тия хора ме дразнят с постоянните си въпроси, аз наистина, да не съм им информационно гише?”

Толкова явни подсказки съществуват само в една единствена чакалня за начина, по който процесите могат да бъдат улеснени и за служителите, и за гражданите…

Личи си, че трябва гишетата да бъдат ясно обозначени. Че трябва да има бърз и лесен начин посетителите да се информират кое гише за какво е. Да разберат как протичат процедурите – какво се взима от кое гише, после какво се прави в кое следващо гише, и така – до послената стъпка, след което да си тръгнат, сигурни, че не са пропуснали нещо.

А не е ли забавно,че човек се реди на опашка, за да вземе някаква бланка от някаква намусена лелка, след което да отиде някъде да я попълни, да си плати таксата, а после… да се върне до същата тая лелка?! Ами забавно е! Защото като се върне, или се нарежда на опашката, за да не ядоса останалите 20 човека (но пък лелката да попита “Е защо не дойдохте направо тук?!”), или се набутва най-отпред и се оказва, че трима други човека вече са приключили с предишната стъпка и трябва да минат преди него при лелката, ама си изчакват чинно реда… (“А вие защо не дойдохте направо тук?!”)

РЕД?!

Какъв ред?!

Машинки с номерца? Списъци? Опашки, опасани с въжета?

Какъв flowchart бе!

Ама не. Кому е нужно да се занимава със service design?!

Posted on

условната любов

conditional love
conditional love

“Имам разобличаваща информация за XYZ, която ще предоставя на медиите, ако не бъдат изпълнени условията ми.”

Познат рефрен, не? Така е то – доброто струва пари. А и нали казват, че имало 2 вида хора: онези, които никога не казват всичко, което знаят…

“Ще спасим България ако имаме мнозинство, иначе лошо ѝ се пише.”

Същото, в крайна сметка. Условия. Обичаме я тая България, разбира се, как не, само че няма да я обичаме ако тя не ни обича достатъчно. И даже си знаем мярката на “достатъчно”-то, така, за по-удобно. За по-лесна употреба. За да им покажеме на тия хора… с кого си имат работа.

Интересно е това с любовта. Безусловната любов не се основава на някакъв обмен. Тя ти идва отвътре и те кара да правиш някакви шантави работи, които, според теб, ще бъдат хубави или за твоята амора, или за двама ви вкупом. Е, наистина, най-красиво е, когато е споделена… Но когато обичаш, ти се надяваш, дори правиш всичко възможно да бъдеш заобичан реципрочно, ако изобщо можеш някак да повлияеш на тоя процес! Изведнъж си безкористен и самопожертвователен…

Или, разбира се, онази любов, неромантична, която изпитваш към най-близките си хора. Семейство и приятели. Родители, братя и сестри, деца. Твоето си племе – по кръв, или по избор. Обичаш ги, те също те обичат, познавате си взаимно всичките кривотии и лошости, но си ги търпите, туширате и дори понякога си ги тачите! И така – обичате се, защото се обичате.

АКÓ

Любовта с акó е друга. Обмен. Размяна на услуги, стоки, или техен (някакъв там) еквивалент – информация, време, усилия… И тя ни е позната. Тя живее там, където нуждата е по-силна от любовта. Достатъчно силна, че да се пазарим. Един час потна любов, или брак по сметка, все става дума за сделка.

Тук всяка от страните би трябвало да се опитва да максимизира изгодата си, за сметка на другата страна, нали? Икономически взаимоотношения. И условията са гъвкави, в зависимост от търсенето и предлагането.

Уж да, но когато едната страна не е наясно, че ѝ предлагат платена любов, нещата вече са коренно различни. Защото после, каквото и да е получила от другата страна, тя ще трябва да си го плати през носа. Или със задника.

Важно е да осъзнаваме дали ще ни обичат заради самите нас, или заради някакъв наш ресурс.

За да не бъдем болезнено наобичани.

Изненадващо.

 

—

снимка от MattysFlicks

Posted on

меметично обременени

Фащаш детенце за ръчичка и пресичате булеварда, точно по средата между светофара и пешеходната пътека. Нема се áбите, я, ше ви се изтъркат подметките докато стигнете едното или другото, а и без това целта е точно отсреща! За чий, питам аз, трябва да бием толкова път, това са десетки метри, като ей го, ей го входа на парка, ама буквално точно срещу нас!

Притичвате, защото, все пак, булевард е това, трябва да се пазим от колите и да преварим наближаващия трамвай! Гледаш напред и встрани, а зад себе си влачиш бъдещето си за хилавата ръчица.

И не си даваш сметка, че от тоя ден насетне, твоето бъдеще ще знае, че правилата са само пожелателни. И са за глупаците. За баламите. За завалиите.

You know better!

Важно е да си хитър, останалото е Божия работа.

Пийте по 2 ракии преди да шофирате, нека ви гледат подрастващите! Да ви знаят какви сте бабаити! Той нали Бог пазел лудите и пияните…

Ама не дай Божe после да питате “Защо”!

Дайте 20лв на катаджията, то детето вече си знае, че ченгетата са копелета и са евтини.

Другия път нарушението няма да е на пътя, няма да мине без пряко ощетени и вие няма да сте оня с подкупа. И няма да е катаджия, а съдия. И на оня ще му се размине, а Вие ще изгубите. Пари, бизнес, имот – нещо…

Все тая!

Важното е сега да си хитър!

Нека се учи детето! Нека се учат и другите около вас!

Корупция? Незаконни строежи? Незаконна сеч? Шофиране без книжка? След употреба на алкохол? Катастрофа?

Купуване и продаване на гласове?

Източване на банки?

Заеби ти тез работи, друг да ги мисли! Аз сега тука имам една далаверка да спретна!

http://youtu.be/gXjE68-_jBs

Everybody’s doing it!

Posted on

аполитични или неотговорни

Не написах “безотговорни”, защото нямаше да е коректно, нито вярно.

Скоро с една от най-близките ми приятелки си приказвахме за ДЕОС. Казах ѝ, че е много важно в момента да съберем колкото можем повече членове, за да може да бъде регистрирано движението и да просъществува и нататък като политическа формация. “Не мисля, че ще ви е особено трудно,” каза ми тя.

Не?

Да видим…

Според мен, хората, които биха се присъединили към ДЕОС, са мислещи, работещи, активни, образовани, любопитни, информирани… Опростено обобщение, но предполагам става ясно. Някои са предприемачи, други са служители, трети са учени, четвърти са бюрократи – но все пак, по един или друг начин, се вписват в стереотипа.

И така, да кажем, че имам 10 много близки приятели, които са именно такива (вкл. горепосочената ми приятелка). Когато стане дума за участие в партия, те не желаят. Този не харесва един от учредителите, онзи е аполитичен, трети има проблем с някоя конкретна идея…

Равносметката е 0 / 10.

Разбира се, не мисля да виня и укорявам никого, don’t get me wrong! Най-малкото, аз допреди няколко месеца имах абсолютно същите съображения. Това, което направих, след като толкова години твърдях, че никоя партия не може да ме има, е чиста проба поемане на риск. Който дори аз не мога да оправдая без да се осъмня.

И се замислих – защо е толкова трудно да се убедят именно тези хора, които са толкова важни, да се включат в едно политическо движение? Не, те не са аполитични, защото имат ясно мнение за много политики; защото морално подкрепят конкретни идеи; защото могат да посочат ориентировъчно къде стоят в политическата координатна система…

Не са и безотговорни, защото заемат конкретна гражданска позиция и избират да я защитават – дали гласуват, за кого гласуват, дали участват в протести, или в неправителствени организации…

Друго е.

Да се включиш в полтическо движение означава да бъдеш отговорен за неговото поведение. Не косвено, както при изборите, където участието ти е лично, непублично и коригируемо след някоя и друга година. Тук ти заставаш в цялата си прелест, с име, ЕГН и публична подкрепа. И това се превръща в исторически факт. Ти си повече от гласоподавател, който делегира своята отговорност; вече си съучастник и съвестта ти е уязвима. Вече носиш истинска отговорност за последствията от политическите действия.

Това може да е прекалено тежък товар. Особено ако не си напълно – ама напълно! – убеден в тази формация, за която някой си те агитира.

Лошо, защото никога не можем да бъдем 100% убедени във всичко. Не можем да се предпазим от всичко. Не можем да знаем всичко. Можем само да опитаме да увеличим шансовете си за успех – да се подготвим за него, а не само да чакаме той евентуално да ни се случи. Такава е цената на обединенията – силата им се гради чрез жертването на максималната индивидуална автономност. Разбира се, има инструменти да си помогнем и в такава ситуация – чрез активно участие при вземането на решенията и активно участие в дискусии…

Исторически, политическите движения са дискредитирани. Винаги опорочени. Но не мога да измисля друг начин, по който човек да може да влияе директно на политиката. Освен, може би, чрез think tank-ове, които, обаче, са опорочени по свой собствен начин.

Нема угодия!

Реших да се опитам поне един път да помогна проактивно и да поема някаква дългосрочна (съ-)отговорност. Надявам се да се окаже правилно решение. Надявам се, че ще видя потенциални грешки и ще помогна да бъдат предотвратени. И че ще има смисъл това усилие.