евтаназията като алтернатива

Погледнах ей тва заглавийце и ми хрумна нещо.

Знаете ли какво разказват зъболекарите напоследък? Поне на мен са ми казвали, че млади, здрави и прави хора влизат в кабинета – болни зъбки, кариеси, знаете – и когато видят ценоразписа директно казват “Вади!

Замислете се сега дали един възрастен (или беден, или лабилен, или депресиран) човек, който страда от нещо тежко или хронично, няма да отиде при лекаря си, да погледне ценоразписа и да каже “Отърви ме!

Знаем, че болшинството от хората (в България, а и в други потъващи кораби) е склонно да избере евтиното и бързото, за сметка на качественото.

Да бе, знам, че за евтаназията има комисия. Просто си представям ситуацията. И ми става тъжно.

вероучението

Аз съм за вероучението. Изучаването на религията, вярата и суеверията има своето място до историята, философията и етнологията. Те са твърде тясно свързани. Имат общи корени. И всичките подлежат на тълкуване.

Освен това, тъй като смятам, че религията може да бъде изключително опасен инструмент, съм на мнение, че е най-добре да я опознаем, за да можем да се предпазим от вредите, които би могла да ни нанесе.

Затова съм убеден, че мястото й е в училище. Н0 в онзи момент, в който учениците вече могат да размишляват сами за себе си, критически. И трябва да бъде разглеждана безпристрастно. Трудно, а?

Know your enemy!

(хрумна ми, щото четох една статия)

драсти джипси какси

Сутрешната ми разходка от вкъщито до офиса отново ме разкара покрай женския пазар. Там лудницата си е лудница, в един ретро и близкоизточен смисъл на думата – хората още от сутринта го раздават на [insert Arabic word for ‘siesta’], стоят скупчени по разни ъгълчета и пият разни кафета. Тук-там някоя жена промълвява “Цигари?”, а аз я игнорирам спокойно (спрях ги, а и дори да пушех все още, надали бих си взел от тия измислените).

Та ходя си аз, а погледът ми се сблъсква с едно момиче, което с бастунче проверява пътя пред крачките си. Сляпо момиче – като в песента. И една едра, обла циганка, тип “баба Цоцолана” я превеждаше през улицата. Остави я, върна си се отсам, но от другата страна един съсухрен, изпит, болезнено слаб мургав чичка пое момичето и й помогна да се ориентира.

Женският пазар е странно място. Там очакваме да е мръсно, да ни излъжат, може би да ни откраднат нещо, да можем да се пазарим, да сме на далавера… Там е едно доста земно място – обратното на възвишения “Бизнес парк София”, далеч от “Витошка”, нищо общо с Мол-овете.

Там хората също са по-земни. По-хора, понякога? Там помагат на сляпото момиче да пресече, не я гледат безучастно. Там вероятно ще реагират на всичко, което се случи с друг човек – с друг индивид на обществото (им).

Не казвам, че в “Бизнес парк София” никой никому няма да подаде ръка. Или на “Витошка”. Или в Мол-овете. Но в по-модерните общества хората определено са по-дистанцирани, по-студени, по-далечни…

И е странно, че на онова “мръсно” място можеш да видиш оная, простичката човечност, несвързана с благотворителност, неправителствени организации и дарителски SMS-и – оная, личната, индивидуалната човечност.

Странно е, но е хубаво човек да я види рано сутрин преди кафето.

фалшименти-малшименти

Гледах по телевизора новините. Казаха, че били хванали примерно 15.000 чифта фалшиви маратонки. После ги нарязали и ги изхвърлили на бунището. Дори показаха как едни чичковци ги кълцат с макетни ножчета. Ако пуснат репортажа в сайта на ьTV, ще дам и линк.

Коментаторът каза, че маратонките били качествени фалшификати на известна американска марка. Ясно, Найкита са били. Ама са били качествени фалшификати!

Тогава защо ги унищожавате, бе? Защо ги изхвърляте на сметището?

Толкова ли не може да се организира някаква простичка схема на полицейски магазини за продажба на конфискувани стоки? Хем и някакъв приход ще реализирате.

Същото и със смотаните незаконни постройки. Ако сега си строя къщурката и подам документи – ще мога да я узаконя. Ако е такава ситуацията, вместо да бутат къщите, може да направят друго – да наложат много висока ежегодна глоба на собственика (данък незаконност?). Да си я е узаконил навреме. А на евентуален купувач на незаконната постройка – още по-високи данъци. Все пак този модел действа в разни други държави. Респективно, ако се окаже, че дори и при спазени процедури тази къща би била неузаконима – тогава може би все пак да се бута.

Но да се оптимизират тия неща, а не първосигнално да се унищожава всичко – показно нарицание. Тъпо е, неефективно е и не вкарва никакви допълнителни пари в държавата.

– – – –

Ето един линк към статия в Днес.бг

нашата реклама

Един коментар под статия в Capital.bg ми припомни едно нещо, дето си го мисля понякога. Та реших да си го запиша поне в блога, да си личи, че някога съм мислил и аз.

Става дума за статията, посветена на епичния фейл (поредния) на ДабълБи, който обясни в Хърватия как у нас, в БГ, животът е прекрасен.

Гъз!

Ениуей де, няма да пиша за тая глупост, нито за тоя глупак. Друго ще си кажа.

Коментарът на arch_ споменава туризма на Хърватия. От което си спомних за онзи вид реклами, които би трябвало да нахъсват разните чужденци да туристят. И се сетих за българската реклама.

Винаги маркетингаджиите и рекламистите обясняват едно правило (не само едно, ама тук то ми е важно), а именно – focus! Концентрирай се! Не се разхвърляй, не се размивай!

Сега да си спомним рекламите на БеГе (ако някой ги намери – да даде линк, че в момента ме мързи да ровичкам) – там са представени едни ключови елементи, които би трябвало да впечатлят всеки рекламогледач и потенциален турист.

Море, плаж, вода, гори, полета, планини, ски, сноуборд, забава, веселие, млади хора, деца, семейства, традиции, култура, кухня, специалитети, красота, изгреви, залези…

Имам проблем с този подход. Мисля, че е погрешен, неефективен, или поне не в дългосрочен план.

Първо, всичките тия ключови думички са изтъркани до немайкъде. Тая реклама е generic и половина – името на коя да е страна ще се върже, стига да има 1) излаз на море и 2) планини и сняг.

Освен това, дали пък точно тия са ни предимствата пред останалите страни? Все пак с тази рекламка се опитваме да се отличим, да се покажем, да убедим някого – “Ела при нас, не ходи в Испания!”.

ОК де, ама то всъщност е пълно с места, където можеш лятото да плажуваш, а зимата да сноубордираш. Даже и плажовете им са по-хубави от нашите, и ски-пистите им са повече и по-добри.

Тогава?

Тогава смятам, че е нужно да покажем истината. Това, което все пак ни отличава.

Тук е евтино, тук алкохолът е навсякъде, тук става купон защото е евтино и алкохолът е навсякъде. И достъпен.

Сорка, ама това са фактите! Туристите у нас не са средната (или висока) класа европейци, защото те могат да идат на море на хубаво мято, където обслужващият персонал всъщност върши нещо смислено, където няма да си потрошат колата в някоя дупка.

Тук идват бедни европейчета, студентчета, които искат да си купонясват без да се наложи после цяла година да си изплащат кредитната карта.

Вместо да се борим с красивите кадри на адриатическото крайбрежие, невероятните скали на Памуккале, страховитите ски-писти по Алпите, истинската антична история на Гърция, Турция и Италия (а не като нашата – унищожена от комунизъм и разграбизъм)… Би било логично да направим реклама, която да показва колко е евтино при нас (ок, може и “изгодно”, ако настоявате), колко много може да се пие и яде за сравнително малко пари, как тревата е забранена, ама всъщност само на хартия…

Абе що не я легализираме? И проституцията, че и без това има достатъчно секс-туризъм у нас. Хем ще им събира държавата данъци, хем ще има някакъв контрол, защото в момента всичкото е пълен хаос.

И така.

Както предложи Karakonjol, принт рекламата на БГ може да изглежда по следния начин:

Уличка. Саксии с палми – явно е някъде по Златните или Слънчев бряг. Отзад светят дискотеки, светлините са пъстри, привлекателни, омайващи. Даже ако са Златните, може да се вижда и Айфеловата куличка. Виждат се тълпи младежи, всеки носи някакво питие. Всички са усмихнати на макс – having a good time, определено. На преден план има три момичета, които вероятно са пияни и/или надрусани. Едната е поразголена, полегнала на земята, леко разкрачена, поличката и се е надигнала примамливо.

Най-отдолу, под разкрачената мацка, с парти-шрифт пише:
Bulgaria – everyone’s welcome!