евтаназията като алтернатива

Погледнах ей тва заглавийце и ми хрумна нещо.

Знаете ли какво разказват зъболекарите напоследък? Поне на мен са ми казвали, че млади, здрави и прави хора влизат в кабинета – болни зъбки, кариеси, знаете – и когато видят ценоразписа директно казват “Вади!

Замислете се сега дали един възрастен (или беден, или лабилен, или депресиран) човек, който страда от нещо тежко или хронично, няма да отиде при лекаря си, да погледне ценоразписа и да каже “Отърви ме!

Знаем, че болшинството от хората (в България, а и в други потъващи кораби) е склонно да избере евтиното и бързото, за сметка на качественото.

Да бе, знам, че за евтаназията има комисия. Просто си представям ситуацията. И ми става тъжно.

7 Replies to “евтаназията като алтернатива”

  1. представи си и другата ситуация, човек в изключително болезнено състояние, но с ума си. много сложен върпос е, но си мисля, че хората трябва да имат това право.

  2. а това, че млади хора имат ужасни зъби, и не само, е поради липсата на профилактика. отнася се за всеки един вид болести у нас.

  3. А, аз в никакъв случай не съм против евтаназията. Всъщност статията ми е много повече свързана със здравеопазването в България, отколкото с правото ни да изберем живот или покой.

  4. Хубаво четете какво се предлага…

    Събина, а сега си представи, че родата иска да се отърве от досадното бабе, дето не ще и не ще да мре, и от грижите за него… а представи си още, че това бабе си ти… и живееш в България, където всеки си гледа задърженията изключително отговорно и безкористно… на кофти отиват нещата, а? Първо ще те освидетелстват, че не си вменяема и не можеш да взимаш решения самостоятелно, после… Ще те капичнат и то абсолютно безнаказано.

    А като сме тръгнали да си представяме, да си представим и друг случай – човека няма близки, много е болен, толкова, че дори не може да мисли ясно, за да взема решения… но държавата/обществото е длъжна/о да го лекува и да полага грижа за него. Трошат се пари, ангажират се лекари… Що да не ги спестим? Лекарите предлагат, комисийката одобрява, боц и айде. А веднъж тръгнем ли да си играем на господ и да взимаме решения кой да живее и кой не…

  5. Ето един “малък” проблем: На мястото на изваден зъб по късно можеш да навиеш керамика или да сложиш протеза, т.е. можеш да размислиш и има какво да направиш. След “отърваването” и да размислиш – няма връщане назад.

  6. @Данчо, не съм чела законопроекта, признавам.
    говоря в най- най- общият случай – човек трябва да има и това право, но трябва да е решение, което взима сам с пълната способност на ума си. никой няма право да решава за някой друг, било то бебе или човек с психически проблеми.

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.