they make me look good

Щях да пиша нещо дълго за ВМРО-вците и Свидетели на Йехова.

Е, няма да е дълго. Кратко е.


ВМРО и техните другарчета-националисти + футболни запалянковци са кръгли нули, хора без мисъл и умения, стадо хищни зли овце, юрнали се накуп да се чувстват тестостеронести; хора, които разбират само от груба сила (и вероятно са избирателите на ДабълБи и селския му манталитет и доминиращата му грубост).

Хора, които имат нужда от един малко по-силен водач (тип диктатор, военачалник), който да им каже какво да правят, а те с празен поглед да се юрнат и да го свършат.


Свидетели на Йехова са странна издънка на Християнството (което аз също не харесвам, тъй като религията сама по себе си е покварена вяра, в моите очи), която се опитва да представи идеите си като свръх-пречистено Християнство и вероятно по някакъв начин повежда твърде много хора по път, който си противоречи с преобладаващите разбирания на нашето общество.

Хора, които имат нужда от един малко по-силен водач (тип психолог, душеприказчик), който да им каже какво да правят, а те с празен поглед да се юрнат и да го свършат.


Не харесвам нито едните.

Но поне не съм животно.

Мисля самостоятелно, мисля повече, мисля по-добре. От тях.

а всъщност…

Това е новата реклама на Загорка.

Но така по-добре би отразявала реалността:

– Събуждам се с румънски поп от китайския ми будилник
– Обличам си турските дънки, турската риза и турските кецове
– Шефът ми грък изисква швейцарска прецизност, макар че работата ми за него е тъмна индия
– Обядвам българска баничка с фалшиво сирене
(но жадувам за нещо повече)
– Само че на работа мога да се подкрепя единствено с българско кафе и гръцки кроасан
– След тренировката ми по българско блъскане в градския
– Слизам на спирката от унгарския автобус
– И най-накрая пия българска бира
– Всеки ден общувам с целия свят, но в края на деня жадувам за къща в Холандия
– Загорка. Защо не си Heineken?

на старо

Пуша си на терасата и се оглеждам – панелки отвсякъде. Разноцветни – всеки трети апартамент е “саниран” (да се чете “изолиран”, щото хората май не схващат какво е саниране) и си има свое мнение за стил.

Но не разнообразието ми е големият проблем, друго се чудя.

Ако реша да си купувам кола, аз ще съм капризен. Особено на старо.

Ще искам да знам, че получавам достатъчно добър продукт за парите си. Ако няма разните му там защити (възглавници, ABS, серво, туй-онуй), или ще се откажа, или бих дал много по-малко пари за таратайката. Ако харчи много, ще се замисля сериозно дали да я взимам, ще поспоря за цената… Ако не е успяла да мине технически преглед, аз лично не бих я взел.

И ето ги панелките. Големи, тромави кютуци, соц не, ми соц!

Имат си експлоатационни срокове, има си нормативна уредба чрез която се установява състоянието им, амортизацията им и т.н. Само че по някаква причина те НЕ минават през технически прегледи, каквито би трябвало.

Лоша работа!

Един апартамент в такъв блок в София в момента върви за средно 500 евро на квадратен метър.
Един апартамент в нов блок в София в момента върви за 700-800 евро на квадратен метър.

Обаче ако се правеха технически прегледи на сградния фонд, мене ми се чини, че картинката щеше да е различна.

Междупанелните връзки са се скапали, водопроводът и канализацията са под всякаква критика, изолации няма, дограмите са печални, ел. инсталациите са тъжна картинка. Това нещо сигурно няма да издържи по-сериозна буря, камо ли земетресение. Аз ако реша да си взимам апартамент, бих искал да видя една такава оценка; бих искал да чуя препоръки от специалист (който би трябвало да е осигурен от агенцията за недвижими имоти).

В момента цените на апартаментите в панелките са по-ниски основно поради разни утилитарни причини – асансьорът е стар и често се разваля, блокът е грозен, разпределението е шаблонно и недобре измислено… Да, вярно, ако каналите миришат и дограмата пуска вятър – това също се гледа. Ама някак общата картинка обикновено ни убягва. Нито един потенциален купувач няма достатъчно да се поинтересува от цялостната здравина на туй строително изделие.

Първоначалният експлоатационен срок на класическите шейсетарски БГ панелки е бил удължен през 80-те с едни допълнителни 20 години. Ама те взеха, че изтекоха. Преди 10 години! Примерно в “Модерно предградие”, “Надежда”, някои части от “Люлин”… После идват “Младост” и “Дружба”, примерно – техните експлоатационни срокове изтичат в момента.

През 80-те години, без доказване на технически параметри, просто по необходимост, експлоатационните им срокове са удължени от 30 на 50 години.

А през 70-те, когато са строени панелчетата, контролът е бил под всякаква критика, докато виетнамските бригади са си оставяли ръцете по блоците. Ако знаете колко междупанелни фуги са запълнени с вестници…

Нито една панелка не отговаря на съвременните стандарти за енергийна ефективност.

Все едно автомобилът, който смятам да купя, да има ръждясало шаси, стар двигател, да харчи много, да му липсват дори коланите, да няма ел. стъкла или подгряване, чистачките да не бачкат…

И все пак този автомобил ми изглежда прекалено скъп!

Да, търсенето определя цената.
Да, хората трудно биха могли да си позволят по-нов апартамент и се спират на компромисен вариант.
Да, ще си сменим дограмата, ще се “санираме” и ще омажем с бебешко-розово нашата 1/4 от етажа.

Обаче нито можем сами да оправим цялостната енергийна ефективност на апартамента си, нито бихме могли да оправим по някакъв начин междупанелните връзки и всички такива екстри, които гарантират оцеляването ни при евентуален друс.

Тогава защо, наистина, не се провеждат технически прегледи – ако не ежегодни, то поне 5-годишни? И тогава вече да имаме една далеч по-обективна оценка и база за преценка? И вече да си знаем – този апартамент е потенциален ковчег, затова няма да го купя; онзи апартамент е по-сносен, бих дал 300 евро на квадрат; третият е доста добър, там и 500 ще минат… и т.н. и т.н.

А ако държавата имаше достатъчно акъл да създаде програми, както и да се възползва и от програмите на ЕС, та да помогне на и без това оскотялото си население да ъпгрейдне пещеричките си – тогава нещата щяха да са доста по-добре. Даже би им отивало бебешкото розово.

misconception

Нямаме си на български достатъчно добра думичка за превод на misconception – най-добрият превод е “погрешно схващане”.

Чели ли сте Сет Годин? В една от книгите си, “Племена”, той говори за лидерите и последователите, мениджърите и служителите, промените, целите, организациите… Интересна е – чете се лесно, представени са много примери и гледни точки.

Има една точка, която особено много харесвам:
“Лидерството не е мениджмънт”

Прав е, човекът. Едно е да си лидер, друго е да си мениджър. Там той казва:
“Мениджмънтът се занимава с управлението на ресурсите с цел свършване на определена работа.”

Това най-вероятно всички го разбираме и сме съгласни.

“Лидерството, от друга страна, се състои в това да създавате промени, в които вярвате.”

Май започва да ми се изяснява.

“Лидерите имат последователи. Мениджърите имат служители.”

Усещате ли накъде вървя?

Имаме си един лидер. Не мога да му го отрека на ДабълБи. Човекът успя да накара много хора да му вярват, да очакват резултати, да се надяват. Има последователи. Предполагам, че и той вярва в онова, което се опитва да постигне. Надявам се, че вярва.

Обаче ето на – той не е мениджър. Не успява да организира себе си, камо ли цял държавен апарат! Ако имаше някой, който е добър мениджър, който да хване вълната и да я впрегне в полезна работа, може би щеше да се получи нещо много хубаво!

За съжаление имаме лидер, който се опитва да организира.

в очакване на Чърчил

“Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч.”
(Малкият принц, Екзюпери)

Загледан в дървото на своите успехи Премиерът Борисов не вижда гората от проблеми. По-скоро не желае да ги вижда, защото му напомнят колко е несъвършен – като всеки от нас, а така му се ще да е изключителен… Уви! Само ако отмести поглед от това дърво и ще трябва да осъзнае, че е крайно недостатъчно да организираш довършването на 250 км. магистрали и да се съгласиш с построяването на спортна зала, за да влезеш в историята с име на достоен политик.

Истински великите държавни мъже имат други мерни единици, при които асфалтът и бетонът са резултат, а не цел. Доказано най-важно е мотивирането на нацията (не на партията!) за достигане до резонанс на обществената енергия, което пък служи за премахване на всякакви граници поставени от обективните и наглед непреодолими обстоятелства. Това убягва на Премиера, защото втренчването напълно го е лишило от обзор. Ритането на топка в зоните допълнително прихлупва погледа му в тясната рамка на селския стадион. И дотук!

Двадесет месеца интровертно управление гарнирано с екстравертен PR, се оказаха недостатъчни патокът да се превърне в лебед. Очертава се, че и 48 няма да стигнат. Въпреки големите надежди раждането на голям политик не се случи. Случи се лош кавър на особен микс от настоящи, минали или отминаващи авторитарни величия:
Мачизъм и чар от дядо Берлускони, отказ от Жената а ла Саркози, мнителност и липса на великодушие като (странно) нисък мъж – отново Сарко, Путински авторитаризъм, Кадафистки униформен нарцисизъм, Меркелска организираност на кабинета но със Сталински подход към министрите, Живковски хумор, Кобургготска демонстрация на уж финансова незаинтересованост, Костова липса на приятели, Берово отношение към олигарсите, Доганска безочлива откровеност, бърза реакция като Румен Овчаров и ехидност като Румен Петков, аудио-пристрастеност като Никсън и любов към спорта и пурите като Кастро.

Какво липсва в микса?

Липсват следните дребни елементи:
Стратегия, политическа ерудиция, парламентарен опит, компетентност, самокритичност и за съжаление, най-важното – въображение!

“Валяло е, а аз не съм усетил.”
(Евтим Евтимов)

Въображение. Полет на мисълта. Превръщане на минусите в плюсове. Радост от творческото преосмисляне на натрупан опит – свой или чужд. Елитарност и неповторимост. Удоволствие от неординерно преодоляване на трудностите, от постигане на уникални решения. Световна популярност.

Нищо такова не ни се случва. А би могло! Но само ако не ни управляват като коне с капаци по учебниците от 1980-та г., а по тези които ще бъдат издадени през 2020г. Те вече се пишат, ама май няма кой да усети, да ги прочете изпреварващо и да ги приложи на практика.

Какво щеше да стане например, ако в отсечката “Стара Загора – Нова Загора” от магистрала Тракия беше заложено трасе за управление на автомобили на автопилот и поне два пункта за зареждане на електроавтомобили? Малко по-скъпо, но сигурно място в челните заглавия на световната преса и много мераклии да се разходят за да видят това “чудо” насред България.

Ами ако покривът на спортната зала вместо със стандартна защита на хидроизолацията беше изпълнена с фотоволтаично фолио? Американците вече направиха такъв стадион – енергийно независим. Малко по-скъпо, но рекламният ефект щеше да ни осигури няколко последователни поне европейски първенства, с които раходите се покриват, а после произведеният ток сериозно намалява експлоатационните разходи, дори да не се продава по скъпите тарифи.

А околовръстният път? Къде в Европа има скоростна магистрала в населено място без акустични огради? Дали не беше възможно такива огради да има по проект и те да са от слънчеви панели, както фотосоларни, така и за производство на Битова Гореща Вода. Може да се обзаложим, че кандидати за концесия на тези огради ще има достатъчно.
А панелните сгради? Ако Министерството на Регионалното развитие беше започнало да инвестира още от 2010г. в активни (такива, при които консумацията на енергия е по-малка от енергията, която генерират) обществени панелни сгради, каквито най-често са училищата и детските градини, то сега когато иде време за обновяване на частния панелен жилищен фонд, подпомагането щеше да е много по – ефективно.

А малки когенератори в жилищните комплекси? А автоматизирани дву- или триетажни паркоместа в центъра на градовете? А електро-велосипеди с абонаментни карти на всяка метростанция или ЖП спирка?

А спортни или музикални дневни интернати за социално-слаби деца и децата от малцинствата, които ще са по-евтини от безразборните социални помощи?

А задължително обучение по история на България и география на природни и исторически забележителности при провинения с ниска обществена опасност? Или езиково обучение?

И още много, много…Що не обявите един конкурс?

Ей, Големият Политик! Ей вие, всички политици ! Хора! Мислете!

Барон Мюнхаузен е мечтател и лъжец, но е по-известен от всички вас и е донесъл повече пари на автора си отколкото всеки един от вас може да си представи. Негова е крилатата идея да се хване за косата и да се изтегли от блатото. Ние можем друго – да се хванем и да си раздрусаме здраво главите, главите още мозъците и да се възползваме от факта, че нацията още не е затъпяла напълно. Не ни трябват петролни кладенци – стига ни креативността и изобретателността на БЪЛГАРИНА.

Само я отпушете и не й пречете!

– – – – – – – – – – – –

– Един Човек с Богат Житейски Опит (гост-автор безбложник)