стойността на цигарата

Едни познати имат заведение, в което заведение се спазваше забраната за тютюнопушенето на закрито. Първо, разбира се, разделиха заведението на отделни салони и казаха “тук ще се пуши, а ей там – не”. После дойде строгата забрана и прегражденията се превърнаха в една невъзвращаема инвестиция. Е, поне повечко вентилация винаги е добре дошла…

smokes
smokes

Беше ми гадно – на тях още повече, но нямаше какво да се направи. Ако не друго, то вече нямаше да смърдим на цигари и навсякъде щеше да е смоук-фрий! Радост!

Почнаха да се оплакват, че посещенията се спихнали. В един момент наистина вече си личеше, че хора няма. Стоеше си празно, или тук-там седяха по няколко човека, но нищо общо с посещаемостта от предните години.

Казах им, че не може да е заради цигарите, тъй като хората и без това няма къде да пушат, така че надали ще изберат да идат в друго заведение, ако и без това тук им е най-приятно и най-удобно.

Наскоро, обаче, видях, че в единия салон отново се пуши. В по-големия. Направих си устата да им кажа, че ако ми докажат повишение в посещаемостта и приходите, ще призная, че, чисто търговски, това е било напълно оправдано решение.

Доказаха ми го.

Признавам, че салонът за пушачи успя да им помогне да си поемат дъх.

Обаче знам едно друго заведение, в което, въпреки твърдото спазване на забраната, посещаемостта продължава да е висока. Толкова, че е невъзможно да си намериш маса в петък вечер, освен ако нямаш резервация. Наистина е невъзможно!

Значи… когато намериш как да привличаш клиентите, те са склонни да направят компромис с пушенето и излизат навън. Качеството и отношението са много важни. Всъщност, във второто заведение ходя най-вече заради отношението.

Ами местоположението и разпределението на пространството? Ако заведението е опнато връз някой булевард и пространството пред входа е малко и сгъчкано, заклещено между автобусна спирка и павилионче за пица на парче? А ако помещението е по-скоро дълбоко и за да излезеш да пушиш трябва да минеш през всички останали маси? Предполагам, че ако качеството на храната и обслужването не си заслужават всичко това, по-скоро ще потърсиш алтернативни варианти…

Или е това, или просто наистина повечето хора предпочитат пицата им да смърди на пепелник, а ако не – купуват си замразена, събират се вкъщи около бутилка домашнярка и си се натряскват както преди, заобиколени от никотинова мъгла. А може би все пак наблизо има достатъчно други заведения, в които качеството и отношението са съпоставими с тези в кръчмата на моите познати, но освен всичко пушачите могат да си пафкат на масата? В този случай, за пореден път, става дума за пословичната ни липса на стандарти, дори в контрола от страна на всякакви държавни институции.

Всъщност, ако е последното (а честно казано съм склнонен да вярвам, че е), то тогава наистина няма да мога с чисто сърце да обвиня моите познати, че нарушават наредбата. Защото държавата създава условия за неравнопоставеност, all other things being equal. И отново стигаме до основните градивни частици на тази държава – ние, нейните граждани. Ние, които, вместо да си кажем “тия далавери са гадна работа”, сме по-склонни да търсим начин да се включим в тях. Сочна далаверка – чиста работа!

Така де – докато има балъци, ще има и тарикати.

Не съм сигурен какво точно искам да кажа с този текст, но просто трябваше да пусна думичките да се изсипят някъде, иначе щях да се пръсна. Подсетиха ме какво исках да кажа: когато стойността на предлагания продукт / предлаганата услуга е по-ниска от стойността на цигарата за посетителя / потребителя, тогава – лошо, Седларов, много лошо!

P.S. Да припомня, че съм бивш пушач. Може текстът ми да придобие различно звучене…

Коментирай

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.