Не сме най-добри в нищо.
Не сме и най-лоши в нищо.
Обаче ни бива в някои неща.
Поради щото средата ни го изисква.
България създава хора, които ги бива.
Айде сега, да обясня надве-натри какво имам нафпредвит!
Всички сме виждали българските пътища – едни надупчени, нагънати асфалтови ленти, с отсъстваща или объркваща маркировка, липсваща или необмислена сигнализация, неналично осветление, обратни виражи, недренирани платна, внезапни кръстовища… Позната работа.
Насред тия пътища, шофьорите се съобразяват с всеки един от горепосочените елементи, а също така и с неизправни превозни средства, каруци, немислещи пешеходци, необозначени велосипедисти, хитроумни катаджии, тарикати и климат. И т.н.
Е, това всъщност означава, че в една нормална обстановка, българските шофьори много ще ги бива!
Всички разбрахме какво се случи с метрото. Отново. Спря, нещо станало там, аварийка или гафче. Хората си отвисяли във влакчето, между станциите, без да знаят какво се случва. Информация – йок! Ама за какво им е да знаят?
Насред тая ситуация, хората останали спокойни, вместо да се паникьосат.
Е, това всъщност означава, че в една ненормална обстановка, българите доста ще ги бива!
Тъй. Нямам време и вдъхновение да напиша повече, но съм сигурен, че става ясно какво искам да кажа.
Абе бива ни.

не съм съгласен. всичко това не означава, че ги бива, а че просто се примиряват с всяка ситуация. инициатива за промяна и подобрение на ситуацията липсва.