еклери с миризливо сирене и боровинково сладко

Признавам си, сладкото е напълно и изцяло optional, а сиренето най-добре да е грюер, бофор, а защо не и критска гравиера! Всъщност, @napogua, която беше майсторесата, при която чиракувах в конкретния случай, каза, че е правила еклерите дори със скаморца и пак са се получили вкусни, само не дотам пръхкави.

View this post on Instagram

Et voila!

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Еклерите се правят с пáрено тесто. Не бях правил досега. Отдавна си мислех да се хвана и да се науча, но все нещо ме спираше. Обикновено мързел. Но @napogua вече беше се отракала в забъркването на еклерово тесто и тоя път беше така добра да ми позволи да ѝ се пречкам 🙂

Продукти:

  • 220-240мл вода
  • 100г масло
  • 1чл захар
  • 1/2чл сол
  • 160-180г брашно
  • 4 яйца
  • 1чч настъргано сирене
  • подправки по желание (пипер, мащерка, розмарин, каквото ви се връзва)

Приготовление:

  • Загрявате си фурната на 220С
  • Водата, солта, захарта и маслото се слагат заедно в тенджерка и се кипват.
  • Махат се от огъня, добавя се брашното и се бърка постоянно, докато се хомогенизира.
  • Идеята е да се получи плътна, хомогенна топка, която да се отделя от стените, преценете си брашното на око.
  • Оставя се да се охлади малко, защото
  • Добавяте яйцата 1 по 1, с постоянно бъркане.
  • Топката тесто, която е била сравнително плътна и трудна за размесване, ще стане малко по-податлива – ако се наложи, можете да добавите още 1 яйце.
  • Добавяте 1/2 от настърганото сирене и подправките.
  • Дообърквате сместа.
  • Върху тава, постлана с хартия за печене, сипвате по около 1/2сл от сместа, като оставяте 3-4см между топчетата (на снимката долу се вижда).
  • Поръсвате всяко топче с малко от настърганото сирене.
  • Печете 8-10мин на 220С, след което още 15мин на 180С
  • Вадите и охлаждате.
  • Те изстиват особено бързо, така че до 2-3 минути можете да ги нападнете!
  • Междувременно, връщате температурата на 220С, нареждате топчетата в следващата тава и я мушкате във фурната!

View this post on Instagram

Making Burgundy gruyere eclairs with @napogua

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Нямам снимка на сладкото от боровинки, но можете да си го представите 🙂 То не е задължително, но се оказа, че много, много добре се връзва с тези пухчета!

View this post on Instagram

Gruyere eclair ❤️

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Да ви е сладко и солено!

салата с малини и краставици

View this post on Instagram

Best salad ever!

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Поне първоначално идеята беше да направим салата с малини и краставици. Някак звучаха като добра комбинация. Е, с някакъв сладко-кисел салатен дресинг, разбира се!

После реших, че искам салатата да е по-богата, по-разнообразна, пъстра, с различни вкусове – така че всяка хапка да се различава от предната.

След като установих, че малини е по-лесно да се намерят в малък плод-зеленчук, отколкото в големите вериги (които, обаче, предлагат екзотики като манго и драконов плод, защо не?), и че авокадото най-често е зелено и твърдо, избрах продуктите и запретнах ръкавки. Continue reading “салата с малини и краставици”

бяло зелено червено

Когато бях малък, прекарвах по цели седмици и месеци на село, особено пролетта, лятото и есента. Днес, докато си правех поредната чаша чай, Диди мина покрай мен с чиния с домати, чушки, краставици и сирене.

И ме лъхна на лято…

Онова лято, което помня от детството, на село. Ходехме да пластим, пасяхме козлетата, ловяхме черна мряна в рекичката…

Селото ми е заклещено между два високи баира – единият иглолистен, другият широколистен. Над тях постоянно лети герак. Тясно и дълго село, поне 3 километра. От едната страна на рекичката къщите се катерят по широколистния баир.

Бяло

Облаците над балкана – пухкави, памучести, дъждоносни.
Козето сирене – солено, ароматно, ронливо.
Хлябът от пекарната – ръчен, с коричка, мек…

Зелено

Балканът.
Чушките от градината – големи, ароматни и хрупкащи.
Краставиците от градината – малки, криви и сочни.
Пресен лук и пресен чесън – ммм…

Червено

Най-истинските домати на света!

Това беше обядът ни, когато ходехме по баирите да пластим сено. Мисля, че това е най-хубавият обяд на света. Никой мъфин, пудинг или пай не може да се сравни с него. Никое суфле. Никой бургер, никой хот-дог, никоя пица дори!

Вкусен, ароматен спомен от преди 20 години…

И най-истинската ми асоциация с тези три цвята.