“Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч.”
(Малкият принц, Екзюпери)
Загледан в дървото на своите успехи Премиерът Борисов не вижда гората от проблеми. По-скоро не желае да ги вижда, защото му напомнят колко е несъвършен – като всеки от нас, а така му се ще да е изключителен… Уви! Само ако отмести поглед от това дърво и ще трябва да осъзнае, че е крайно недостатъчно да организираш довършването на 250 км. магистрали и да се съгласиш с построяването на спортна зала, за да влезеш в историята с име на достоен политик.
Истински великите държавни мъже имат други мерни единици, при които асфалтът и бетонът са резултат, а не цел. Доказано най-важно е мотивирането на нацията (не на партията!) за достигане до резонанс на обществената енергия, което пък служи за премахване на всякакви граници поставени от обективните и наглед непреодолими обстоятелства. Това убягва на Премиера, защото втренчването напълно го е лишило от обзор. Ритането на топка в зоните допълнително прихлупва погледа му в тясната рамка на селския стадион. И дотук!
Двадесет месеца интровертно управление гарнирано с екстравертен PR, се оказаха недостатъчни патокът да се превърне в лебед. Очертава се, че и 48 няма да стигнат. Въпреки големите надежди раждането на голям политик не се случи. Случи се лош кавър на особен микс от настоящи, минали или отминаващи авторитарни величия:
Мачизъм и чар от дядо Берлускони, отказ от Жената а ла Саркози, мнителност и липса на великодушие като (странно) нисък мъж – отново Сарко, Путински авторитаризъм, Кадафистки униформен нарцисизъм, Меркелска организираност на кабинета но със Сталински подход към министрите, Живковски хумор, Кобургготска демонстрация на уж финансова незаинтересованост, Костова липса на приятели, Берово отношение към олигарсите, Доганска безочлива откровеност, бърза реакция като Румен Овчаров и ехидност като Румен Петков, аудио-пристрастеност като Никсън и любов към спорта и пурите като Кастро.
Какво липсва в микса?
Липсват следните дребни елементи:
Стратегия, политическа ерудиция, парламентарен опит, компетентност, самокритичност и за съжаление, най-важното – въображение!
“Валяло е, а аз не съм усетил.”
(Евтим Евтимов)
Въображение. Полет на мисълта. Превръщане на минусите в плюсове. Радост от творческото преосмисляне на натрупан опит – свой или чужд. Елитарност и неповторимост. Удоволствие от неординерно преодоляване на трудностите, от постигане на уникални решения. Световна популярност.
Нищо такова не ни се случва. А би могло! Но само ако не ни управляват като коне с капаци по учебниците от 1980-та г., а по тези които ще бъдат издадени през 2020г. Те вече се пишат, ама май няма кой да усети, да ги прочете изпреварващо и да ги приложи на практика.
Какво щеше да стане например, ако в отсечката “Стара Загора – Нова Загора” от магистрала Тракия беше заложено трасе за управление на автомобили на автопилот и поне два пункта за зареждане на електроавтомобили? Малко по-скъпо, но сигурно място в челните заглавия на световната преса и много мераклии да се разходят за да видят това “чудо” насред България.
Ами ако покривът на спортната зала вместо със стандартна защита на хидроизолацията беше изпълнена с фотоволтаично фолио? Американците вече направиха такъв стадион – енергийно независим. Малко по-скъпо, но рекламният ефект щеше да ни осигури няколко последователни поне европейски първенства, с които раходите се покриват, а после произведеният ток сериозно намалява експлоатационните разходи, дори да не се продава по скъпите тарифи.
А околовръстният път? Къде в Европа има скоростна магистрала в населено място без акустични огради? Дали не беше възможно такива огради да има по проект и те да са от слънчеви панели, както фотосоларни, така и за производство на Битова Гореща Вода. Може да се обзаложим, че кандидати за концесия на тези огради ще има достатъчно.
А панелните сгради? Ако Министерството на Регионалното развитие беше започнало да инвестира още от 2010г. в активни (такива, при които консумацията на енергия е по-малка от енергията, която генерират) обществени панелни сгради, каквито най-често са училищата и детските градини, то сега когато иде време за обновяване на частния панелен жилищен фонд, подпомагането щеше да е много по – ефективно.
А малки когенератори в жилищните комплекси? А автоматизирани дву- или триетажни паркоместа в центъра на градовете? А електро-велосипеди с абонаментни карти на всяка метростанция или ЖП спирка?
А спортни или музикални дневни интернати за социално-слаби деца и децата от малцинствата, които ще са по-евтини от безразборните социални помощи?
А задължително обучение по история на България и география на природни и исторически забележителности при провинения с ниска обществена опасност? Или езиково обучение?
И още много, много…Що не обявите един конкурс?
Ей, Големият Политик! Ей вие, всички политици ! Хора! Мислете!
Барон Мюнхаузен е мечтател и лъжец, но е по-известен от всички вас и е донесъл повече пари на автора си отколкото всеки един от вас може да си представи. Негова е крилатата идея да се хване за косата и да се изтегли от блатото. Ние можем друго – да се хванем и да си раздрусаме здраво главите, главите още мозъците и да се възползваме от факта, че нацията още не е затъпяла напълно. Не ни трябват петролни кладенци – стига ни креативността и изобретателността на БЪЛГАРИНА.
Само я отпушете и не й пречете!
– – – – – – – – – – – –
– Един Човек с Богат Житейски Опит (гост-автор безбложник)
