размисли от задръстването

Мамка ми твърди, че манталитетът си проличава най-добре в задръствания.

В събота, преди да ме тръшне гадният грип, се разходих до Костинброд. Минах през Люлин, после се спуснах към бул. “Европа” и потеглих в посока Калотина. Всъщност, така казано, звучи безобидно. Реално, зле планираните временни проходи при строежа на точно тази част на околовръстното бяха създали сутрешно съботно задръстване, в което стотици автомобили пъплеха по половин час, за да успеят да се измъкнат от София.

Но аз говорех за манталитета.

В задръстването си личи кой колко уважава правилата и околните. Кой приема себе си за жертва на задръстването, вместо за участник в него. Проличават си джигитите и тарикатите.

Установих, че не се изнервям от самото задръстване – в крайна сметка, не мога да го забързам, но пък си имам музика (и си пея с нея). Обаче тия тъпанари, които са склонни да минат в насрещното и да присветват с дълги – те и всички подобни – ме вбесяват. Защото знам – убеден съм – че са същите в живота, в работата, в отношенията си, в политиката…

Това са тези, които всяка седмица блъскат някого на пешеходната пътека пред нас.

Нарушение след нарушение, отвсякъде! Тези пред мен, тези зад мен… Неуважение. Те са по-важни от мен, по-хитри, по-смели, по-богати, по-красиви, по-можещи, по-знаещи, по-заслужили?

Някои цепеха напряко, през паркинга на Mr. Bricolage, в далечния край на който вече имаше утъпкан от нарушители път – между края на паркинга и временния пробив. Явно никой не е видял нередност в това. Други просто изпреварваха в насрещното и се врязваха в трафика, разчитайки, че заплахата от одрани ламарини ще им отвори пътя. Така и ставаше.

Тези хора можем да ги видим сутрин във всяко задръстване. Защото само те бързат, а останалите сме там по собствено желание, за да им пречим. Карат по трамвайните релси – даже по насрещните трамвайни релси – за да минат пред чакащите на светофара и да се накачулят един връз друг по средата на кръстовището.

Ама като се замисля, кой катаджия ще е луд да стои да пази реда в сутрешния трафик-ад? Та тогава ще му се налага да бачка, да си скъса задника от истинско катаджийстване! Не е същото като да дебнеш случайните нарушители зад някой храст.

О, не съм ли споменавал, че към катаджиите не изпитвам нищо освен презрение?

Ама не съм аз виновен. За 32 години все щяха да се докажат, ако можеха, не? Да разбера и аз от опит, че това са хора, които мога да уважавам…

Но не, те са същите като нарушителите. Всъщност, редовно те са нарушителите! Без светлинна и звукова сигнализация, с телефон в ръка, с цигара в уста, разпасана униформа и поведение на малоумници, летящи в насрещното, по трамвайните релси, врязващи се нагло в движението, с оня поглед тип “ти знаеш ли кой съм аз бе!”, който съм свикнал да виждам у бойкоподобните мачо-неандерталци…

Когато контролният орган, който би следвало да ти нашока канчето при нарушение, демонстрира същото неуважение към правилата и към останалите на пътя, а на всичкото отгоре е склонен да ти се продаде за 20лв, тогава няма защо да се тревожиш. Ти си легитимиран от представителя на държавата по тия пътища.

такива ли сме?

Харесвам младите, проактивни хора, креативни, иновативни, трошачите на границите, къртачите на статуквото, носителите на различността, тъкачите на бъдещето, приемащите многообразието…

Докато не се затворят в своя малък куул бъбъл, в който си бъбълбукат заедно, необезпокоявани от ужасния, толкова ънкуул свят от другата страна на тъничката бъбълска мембранка.

Докато не започнат да виждат само себе си и себеподобните.
Докато не се превърнат в един кошерен организъм с кошерно съзнание.
Докато многообразието им не се разтвори в киселината на себеобичта им.
И заводският им хумор не се превърне в заводски правилник.

Когато започнат да отблъскват света,
Да ръкопляскат само на себе си,
Да се потупват по собствените раменца,
Да се самоиздигат на пиедестал.

Изгубват представа за реалността, критиката на чуждите е несъществена, а своите не критикуват.
Целеустремеността към съзидание бива изместена от старанието за вътрешно одобрение.
Поводът остава същият, но причината се изражда, а с нея – и самите резултати.
Усърдието им вече е себеугодно.

И аз съм такъв… Просто моето бъбълче не е куул.

лечение на разврат

СЕМ решили да спрат “Видимо доволни” на Криско (с извинение) и Мария Илиева (с въздишка).

Разбира се! Тази песен е напаст. Тя е помия, пълна глупост, на хип-хопа чалгата, на чалгата брат ѝ… Естествено, че ще я спрат! Тя развращава младежта! И старежта! Легитимира кежуъл секса, тревата и разхвърляните стаи! Кочина! И най-лошото – подстрекава хората да ходят към Слънчака!

В цензурата е истината, пътят към бъдещето, и съхранението на нашите изконни, славянски, православни ценности…

Без нея, всеки ще си казва и пее каквото си иска, ще си танцува както си може…

Ще се мята…

Глупости!

Да бъде забранено на Криско да пее пред хора, а Мария Илиева да се позагърне малко! И Лора Караджова да се понаметне! Ако може и всичкото Пайнер и АРА Мюзик да почне да се облича! Азис вече се направи на мъж (конкретно – на Лазар Ангелов), така че за там коментари нямаме. А, жените по плажовете – задължително с цял бански, а мъжете – с гащи под коляното! Никакви чорапи под глезена! А тия със сандалите с бели чорапи – да полагат обществено полезен труд! Или каквото правят в Брацка Русия с тях, не проверих.

Така ще решим проблемите – ще преборим развращението и изпростяването на народа чрез поствантивни практики! Никво мятане, никво баране! Пълна забрана, и никога, никой повече да не си е помислил да се раздава!

Смирени, уважителни, подредени в колонки и в редички, с пригледни дрехи – никакви дълбоки деколтета и скъсани дънки! – така ще крачим заедно напред към едно по-чисто и по-светло бъдеще.

Амин!

– – – –

P.S.

Тая песен ми бърка в здравето, както и 12-годишните девойки (надявам се!) и хлапаци, които така хищно и дащно се мятат под бийта ѝ. Обаче отстраняването на симптоми води само до скриването на единствените индикатори за съществуващите проблеми, а не до ефикасни решения.

условната любов

conditional love
conditional love

“Имам разобличаваща информация за XYZ, която ще предоставя на медиите, ако не бъдат изпълнени условията ми.”

Познат рефрен, не? Така е то – доброто струва пари. А и нали казват, че имало 2 вида хора: онези, които никога не казват всичко, което знаят…

“Ще спасим България ако имаме мнозинство, иначе лошо ѝ се пише.”

Същото, в крайна сметка. Условия. Обичаме я тая България, разбира се, как не, само че няма да я обичаме ако тя не ни обича достатъчно. И даже си знаем мярката на “достатъчно”-то, така, за по-удобно. За по-лесна употреба. За да им покажеме на тия хора… с кого си имат работа.

Интересно е това с любовта. Безусловната любов не се основава на някакъв обмен. Тя ти идва отвътре и те кара да правиш някакви шантави работи, които, според теб, ще бъдат хубави или за твоята амора, или за двама ви вкупом. Е, наистина, най-красиво е, когато е споделена… Но когато обичаш, ти се надяваш, дори правиш всичко възможно да бъдеш заобичан реципрочно, ако изобщо можеш някак да повлияеш на тоя процес! Изведнъж си безкористен и самопожертвователен…

Или, разбира се, онази любов, неромантична, която изпитваш към най-близките си хора. Семейство и приятели. Родители, братя и сестри, деца. Твоето си племе – по кръв, или по избор. Обичаш ги, те също те обичат, познавате си взаимно всичките кривотии и лошости, но си ги търпите, туширате и дори понякога си ги тачите! И така – обичате се, защото се обичате.

АКÓ

Любовта с акó е друга. Обмен. Размяна на услуги, стоки, или техен (някакъв там) еквивалент – информация, време, усилия… И тя ни е позната. Тя живее там, където нуждата е по-силна от любовта. Достатъчно силна, че да се пазарим. Един час потна любов, или брак по сметка, все става дума за сделка.

Тук всяка от страните би трябвало да се опитва да максимизира изгодата си, за сметка на другата страна, нали? Икономически взаимоотношения. И условията са гъвкави, в зависимост от търсенето и предлагането.

Уж да, но когато едната страна не е наясно, че ѝ предлагат платена любов, нещата вече са коренно различни. Защото после, каквото и да е получила от другата страна, тя ще трябва да си го плати през носа. Или със задника.

Важно е да осъзнаваме дали ще ни обичат заради самите нас, или заради някакъв наш ресурс.

За да не бъдем болезнено наобичани.

Изненадващо.

 

снимка от MattysFlicks

меметично обременени

Фащаш детенце за ръчичка и пресичате булеварда, точно по средата между светофара и пешеходната пътека. Нема се áбите, я, ше ви се изтъркат подметките докато стигнете едното или другото, а и без това целта е точно отсреща! За чий, питам аз, трябва да бием толкова път, това са десетки метри, като ей го, ей го входа на парка, ама буквално точно срещу нас!

Притичвате, защото, все пак, булевард е това, трябва да се пазим от колите и да преварим наближаващия трамвай! Гледаш напред и встрани, а зад себе си влачиш бъдещето си за хилавата ръчица.

И не си даваш сметка, че от тоя ден насетне, твоето бъдеще ще знае, че правилата са само пожелателни. И са за глупаците. За баламите. За завалиите.

You know better!

Важно е да си хитър, останалото е Божия работа.

Пийте по 2 ракии преди да шофирате, нека ви гледат подрастващите! Да ви знаят какви сте бабаити! Той нали Бог пазел лудите и пияните…

Ама не дай Божe после да питате “Защо”!

Дайте 20лв на катаджията, то детето вече си знае, че ченгетата са копелета и са евтини.

Другия път нарушението няма да е на пътя, няма да мине без пряко ощетени и вие няма да сте оня с подкупа. И няма да е катаджия, а съдия. И на оня ще му се размине, а Вие ще изгубите. Пари, бизнес, имот – нещо…

Все тая!

Важното е сега да си хитър!

Нека се учи детето! Нека се учат и другите около вас!

Корупция? Незаконни строежи? Незаконна сеч? Шофиране без книжка? След употреба на алкохол? Катастрофа?

Купуване и продаване на гласове?

Източване на банки?

Заеби ти тез работи, друг да ги мисли! Аз сега тука имам една далаверка да спретна!

http://youtu.be/gXjE68-_jBs

Everybody’s doing it!