1989 година, България, София, Младост 1.
Пешо се суети около Жигулата с неразбиращ поглед, отворил е предния капак с пълното съзнание, че под него се помещава единствено едно голямо доказателство за техническата му неграмотност.
Ники излиза от входа, тръгнал е да се реди за хляб.
– Ники! Ники! Абе я да те питам, че нещо не пали… Пробвах на смукач, помпах газта, въртях… Я ела, ела да видиш!
– Я да видим…
Ники поглежда под капака, пипва тук, подръпва там… После обикаля колата и я оглежда набързо.
– Мда, знам какъв е проблемът!
Пешо го поглежда с очакване.
– Трябва да си напомпаш гумите.
– К’во? Ама как…
– Сериозно ти говоря, напомпай си гумите! Ще видиш! Айде, че ще затвори хлебарницата, тръгвам.
Пешо зяпа неразбиращо, докато Ники потегля към хлебарницата. После се оглежда глуповато, изважда помпата от багажника и с гузен поглед започва да помпа гумите една по една. Няколко минути по-късно автомобилът радостно изръмжава.
А как ли се получи този номер? Всъщност е простичко! Докато Ники преглежда “болното” возило, той надушва силната миризма на бензин. Ясно – Пешо се е престарал и е задавил Жигулката. За няколко минути бензинът ще се поизпари и тя ще запали от раз.
– – – –
По реален случай 🙂
