по български

Прости хора!

Някакъв тулуп набил момиче, защото му направило забележка. Гениално! Интересно ми е на мен дали ще ми посегне, щото аз, без да съм як и мускулест, съм бая тежък, а и сравнително висок. И умея да гледам лошо.

Това е втората простотия за днес. Първата беше сутринта, докато пътувах към офиса. Поредният бързак, който се мисли за нещо повече от другите.

Шофирам по булевард, който има 2 ленти в едната посока, 2 ленти в другата, а по средата минават трамвайни релси. Представихте ли си го? Така. Има едно място с пешеходна пътека, където е и трамвайната спирка. Трамвай, движещ се срещу мен, спира така, че пътеката остава пред него, а хората слизат и се качват. И тогава един младеж с мъничко Ситроенче решава, че може да изпревари всички (защото сигурно много спешно бърза, за разлика от останалите, които шофират за удоволствие в свободното си време), заобикаля трамвая отляво и потегля по насрещния релсов път. Кое ме издразни? Ами това, че по този начин той НЯМА да види дали някой пешеходец не пресича пред трамвая в момента. Виждал съм как такива бързаци блъскат хора и то точно там.

Аз се движех бавно, защото имаше доста автомобили, а и по пътеката пресичаха пешеходци. Реших, че няма да я бъде и бавничко се изнесох върху релсите в моята посока на движение. Получи се така, че двамата застанахме нос срещу нос до спрелия трамвай. Онзи ме гледаше тъпо и ломотеше нещо. Аз гледах презрително – много ме бива. Другите автомобили си се движеха, трамваят потегли, а ние бяхме спрели по средата на булеварда, като двете козлета. Ама аз съм гаден козел! Гледах го, гледах го, докато той накрая се отказа, престрои се в правилната лента и потегли. Аз се върнах в моята си лента и си продължих по пътя.

Много се изкефих, честно! Друг път съм виждал разни да правят същия този “номер” на това място, но просто не ми се беше удавала възможност да им попреча. Е… днес беше първият път!

моите 6

По неведомите пътища интернетски, това стигна и до мен. Пуснала го е Бу, но аз го закачих покрай Блъди. Целта е да изброя 6 не-важни неща, които ме правят щастлив. Само не гарантирам, че няма да са важни 🙂

  1. Музиката. Знам, че не е не-важна, но никога не бих я подминал, особено когато става дума за неща, които ме правят щастлив. Без музика едвам издържам, без значение дали работя, почивам, пътувам, ходя, или просто се къпя (да, в банята също имам музика!).
  2. Шоколадът. Вероятно се повтар… потрет… поентвам. Но когато на този смотан muiiio му липсват така необходимите му ендорфини, той си ги набавя (и) чрез xocolatl. Като се замисля, не само шоколадът трябва да е в тази категория, въпреки, че определено е #1 в хранителната ми ценностна система – всичко сладко ми харесва, защото съм голям сладун 😛
  3. Фотографията. Е, да, напоследък нямам време, или муза, или кой знае какво, но все пак си я харесвам. Амчикак, иначе дали щях да си имам дори и тази малка галерийка? А когато видя нещо, което си заслужава да бъде щракнато, а нямам апарат… Е, тогава едновременно му се радвам и страдам, че няма как да мога да го споделя.
  4. Разходките. Може би не е станало ясно, щото май не съм писал по темата, но много обичам да се разхождам. Ей така, сам. Тапите в ушите и понасям големия г*з нейде из София. Понякога и извън Софията се тътрузя, ама повечето извънстолични събития се случват с компания.
  5. Ondi-монди. Е, не само Onda – Coffee Heaven и Starbucks също. Просто обичам заведения тип coffee-house, където някак се чувствам сам (но не самотен!), въпреки останалите хора. Прекрасно място, когато имам/искам да чета или пиша, или когато искам да съм сам някъде. Понякога разходките ми завършват тук. Освен това тук има кафета и разни сладорийки. А когато искам чай – Veda House.
  6. Готвенето. Страшно обичам да готвя! Ама не сам и не ежедневно, защото тогава става банално. Обичам да готвя с приятели, докато слушаме музика, говорим, гледаме нещо, пеем си и т.н. Крем-супа от грах и целина (дали да не й сложа синьо сирене следващия път?); пълнозърнест, свръх-шоколадов кекс; сладкиш с какао и кокос, сиропиран с нутела и уиски; спагети по muiiioвски (нещо като яхния със спагети, ама с много домати и босилек); палачинки с типово тесто (за да са здравословни) и нутела (за да са вкусни); пиле с картофи и бира (старо, стандартно, лесно и толкова вкусно!); салата с какво ли не… Май трябва да спра да изброявам, че огладнях.

Та така. Това ми хрумна на прима виста. Прима… вера… Пица… Спагети… Брадовчедка ми преди малко ми изпрати sms, че е направила много вкусни спагети. Тръгвам си, гладен съм!

уют

уют
уют

Ето затова трябва винаги да си нося апарата… Ама на, не беше в мен, та снимах с телефона. Пък и тъкмо започваше да вали… Иначе ако апаратчо си беше с мен, със сигурност щях да изчакам и по-удачен момент да щракна маците, пък ако ще да ме измокри до кости. Но пак ме кефи фотката, де 🙂 Напомня ми на този образ.

честито

Изборите минаха, чакаме крайните резултати, въпреки, че нещата са почти съвсем ясни. Обаче няма да обсъждам резултатите. Имам едно единствено предложение:

Всички, които са гласували, да НАБЛЮДАВАТ работата на бъдещия парламент. Ще ми се при първия псевдо-кворум да се съберат хора на площада пред НС и да покажат, че ни е писнало да ни “представляват” някакви си 10 души, докато останалите не си показват нослетата в залата, и че не сме съгласни законите на нашата държава да са зависят само от няколкото човека, които този ден не са имали “спешни ангажименти”.