Posts

Posted on

за Българската Коледа

Често някой казва нещо лошо за “Българската Коледа”, вероятно не без причина. Всъщност, дори ако напишете “Българската Коледа” в Google, поне 1/3 от резултатите вероятно ще са гневни анализи. Вероятно са оправдани.

Аз обаче не искам да оплюя тази инициатива.

Днес гледах сутрешния блок на bTV, където Ани Салич разказваше за “Българската Коледа”, представи две деца, които се борят със своите здравословни проблеми, както и кратък филм за други деца, чиито животи зависят от финансови средства и медицински интервенции. Малки дечица, хубави и интелигентни млади хора, усмихнати човечета. Които си мечтаят да бъдат здрави, да могат да работят, да имат семейство, да са пълноценни…

Аз не съм социален дарвинист. Освен това съм особено емоционален (да, някой ще каже, че тази “корумпирана” ежегодна кампания разчита на хора като мен), а и смея да твърдя, че съм съпричастен към чуждата мъка. След като мъничко си поплаках, реших да споделя мнението си тук, накратко, с риск някой да ми се присмее.

“Българската Коледа” наистина успява да събере пари. Да, знаем, че правителството би могло да оптимизира разходите си (а всъщност дали?), така че да може да отпуска повече финансови средства за нуждаещите се. Да, знаем, че “пътеките” могат да бъдат опростени, а хората – улеснени. Да, знаем, че вместо веднъж по Коледа, можем да се сещаме за тези бедни души всеки ден, всяка 1/365 от годината.

Но това, което “може”, в момента просто не е. За сметка на това, “Българската Коледа” (и други такива организации, акции, събития и т.н.) успяват да побутнат циника вътре в нас, или професионалиста, зает с твърде много неща, или пък непукиста, или мързеливеца, или глупеца, или… И той (или тя, разбира се) се оглежда и забелязва нещо, което изглежда странно, нередно… И тогава той пуска един SMS. Или два. Или отива на онзи търг, където ще се продават тениските на известните ни спортисти. Или пък отива в някое сиропиталище да помогне с нещичко на децата – пари, дрешки, играчки, усмивки… Или пък си избира един човек, комуто да помага когато с каквото може – бил той онзи младеж, който куцука на светофара до ВМА с една пластмасова чашка и събира стотинки от шофьорите, или пък онази така мъничка циганка, която понякога проси из центъра, или пък едрото момиче, което в по-топлите дни се къпе на фонтаните пред НДК…

И някой ще каже “да бе, ти си купуваш спокойствие и комфорт с тоя един SMS и после забравяш, а тези хора продължават да се нуждаят и да страдат!”

Дори и да забравяме, дори и да си купуваме така наречения комфорт, дори и да е така – това трябва ли да ни откаже от този SMS? Или от поне един ден емпатия и грижа за някой страдащ непознат? От поне еднократно лишение в името на друго човешко същество?

“Ама защо само по Коледа?”

Може да не е само по Коледа, но по-добре да е поне по Коледа,  а не никога.

Аргументите са безброй. Ще се появят и онези, които казват, че когато помагаме на просяк, ние само му предоставяме своего рода оправдание да не си намери работа. Други ще кажат, че когато даваш пари за фондации, те никога не стигат до болните/децата/възрастните. Трети ще се обадят, че държавата трябва да се занимава с това, а не бедният българин. Всеки е прав за себе си. Както и аз.

Аз не се сещам само по Коледа. Но със сигурност не се сещам достатъчно често. Със сигурност аз съм поредният консумист, чедо на материализма и западнеещото ни се общество. Със сигурност аз въздишам по новия Apple, искам нов телефон, купувам си автомобил на лизинг…

Затова именно смятам, че “Българската Коледа” и всички други подобни са нужни. За да разтърсят мен – средностатистическия българин, потребител, косуматор, служител, професионалист, студент, кредитополучател и т.н. – и да ми напомнят, че има някой друг някъде там, който може би се нуждае от нещо, за което може би аз мога да помогна. Дори и с едно левче един път в годината. Или с едно левче десет пъти в годината. Или с десет лева пет пъти в годината. Или с топла дреха, вкусна храна… С нещо!

И ако все пак някой реши укорително да ме попита “а ти помогнал ли си с нещо?”, ще отговоря така:

Не достатъчно редовно и с по-малко, отколкото бих могъл, но се старая и се надявам да успея. А ти?

Posted on

ЕКОледа

Коледа дойде! Дори и насред таз криза повсеместна, тя смогна да пристигне навреме. Появиха се елхичките по ъглите на улиците и булевардите… и се намери някой да каже “ма не убивайте елхичка!”

Все повече хора защитават живота на беззащитните малки елови дръвчета, които биват изсичани ежегодно, за да ни е уютно и празнично. Това не е екологично, така унищожаваме дръвчета, които биха се развили естествено, които биха допринесли за стабилна екосистема…

И ми казват “аз от пет години използвам изкуствено дръвче – хем не ми се налага да чистя от иглички, хем вече пет елхички съм спасил”.

Тъй! Мисля, че пластмасовите елхички трябва да бъдат именувани “еко-елхи” – по тертипа на небезизвестните “еко-палта”. По този начин, оксиморонът ще стане твърде очевиден.

Да оставим настрана факта, че (повечето от) тези ели се отглеждат единствено с целта да бъдат коледни дръвчета. Да подминем и факта, че украсяването на елха не е свързано с християнството – това не ме касае, а и връзка все някъде се намира, след като вече е добило неоспорима коледна символика. Може да подминем и факта, че повечето от дръвчетата няма да оцелеят дълго, защото изключително малко от тях оцеляват в иглолистните гори, тъй като най-силните дървета буквално унищожават по-слабите. (Тук всъщност може да се поспори, тъй като никой не знае дали няма да бъде отрязана точно някоя бъдеща многовековна ела…)

Нека поговорим за еко-дръвчетата. Защо са “еко”? Защото заради тях не се унищожава истинско дръвче. И с палтата така – те са “еко”, защото заради тях не се убиват чинчили/норки/зайци/котки и т.н.. Вместо това се използват синтетични материи, най-често пластмаси, които имат подобни свойства и външен вид. И които все някога ще бъдат изхвърлени и ще се разпадат с десетилетия.

Еко?

Разбира се, винаги има хора, които обясняват за разсадниците и развъдниците – това са дървета и животинки, които се отглеждат специално с цел да бъдат унищожени за да задоволят потребителските ни нужди. После вероятно разговорът прераства и към хранителната индустрия – фермите, развъдниците, рибарниците и т.н..

Един път една приятелка, вегетарианка, ме гледаше как настървено ръфам пилешко бутче и заяви: “Ти в момента ядеш мъртва птица!” Аз й отговорих: “По-добре мъртва да я ям.” 🙂 Все едно да ми кажат, че като ям омлет, консумирам осакатени и термично обработени птичи ембриони…

Отнесох се!

Обикновено защитниците на “еко-елхите” и “еко-палтата” продължават офанзивата си с твърдението, че дръвчетата и кожите не са само от разсадниците и развъдниците, но и от бракониерство, което ощетява природата. И са прави – така е. Но това, до което води производството на тези “еко” продукти, поне от моя гледна точка, не намалява бракониерството, а вместо това увеличава количеството неорганични отпадъци. Борим едно зло с друго. Ако целта е да борим бракониерството – нека не се блазним от прекалено евтини продукти без доказан произход, а да проверяваме откъде е дошла тази елха, или онази норка.

Вместо да ми се кара някой, че съм си купил елхичка от пазара, или яке от камилска кожа (примерно), и вместо да ми препоръчва да си купя пластмасово “дърво” или синтетична “кожа”, може да измисли далеч по-добри препоръки. Мога да си купя елхичка в саксия, която по-късно да засадя на някоя поляна. Мога да взема само няколко клонки, с които да си украся някой кът у дома. Ето, по този начин нанасям по-малко вреда, отколкото ако си купя пластмасово дърво. Колкото до кожите на горките животинки, противниците на кожените дрехи може просто да подкрепят индустриите за производство на памук и вълна, вместо да пропагандират носенето на пластмасови палта. Аз самият притежавам единствено кожени обувки – всичко друго ми е памук и вълна.

Във Фейсбук има новосъздадена група “Не убивайте дърво за Коледа!” в която твърде много членове се хвалят с пластмасовите си боклуци. Съжалявам, но с далеч по-чиста съвест бих си купил елхичка от някой, който може да ми докаже произхода й (предполагам, че не е трудно, особено в по-големи вериги магазини), отколкото да си взема изкуствена. Да, вероятно някога бих могъл да я рециклирам, но всички знаем на какво ниво е рециклирането (и разделното събиране) у нас. А и всъщност от години се радвам на елхичка в саксия, която някой хубав ден ще опитам да пресадя в парка отсреща.

Posted on

музика за тялото

Аз пък не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам.

Мислил съм за нея – какво е чалгата?

С няколко думи, според мен чалгата – в днешния си облик – е комерсиализация на еволюиралия криптофолклор (с екзотични елементи), възможна поради освобождаването на обществото ни от някои остарели системи на табуиране, вследствие на рязкото нахлуване на западно културно влияние след дълги години на “планова култура”.

Криптофолклор винаги е имало – блажен (ударението на “а”) фолклор, онзи, дето не е за пред хората. Онази част от фолклора ни, която е тясно свързана с плътското. То всъщност немалка част от не-крипто-фолклора също е косвен образ на плътското. Да бе, във фолклора има много секс! Само че скрит-покрит. А криптофолклорът, за който малко хора си дават сметка, той всъщност е нескритият.

Та, значи, този криптофолклор не е публичен – не са песните и танците за мегдана. Те са едни други песни и танци, за пред малко хора, близки хора, и обикновено свързани с определени събития (годеж?). И не са публични заради табуизацията. За секс не се говори.

Е, ок, не се е говорело – днес вече далеч по-свободно си говорим за секса. Някои табута отмират с времето. И ето, днес сме по-освободени, по-разкрепостени, по-либерални…

Чалгата си е съществувала и преди, тя не е нещо ново. Само че през годините на “комунизъм” у нас, тя е била потискана, защото текстовете й обикновено са били “нечисти”, а и самата музика е била “замърсена” с небългарски елементи. И колкото и да е странно, комунистическият режим, който никак не обичал религията, е налагал едни обществени норми, които в същността си определено са юдео-християнски. И по този начин естественото развитие на криптофолклора е било прекъснато.

И идва един прекрасен миг, в който завесата се къса, стената пада, Западът нахлува… и отнася бента, който е държал блажното. И блажното се разлива, след като толкова години е било затлачено.

Капитализмът и свободния пазар стъпват на българска земя и разни хора започват да откриват разни начини за правене на разни пари. Блажното вече е даденост, само че в голяма степен привнесено – все пак в Сърбия “турбо-фолкът” никога не е бил чак толкова забранен. Сръбската музика (турбо-фолк), а и гръцката (лаико и скиладико) дават мощен тласък на родната чалга, която заема всякакви елементи от тях. Близостта на звученето с някои песни от “Пирин фолк” и “Пирин фест” (там пък какво се случи?) свързва чалгата по-здраво и с нашия собствен фолклор.

И ето на – комерсиален продукт, рожба на политически, социални и икономически предпоставки, на културни влияния, на човешкото влечение към плътското, на избледняването на сексуалното табу, на свободата…

Според мен чалгата не е лоша, доколкото тя е един естествен развой на нещата. Лошото е когато в името на плътското забравим духовното.

И противното също е лошо – ние сме хора, а човек има и душа и тяло.

Затова аз не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам. Не съм пуритан, нито съм светец. И аз тяло имам, и аз душа нося.

Колкото до това какво получава чалгата от противопоставянето между нея и всички други музикални жанрове – това ще го пиша по-нататък, след като си завърша дипломната работа 😉

Posted on

25% корупция

25% от българите са дали подкуп през 2009г.

Много искам да видя изследването! Ако е такова проучване, което обхваща представители на целия български народ, тогава вероятно информацията е точна. От друга страна, мен не ме интересува дали баба Гицка от Долно Големанци е прибягвала до подкупи, защото тя вероятно става рано сутрин, извежда козичките, после шета из къщи, после посреща козичките… и сигурно нивгаш не е дала и 10 стотинки подкуп.

Не, аз искам едно такова проучване, което се концентрира върху активното население. Даже, ако е възможно, искам да бъде съставено от различни анализи: активно (трудоспособно) население; (млади) професионалисти; собственици на дребен и среден бизнес; собственици на едър и свръхедър бизнес; и т.н. Мисля, че тогава процентът ще скокне доста сериозно.

Освен това ме интересува дали това проучване се е концентрирало единствено върху държавните услуги. Дали са проверили колко от шофьорите са се измъкнали от глоба/акт чрез подкуп? Дали е проверено (някак) колко ученика или студента са прибегнали до подкуп?

Изследването разглежда проблема с корупцията в ДЪРЖАВАТА България.

А аз си мисля, че по-сериозен е проблемът с корупцията в СТРАНАТА България.

С други думи – не са корумпирани държавните служители, а е корумпиран народът. И тъй като служителите са част от този народ – при това не само държавните – те също са корумпирани. Без да твърдя, че абсолютно всеки българин е корумпирам, аз смятам, че болшинството са/сме (по-добре да не изключвам себе си, в крайна сметка).

Не знам кое е дошло първо, то е малко като спора за яйцето и кокошката…

Хм… освен това май си мисля, че всичко това с държавните органи за превенция на корупцията (и всичките ни антикорупционни практики) прилича на онази поговорка: крадецът вика “дръжте крадеца”.

Posted on

бързи и яростни (и не дотам интелигентни)

Заглавието ми е клиширано, може и да го променя по-нататък.

Днес, 06.12.2009 (честит празник на всички!), Нова телевизия се осра. Не е за първи път, признавам, но това беше върхът на малоумието.

В “Темата на Нова” тази вечер, от 19:30ч до 20:00ч, се ужасихме от безумните младежи, които развиват страховито високи скорости по родните пътища. Клипчетата с 336км/ч нашумяха, гордостта на шофьорчетата вероятно им е докарала оргазъм, тийнейджъри (и не само) им се възхищават и им завиждат… И Новаците решиха да информират България за тази нова мода, да покажат неодобрението си към такова безотговорно поведение, да предизвикат и у нас, зрителите, някаква отрицателна емоция, страх може би. Да, аз съм против тия идиотщини, не съм съгласен да се гъзарчат някакви хлапенца със стотици конски сили, без да си дават сметка какво вършат. Еле па по нашите перфектни европейски пътища! (Магистрала “Тракия”, около Пазарджик, е невероятна!)

След което Нова ни пусна “Бързи и яростни 2”.

Има ли по-малоумен програмен директор?! Много ми е интересно кое е постигнало повече – половинчасовият документален репортаж, или двучасовият холивудски филм. Репортажът е евтин, не включва световни секс-символи и определено му липсва динамиката, с която филмчето е заредено. А и във филма, онези, които като луди карат бързите коли, са добрите. И във филма целта е зрителят да се отъждестви с тях, поне донякъде, да бъде съпричастен и да съпреживее всичко с тях.

И при някои по-ограничени хомо сапиенсовци – да бъде изграден образ за подражание.

Та, да, признавам си, от Нова ТВ днес направиха голяма глупост. Все едно да ти кажат “не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря”.

Другата седмица очаквам репортаж за проституцията по улиците на София, след което – “Хубава жена”.