обезогледалени

Хайде, народе, пуснаха що-годе достъпен Micro 4/3 фотохапарат!

Интересно ми е – бихте ли се лишили от огледалото? От така познатото щракане? От масивното тяло, от усещането, че държите “истински” фотоапарат? Като цяло micro-то е доста сходно с dSLR – недостатъците са сравнително малко и малки:
– ограничен брой обективи (за момента);
– няма TTL (то щото си няма огледалце);
– смяната на обективите излага незащитения сензор на природните стихии.

Други може да има, но надали са особено важни. Но пък предимствата пред “сапунерките” са немалки:
– подобен размер, НО със сменяеми обективи;
– DoF ftw 🙂
– доста по-голям сензор.

Та значи, който се интересува – да попълни анкетката вляво – бихте ли заменили верния си dSLR за Micro 4/3?

here’s to…

here’s to hope
to greener grass
to just one bird
to half the glass

to fingers crossed
to eyes shut tight
here’s to hope
to feeling right

here’s to love
to taking chance
to sleepless nights
to holding hands

to moments shared
to being free
here’s to love
to you and me

here’s to hope
where optimism rules

here’s to love
the mistress of all fools

– – – – –
в
черно на бяло

ползата от Желева

Ха! След предния ми коментар – друга песен! Ма как така?

Ето как – лаишкото ми мнение е следното:

Покрай цялата тази история с Р. Желева, европейските медии се съдраха да пишат коментари, анализи, критики и всячески да раздухват скандала – все пак е скандал, а това (се) продава.

От което следва, че много европейски граждани ще успеят да се запознаят с тази ситуация.
От което следва, че много европейски граждани ще се запознаят по-добре, поне косвено, с ЕП и всичките му сателитни тела.
От което следва, че много европейски граждани ще успеят да си изградят по-ясна представа и по-мотивирана позиция.
От което следва, че много европейски граждани ще участват по-ефективно в европейската демократична система.

Защото, нека не се заблуждаваме, самата структура на ЕС, като изключим елемента на свободната мобилност, който е така близък до еврогражданите (все пак е изключително лесно да пътуваме из Европа), е сравнително дистанцирана от обикновения европеец, който не си е направил труд да прочете всичката налична инфомация и да се образова. А информацията никак не е малко!

Затова смятам, че ако не друго, то този скандал успява поне малко да приближи ЕС, ЕП, ЕК и Е[x]^n до обикновения човек, който ежедневно се интересува от клюките, живота на звездите, хороскопите, футболните мачове… но не и от политическия пъзел “ЕС”, който управлява живота му.

разЖЕЛЕВАне

Разкъсаха я, милата! Румяна Желева, де, не друга.

Ама как не?

Слухове, твърдения, подхвърляния и всякакви (псевдо?)компромати сноват из медийното пространство и мрежата, при това от месеци. Не я познавам лично, не съм запознат с конкретни и сурови факти, затова моето мнение не е свързано с предполагаемия конфликт на интереси.

Друг проблем виждам аз.

След като е запозната с всичко, което се приказва за нея; след като знае какво е изписано и изговорено; след като е наясно с обвиненията; след като познава законовата рамка; след като знае къде е и не е в нарушение; след всичко това, би следвало да е достатъчно подготвена да отговаря на въпросите на евродепутатите, евромедиите и еврогражданите.

АКО тя е неподготвена при наличието на всички тези фактори, това означава, че не си е направила домашното. И то не домашното, което й иска някоя учителка в гимназията, по предмет, който смята за ненужен. Не, говоря за домашното, което може да запази името й чисто пред света.

А щом не е съумяла да подготви едно домашно така важно за самата нея, дали е достойна да заеме пост, който ежедневно – не, ежечасово – ще й дава домашни работи, от които зависят много други хора?

Друг е въпросът, че ако това беше някой немски депутат, всичко това щеше вече да се е случило на родна почва и той/тя нямаше изобщо да бъде допуснат/а до този европарламентарен изпит. И ако не за друго, то защото Германия вероятно щеше да се почувства изключително нелепо да види как неин собствен депутат (еквивалент на Желева) бива излаган – в лошия смисъл – пред света от свой собствен сънародник и колега (Първанова).

Може да са от различни партии, но по този начин показват липса на национална солидарност И освен това ясно демонстрират слабата ефективност на нашата собствена система.

сиропирани курабийки-меденки

Има едни коледни гръцки сладки, които са много вкусни. Казват се μελομακάρονα (меломакарона). Наскоро Ели ги спомена с носталгия и аз се запалих да се пробвам – у нас сигурно няма къде да се намерят (а в Гърция по Коледа ги има на всеки ъгъл). Та ето една рецепта и няколко снимки 🙂

Първо – продуктите:

СЛАДКИ:

  • 250мл зехтин
  • 50гр захар (аз ползвах кафява тръстикова)
  • 220мл портокалов сок (ползвах фреш от 3 портокала)
  • настъргани портокалови кори (настъргах кората на 2 от портокалите)
  • 150мл Metaxa (нямах, но всякакъв коняк става)
  • 1,5 чаена лъжичка бакпулвер (аз пък ползвах цяло пакетче)
  • 250гр фин грис (не знам кой е фин, аз ползвах какъвто имах)
  • 350гр брашно (ползвах типово, и по-скоро бяха поне 400гр)
  • 150гр натрошени орехи (моите бяха смляни с мелачка и бяха на каша)
  • канела
  • карамфил (аз добавих индийско орехче, джинджифил и ванилия)

СИРОП:

  • 250мл мед (може и повече)
  • 100гр захар (ползвах ситна кафява)
  • 200мл вода
  • настъргани портокалови кори (оставих си около 1 супена лъжица от тези за тестото)
  • канела
  • карамфил (аз добавих индийско орехче и джинджифил)

Разбиват се заедно зехтинът, портокаловият сок и захарта, докато се смесят добре. Добавят се половината брашно и подправките и се разбива докато се получи хомогенна смес. Добавят се грисът, конякът, орехите и портокаловите кори, след което пак се разбива добре. Аз си разбивах с кухненски робот. Тестото се получава бежавко и редичко – по-скоро като тесто за кекс. След това се добавя останалото брашно – ако миксерът/роботът ви е по-ячък, може и с него да разбивате, но тъй като се получава гъсто тесто за сладки, по-добре е да се меси на ръка в плитка, широка тава.

След като тестото е добре омесено – става маслено тесто като за сладки – се покрива (може да се вие плътно с фолио) и се оставя да престои един час.

Оформят се сладки с формата на големи маслини (по-скоро 2 пъти по-големи от едра маслина), подреждат се в тава върху хартия за печене, притискат се леко отгоре и се пекат на около 180 градуса за 25-30 минути. След което се подреждат върху попивателна хартия за да се охладят.

След като са достатъчно охладени, се приготвя сиропът – всичките продукти се слагат в широк и не прекалено дълбок съд, кипват се за малко и се оставят да къкрят на слаб огън за няколко минутки.

Докато сиропът е горещ, сладките се потапят в него – една до друга, колкото се поберат – да покиснат за 1-2 (3-4) минути, като се натискат за да потънат, или пък се обръщат за да се накиснат отвсякъде. След това се подреждат в тава, поръсват се с натрошени орехи, покриват се и се оставят да пренощуват (а може да попрестоят и още повече).

Тъй като моите някак се получиха по-твърди отколкото се очаква и не попиха сиропа твърде добре, аз първо ги оставих да пренощуват без да ги поръсвам с орехи, след което ги накиснах втори път във врял сироп. След това вече ги поръсих с орехи, подредих ги отново в тавата и ги зарязах за около 1 ден.

Онези, гръцките, които съм ял, обикновено са доста едри, много сладки, мнооооого сиропирани и адски вкусни. Моите са по-ситни, не чак толкова сладки, полу-сиропирани и умерено приятни 🙂 Но съм доволен!

Снимките ще кача когато разбера защо WordPress не ще да ги обработи 🙂