коледно вкусно
Въпреки че реших да огранича въглехидратите, това не ми пречи да си мечтая за коледните сладории, които смятам да натворя. Както миналата година, смятам да направя меломакарона, но тази година мисля да приготвя и щолен – онзи страхотен немски коледен сладкиш, пълен с всякакви сушени плодове. Мм-мм-ммм!
Това е, засега. Когато наистина смогна да ги приготвя, ще се похваля 🙂
анти-Коледа
Празниците идват
Коледа е тука
Новата Година
На вратата чука
[(с) Кока Кола, предполагам]
– – – –
Започна се с антиколедното мрънкане!
О, да, ако някой е попаднал на този пост с очакването да оплюя Коледа, празничното настроение, украсата още от ноември, традиционните песни, традиционните небългарски песни, песента на Марая Кери, или дори новия й албум… Няма да стане.
Коледа ми харесва! Има едно такова топло, красиво празнично настроение – усмихнато, неприсъщо на студената част от годината…
Не съм религиозен, всичките тия неща за раждането на Христос и т.н. са ми чужди. Аз и атеист не съм, но не това е темата тук.
Чудя се кое е по-вярното – че Коледа у нас е толкова мрачна, защото хората мрънкат, че им е писнало; или че хората мрънкат, че им е писнало, защото Коледа у нас е толкова мрачна…
Защо ли така се получава, че в България коледният дух е толкова слаб? Като се сетя за коледните панаири, базари, украси в Германия, Австрия, САЩ, Англия, Италия, Гърция…
Да, знам, парите. Украса се прави с пари, базар се организира с пари. Но първо идва желанието. Коледа може да бъде красива и благодарение на коледния дух, не само на гирляндите, греяното вино или печените ядки. Освен това, в България поне греяното вино не би трябвало да е сложно.
Дори и да останем с едното голо желание, без празничен базар, без тържество – поне ще имаме празника в душата си.
А вместо това ние тръгваме с лошото напред. И какво? След желанието поне следва потенциал. След мрънкането остава точно едно голямо нищо.
Мрън!
Пожелавам ви прекрасно настроение, усмивки, приятели, радости и любов! Не само за Коледа. Но определено и за нея!
facebook “privacy”
Четох едни статии (тъз и тъз), та реших да напиша един пост. Първата обвинява facebook в едни неща, втората внася малко яснота (ама ми се щеше повечко).
Нашата любима (да се чете “one and only”) световна социална мрежа си има разни privacy настройки, нали знаете? За съжаление, те са opt-out, всичките. Като си направиш профил, нещата са видими за целия свят by default. Трябва да се заровиш из разни account settings и т.н., докато успееш да хванеш цаката на нещото. Направени са максимално сложни за употреба.
Днес пък разбрах, че хората, които си синхронизират телефоните с facebook, всъщност качват информацията на всичките си контакти от телефонния указател в базите данни на facebook. Самите хора от сураттефтера обясняват, че това си е описано преди да синхронизираме, след което данните наистина се качват, НО показването им в мрежата съответства на privacy settings на всеки от въпросните контакти.
Какво означава това?
Ако аз си синхронизирам iPhone-а с facebook, всичкото народ ще бъде по някакъв начин накачулено из фейса. Фейсът ще направи разни там магии и ще свърже разните телефони със съответните профили. От там насетне, тези телефони са публични, ОСВЕН ако хората, чиято информация току що съм споделил със света, не са се досетили в някой момент ИЗРИЧНО да преровят privacy чудесиите на профила си и да забранят показването на телефонния си номер, на мейла си и т.н. – нищо, че те самите никога всъщност не са ги качвали в профила си.
Така се получава, че аз качвам техните данни, а те са отговорни дали данните са видими за всеки, или за никого.
Друг е въпросът, че е изненадващо сложно да се избере опцията “видимо за никого”.
Абе… всичко вече е публично.
Отдолу слагам няколко картинки, които представляват едно неподробно упътване как да не се показва телефонът (мейлът, скайпът и т.н.) ни.
– – – –
каква лоялност?
Може би още не сме дорасли като пазар, въпреки че искрено се съмнявам…
У нас не се срещат истински програми за лоялни клиенти. Има тук-там опити, или утвърдени до клишираност програми (като точките на Shell или Billa, които според мен са твърде евтини, за да успеят да им спечелят истинска лоялност).
Това, което ми прави (най-лошо) впечатление е поведението на доставчиците на телекомуникационни услуги – кеф ти интернет, телефон или телевизия. Стъпките (силно опростен анализ):
1. Зарибяване – “СУПЕР ПРОМОЦИЯ + ЕВТИНА ТЕХНИКА + БЕЗПЛАТНА И БЪРЗА ИНСТАЛАЦИЯ”
2. Подмазване – “ПЪРВИТЕ МЕСЕЦИ СА НА 50%”
3. Услуга – е, качеството е ОК, в по-голямата си част, с малки отклонения на места.
4. Задържане – за да се откопчиш от договора трябва да платиш безумни неустойки (в някои случаи се равняват на всички месечни такси до края на договора, което не е неустойка а изнудване).
5. “Лоялност” – когато наближи време за подновяване на договора ти подхвърлят трошици, които обикновено стигат, защото и без това човек не желае да се занимава с цялата бъркотия около смяна на доставчик.
Вероятно конкуренцията у нас е слаба, или доставчиците са се картелирали, или просто са наясно, че всички са един дол дренки и за няколко години човек преминава през всичките и накрая решава, че няма смисъл да се мори повече и остава при последния.
Някой наскоро изtweetи, че в някои нашенски банки, лоялните клиенти плащат по-високи лихви. Възможно ли е това? Бих казал, че не е невъзможно. (Този някой от twitter ако попадне тук, дали би написал едно коментарче?)
Все още някои компании бъркат програмите за лоялност и прангите. А не бива!
Едното е начин да накараш клиента да те харесва, да иска да остане при теб, да ти бъде верен…
Другото е верига с голяма топка накрая.
Мхм!