Posts

Posted on

Лулу с подробности

Няколко дни вече си цъкам с Nokia Lumia 800. Стигнах до няколко извода, единият от които всъщност отдавна ми е познат: за всеки смартфон (и всеки OS) си има хора.

Тъй като не бих могъл да претендирам за изчерпателност, насърчавам коментари и въпроси – биха могли да дадат полезна информация, за която аз самият да не съм се сетил. Ако и на мен ми хрумне още нещо, също ще го добавям в коментарите.

Ще го кажа така:

Ако искаш да работиш по операционната система, да я променяш, да се занимаваш с нея, то тогава този телефон не е за теб.

Ако искаш да работиш с избрани от теб приложения, а операционната система за теб е най-вече платформа, която да ти позволява да правиш това, тогава по-скоро това е твоят телефон.

Както и преди съм казвал, въпреки че първото ми е забавно, по-скоро спадам към втората група. Обичайното ми сравнение с къщата, което съм споделял и преди, важи и тук:

Първият тип хора биха влезли в нов дом, в който биха сменили дограмата, бутали стените, подменили водопровод и електрика и т.н.

Докато вторият тип хора просто искат една завършена къща, в която да сложат своите мебели и техника, да налепят тапети или да боядисат в стените, и да я превърнат в свой дом.

Както всеки продукт, който съм виждал до момента, този също има своите проблеми. Тъй като за плюсовете на този смартфон чуваме и четем много, реших да посоча няколкото проблема, които забелязах. Разделил съм си ги в 3 категории – хардуерен дизайн, OS и софтуер.

При дизайна виждам само един проблем – капачето за USB порта. То е твърдо, пластмасово, захванато към корпуса с панти, и достатъчно нежно, че някой ден да бъде счупено ако човек не внимава.

 

(N.B. За да отворите целите снимки без да чакате да бъдат оразмерявани от софтуера на блога, натиснете с десен бутон и ги отворете в нов прозорец или раздел!)

Това настрана, смятам, че Nokia Lumia 800 е един от най-красивите и добре измислени смартфони, които съм виждал. Формата му е чудесна, дори изпъкналото стъкло на екрана го кара да изглежда някак по-естествено. Бутоните са ми страшно удобни (може би за левичари ще бъдат малко по-трудни, тъй като всичките са отдясно и са най-удобни за палеца на дясната ръка), а калъфчето, което идва в комплекта, пасва толкова перфектно, че никой не разбира, че телефонът е облечен. И да не забравя да спомена, че си има хардуерен бутон за камерата! Това е нещо, което много ми липсва при настоящото ми HTC.

 

При OS-а (Windows Phone 7.5, доколкото разбирам), виждам два основни проблема, които, обаче, могат да бъдат оправени с бъдещ софтуер ъпдейт, а именно:

Няма българска клавиатура – аз ползвам руска, която няма “ъ” (както ми подсказаха в коментарите, задържането на “ь” изкарва и “ъ”), и чиято подредба е объркваща поне колкото БДС.

Няма WiFi hotspot или поне USB tethering.

От няколко човека вече чух, че тези проблеми ще бъдат оправени с някой скорошен ъпдейт. Искрено се надявам, тъй като българската фонетична клавиатура е нещо, което използвам постоянно, а пък WiFi hotspot-ът е нещо, което макар да използвам рядко, на моменти ми е особено важно.

Всъщност, в момента, в който тези два проблема бъдат разрешени, мисля, че Nokia Lumia 800 би могла да се превърне и в много добър бизнес телефон – има много добра интеграция с Microsoft Office, има допълнително място за съхранение на данни в облачния SkyDrive, има какви ли не начини да се навърже с мейли (Gmail, Hotmail, Exchange, POP/IMAP), както и, разбира се, всевъзможните социални мрежи. Е, разбира се, няма Instagram (все още?), но както няколко човека коментираха, това е по-скоро предимство 🙂

Самата операционна система, иначе, е много лесна. Все едно е писана за идиоти – влизаш и вече знаеш. Значително по-семпла и олекотена е от Android и iOS, като няма множество екрани (има само 2 – home screen със “закованите” приложения, телефонни номера и т.н. + applications screen с всички останали), няма много възможности за персонализиране (може да се смени основният цвят, както и основният фон), няма излишно 3D връткане (ужасът в Sense 3+), няма уиджети (всъщност вместо иконки, Windows Phone има “плочки”, като доста от тях показват актуална информация от съответната програмка).

  

На пръв поглед, големият шрифт и празното пространство хем помагат на погледа да обхване всичко на екрана, хем го карат да изглежда така, сякаш побира твърде малко информация. Обаче това е леко заблуждаващо – както споменах, WP7 е доста различен като UX. Когато влезем в някое приложение, ние виждаме един екран, но вляво и вдясно има още няколко екрана, като преминаването от един към друг е както при home screen и applications – плъзгане на пръста вляво или вдясно.

Както се вижда в тази снимка на Twitter приложението, в момента изгледът е на екран “mentions”, като вдясно от него (обозначено от потъмнения надпис, излизащ от полето на екрана) може да се види екран “messages”. Първоначално отнема малко време да се свикне, но тъй като това наистина е основен елемент от интерфейса, човек свиква. А на мен даже много ми допадна. Дизайнът на WP7 избягва клътъра, който е така характерен за другите 2 наложени мобилни операционни системи.

Както си личи, Windows Phone 7 е изцяло нова парадигма. Няма това, няма онова… просто има основното и най-важното. Останалото зависи от ползващия и от софтуера.

И така, последно, проблемът при софтуера: както може да се очаква, marketplace-ът не е толкова пълен, колкото Google Play или Apple AppStore – все пак WP7 е по-млада система, която все още има да расте. Не можах да си инсталирам WordPress (уж има приложение, но в българския marketplace, който функционира от броени дни, все още го няма), не можах да намеря приложение за Linkedin… Но вярвам, че това е проблем, който ще се разреши от само себе си с времето.

Има и една особеност, с която потребителите на iOS са свикнали, но вероятно е особена за хората на Android – музика, филми и снимки се качват на телефона само през приложението Zune. То изглежда сякаш е от някакъв Windows от бъдещето, доста различно като визия и интерфейс, но като цяло е приятно.

  

Фактът, че телефонът не може просто да се върже към кой да е компютър и файловете да се изсипват в него като в обикновена флашка донякъде е недостатък, но явно това е принципът на затворените екосистеми (каквато е WP7, както и iOS). Ако съдя по опита ми с iPhone от преди време, това не би ми представлявало голям проблем.

Няма да навлизам в подробности за начина на ползване на основните приложения, тъй като писанието ми ще стане безкрайно, само ще кажа, че след първоначалния кратък период на самообучение (неизбежен), всъщност всичко се ползва лесно и работи добре.

И така, за гийковете и разните компютърни гурута и ентусиасти, този телефон не е предизвикателството, което обикновено търсят, но за един обикновен човек, който просто иска работещ и красив телефон, това е удачно решение. А след като му сложат WiFi hotspot + българска клавиатура, ще бъде повече от удачно.

Posted on

неподредени мисли

Онзи ден един чичка си изхвърли чашката от кафето в един храст. А аз, щото не съм особено конфронтационен тип, еле па когато говорим за тотално непознати, просто измрънках в twitter и… толкоз.

Някаква баба си превежда внучката през булеварда, на 50 метра от пешеходната пътека.

Някакъв сладур изскача на улицата от близката пряка с мръсна газ, въртейки гуми и оставяйки черни следи по жалкия асфалт.

Група тийнейджъри с IQ-то на шепа семки се изсипват в трамвая и започват да крещят простотии и да се свалят нелепо.

Групичка тетки кретат рамо до рамо по тротоара, заели цялото пешехоно пространство, и упорито продължават в същата гъша формация, без значение иде ли някой насреща.

Всеки се изживява като индивид. Странното е, че има права (или си вменява такива), но сякаш не носи отговорности! И ако случайно срещне чужд поглед, и още повече – ако регистрира чуждия поглед, гледа го сякаш онзи, другият, му е виновен за нещо.

Ние сме на юг и на изток. Уж по правило тия общества са по-близки до колективизма. А защо, тогава, сме такива нагли индивидуалисти? Всеки е сам и поставя себе си най-отгоре. Да, има някакъв „колектив”, само че той се състои от „останалите”. Класически пример за „нещо, което се случва на другите”.  Отговорността я носят другите. Държавата, обществото, учителите, природозащитниците, лекарите, синдикатите, циганите, турците, чужденците…

Да, знам, аз също редовно пищя на умряло и хвърлям огън и жупел по разни „други”, но няма и ден в който да не погледна себе си и да не се опитам да направя така, че да съм по-смислен, по-полезен… Гледам да си нося отговорността. Всъщност тя за мен е и гордост.

Гордея се, че съм отговорен.

Не си хвърлям фасовете и боклука по улицата, не превишавам скоростта, съобразявам се с останалите участници в движението (когато шофирам или пешеходя), не крещя в градския транспорт…

Не подкупвам полицаи, не нося бонбони на разните бюрократи, не желая да се облажа за нечия сметка.

Отива някой Сульо и става „политик”. И защо? За да направи едни пари. Защото там има едни далавери, а той там си има авери.

А обикновеният човек стои, гледа, и вместо да каже „Така не бива, така не може!”, той казва

„Искам и аз!”.

Posted on

Nokia Lumia 800 – повърхностно

HTC Sensation - iPhone 4 - Nokia Lumia 800Ето една картинка, в която присъства и Лулу 🙂

Това са HTC Sensation (благодаря на @Alex_Georgiev), последван от iPhone 4S (благодаря на @_LadyAnn_), и след тях – Nokia Lumia 800 “Лулу” (благодаря на Nokia Bulgaria) 🙂

Тъй като още си нямам microSIM за да се прехвърля изцяло към Лулу за 2-те седмици тестов период, засега я ползвам само където имам wifi. (Моят оператор явно има недостиг на такива мини-картички, а аз самият не желая да режа моята, тъй като имам 2 леви ръце и след като я окепазя, ще остана без телефон докато не си вдигна задника до някой магазин за да ми дадат нова.)

Тук ще опиша само нещата, които се виждат от пръв и втори поглед при сравнението. Първо, HTC Sensation има най-голям екран, което е видно. После, iPhone 4S има най-плътен екран, което не е видно, но все пак е така – този Retina Display си е впечатляващ. Накрая идва Nokia Lumia 800, която има най-ярък и цветен екран, с някакво много черно черно! Размерът на екрана на Лулу е общо взето същият като този на iPhone 4S, като плътността на пикселите е, разбира се, доста по-ниска. Респективно, тук зависи дали размерът на екрана, плътността на пикселите, или контрастът е най-важен за вас.

За мен това не е от първостепенно значение, а част от цялостната комбинация, която представлява всяко едно устройство (и неговият OS).

Така. Следва дизайн. Откакто видях първия си iPhone съм убеден, че всички други смартфони са грозни. Особено Android-фоните, с малки изключения, които, както знаем, се занимават с дела от страна на Apple за груба имитация 🙂

Обаче тази Lumia всъщност първо ми хареса именно с дизайн. Различна е. Е, не е избягала от стандартната за съвременните смартфони визия, но някак успява да изпъкне – не само с цвят (макар че е забавно свежа в това синьо). Изглежда добре обмислена и някак завършена. Е, странно ми е, че стъклото е леко изпъкнало – струва ми се, че това би било предпоставка за по-лесно надраскване. По-логично ми е вдлъбнатото на Sensation-a, което би следвало да предпазва стъклото. От друга страна, HTC-то е значително по-грозно. Отново въпрос на лична преценка. А и тепърва ще се разбере дали изпъкналостта е недостатък. За вдлъбнатостта вече знам, че е предимство, след няколко полета и приплъзвания от страна на моя настоящ Sensation.

И последно за днес – home screen-овете. Вече сме свикнали на иконките на Android и iOS, както и на “тапетите” им. И двата OS-а предлагат групиране на иконки в папки. За момента Windows Phone не предлага това удобство, но и там нещата вероятно ще изглеждат различно, тъй като вместо иконки той използва т.нар. tiles (плочки?), които много ми допадат – правят цялостния дизайн на OS-а много лек и свръхопростен. Падам си по минимализъм, а тук май са успели. Плочките на самия стартов екран могат да бъдат “живи” – да показват актуална информация от “закованите” там апликации. Подобно на widget-ите на андроид – един вид фюжън между иконка и уиджет.

А, да, и няма wallpaper. Вместо това има само lock screen wallpaper (картинка преди отключването на телефона). Което за някои може да е минус, а на мен просто още повече ми улеснява живота, тъй като нито се налага да търся картинки, нито има нещо различно от плочките, което да ми привлича погледа 🙂

Единственият минус на плочника, който за момента ми хрумва, е това, че сме свикнали да търсим иконките визуално, по техните основни и характерни елементи и цветове, докато тук цветовете и формите са по-близки, което може да ни накара да четем текстовете малко повече. Поне докато свикнем.

Та това е засега. По-нататък мисля да покажа малко повече детайли относно дизайна на Лулу, като искам да обърна внимание на единствения недостатък, който видях в него.

Posted on

тестдрайвът на Лулу

Начи…

Лулу = Nokia Lumia 800 🙂

Реших да я кръстя, както правя от известно време с разната техника, която ме заобикаля.

Дадоха ми да я тествам. Имам 2 седмици да си изградя мнение – за телефона и за Windows Mobile Windows Phone. Да видим какво ще се получи… Последният мобилен Windows, който съм ползвал, беше на едно антично HTC със стилус и резистивен екран + slide QWERTY клавиатура, което оцеля около година при мен, след което, разочарован, го замених за една най-обикновена (“feature phone”) Nokia. Надявам се опитът с Лулу да реабилитира мобилните Прозорци за мен 🙂

Първи впечатления – много красив телефон и много snappy OS. И освен това си има калъфче в кутията и няма да се налага тепърва да търся! Много хубаво, бих казал!

Повече впечатления – когато се сдобия с microSIM.

Posted on

Напред към истинско заплащане на труда

Промяната от която се нуждаем е неотложна и за да има смисъл, трябва да е драстична – рязко увеличение на възнагражденията до нивата в развитите държави от ЕС.
Всички приказки за постепенност, плавност, за “меки” мерки и т.н. са  за наивниците.
Сега трудът е лошо платен и ефектът от труда, естествено, е плачевен.  Държавната администрация работи на 10% от необходимия капацитет, държавата и особено общините са лоши платци, нито една от услугите не върви гладко. Фирмите закъсват, но не само поради проблемите с държавното безхаберие. Производителността на българския работник/служител е най-ниската в Европа,  не защото хората са калпави, а поради счупената взаимовръзка  “добро заплащане за добра работа”.

 

Според данни на Световната банка, публикувани в сп. Economist в края на април, производителността на труда на изработен час в евро е най-ниска в най-бедните нови страни членки, и висока в богатите страни от Западна Европа. Най-ниска – доста под 5 евро, е в България, следвана от Румъния. Над 5 евро на час са Литва и Латвия…

 

Лошата или полуработата трябва да се наказват жестоко. Нормалната и добрата работа трябва да се уважават и възнаграждават така, че работещият да е спокоен и доволен. Калпавите или се научават, или отпадат.

Как ще се постигне драстично увеличение на възнагражденията?


В САЩ не е възможно американски гражданин, пълнолетен, да получава по-малко от 8 щатски долара на час, независимо какво и къде работи.
В България трябва незабавно, със закон, да се забрани български гражданин, пълнолетен и пълноправен, да получава по-малко от 11,7 лева ( 6 евро ) на час. Това означава МРЗ – минимална работна заплата равняваща се на 1 122 евро. Подобни са нивата във Франция, Германия, Дания, Белгия. Ние с нищо не сме по-лоши от гражданите на тези държави и освен това членуваме в един клуб с тях – ЕС.
Резултатът ще е изненадващо добър.
При толкова голямо и рязко увеличаване цената на труда (близо 10 кратно), цените на стоките също ще нарастнат, но в по-малък порядък – няма да е 10 пъти. На практика платежоспособността, а от там и оборотите ще се увеличат значително.
Приходите в хазната ще се увеличат строго пропорционално към увеличението на работната заплата, но при следните изрични условия:
– стриктно опазване от сив сектор при трудовите договори;
– държавните служители се облагат както всички останали български граждани.
След увеличението държавните служители вече наистина ще има какво да губят – добро заплащане и добра пенсия.  Ако ги мързи или работят само срещу подкуп, недоволните им колеги и недобре обслужените граждани бързо ще разчистят паразитиращите.
Увеличените приходи в хазната ще позволят да падне ограничението за максимален размер на пенсиите. Незабавно ще могат да се дадат добавки към пенсиите на най-унижаваните български граждани – пенсионерите с ниски пенсии, които са твърде много.
Рязко ще се повиши стандартът в тази забравена от Бог държава.
Кой ще пострада?
Най-вероятно тъй наречените експортно ориентирани чужди инвеститори ще ореват орталъка, че са нарушени разчетите им. Печалбите им силно ще намалеят или ще изчезнат. Нека! Разчетите на българските граждани вече 20 години се нарушават и е време да се разбере, че по-важни от интересите на износителите на български суровини са интересите на собствениците на тези суровини.

Работещите за нашия пазар чужди инвеститори – например мобилни оператори и банки, ще бъдат повече от доволни. Те лесно ще се адаптират.
Продадените електроразпределителни дружества ще имат много ядове. Цената на тока не е пряко обвързана с минималното възнаграждение, а те ще трябва да плащат на българските си служители европейски заплати. По-добре така, отколкото с комисионни договори да изнасят печалбите в своите страни пренебрегвайки интереса на България. Ако не им харесва – могат да се откажат от договорите си.
Същото важи и за водните оператори, и за концесионерите на боклука.

Накрая най-важните пострадавши – българските фирми.
Шокът ще е ужасен.
Има обаче една родна поговорка – “Всяко чудо за три дни”!
Тези, които в кризата нямат работа, ще предпочетат да не плащат високи заплати и ще прекратят дейността си. Качествените хора ще предложат своя труд на други фирми, които имат работа, но вече срещу истинско заплащане.

Най-добрите специалисти няма да имат никакви проблеми.

Калпавите или се научават, или отпадат.

Конкуренцията ще е истинска. А кризата, рано или късно, ще отмине.

 

Тук е мястото да се отбележи, че съществува дълбок стопански и етичен проблем в тоталната безкритичност с която родното законодателство допуска кьораво и сакато да притежава или по-скоро – да управлява фирма. Образователният ценз е въведен за управление на автомобил, а за управление на хора не е. Би могло да се окаже, че цензът е разковниче както за нормализиране поведението на българските фирми, така и изобщо за наложителната синхронизация на българската икономика към глобалната.
Големият проблем за българските фирми след задължителното увеличаване цената на труда, ще възникне в периода за адаптация на пазара към новите стокови цени. През първите 2-3 месеца приходите няма да са в равновесие с необходимостта от разходи за заплати и осигуровки. Тук ще си проличат качествата на мениджърите. Опитните ще се справят веднага. Към неподготвените съветът е – неотложно, прямо и откровено обсъждане на проблема с работниците и разумен план за разсрочено плащане на възнагражденията. Когато работниците знаят, че ще получават сериозна заплата, то те ще са готови на големи ( дори до 6 месеца ) отсрочки и частични плащания, ако разбира се не са били лъгани преди това.

Сътресенията ще отминат. Фирмите и хората в тях ще се адаптират.
Ако поведението на администрацията е адекватно – всичко ще влезе в релси за приемливо къс период.

И Европа ще е в нас, а ние – в нея!

– – – –

Vazоff (гост-автор безбложник)