Сега ще го напиша, че после ще забравя, или ще се затуткам, или пък ще ми хрумне нещо друго за писанье.
Време е за обещанията. Новогодишните. New Year’s Resolutions. Няма да правя преглед на изминалата година. Само ще си обещая разни работи.
Обещавам си:
Да намаля яденето.
Особено сладкото.
Да ставам по-рано и да правя упражнения.
Да спортувам активно.
Фитнес, примерно.
Да катеря стълби, вместо да се возя на асансьори.
Да тръгна пак на народни танци.
Да посетя хоротеката в подлеза на Хилтън.
Няколко пъти.
Да чета повече.
На немски.
Да бъда по-малко смотан.
Да стана по-социален.
Да излизам сред хора.
Да си възстановя изгубени приятелства.
За които сам съм си виновен.
Да се усмихвам повече.
Дори ако трябва да бъде acting-as-if.
Да снимам отново.
Да ходя повече.
Да правя нови неща.
Да правя стари неща.
Да бъда по-малко смотан казах ли?
Казах.
Нищо, пак.
Ако още нещо ми хрумне, ще си го добавя.
Добавки:
Да бъда по-конкретен.
Да поемам ангажименти.
Да планирам.
Да видя най-после what’s that sex thing everyone’s talking about.
Да се преместя.
(Ако някой знае къде има просторно, светло, малко, уютно жилище под наем, в центъра на София, на добра цена – да свирка! Да, с повече въображение, малкото и уютно жилище може да бъде и просторно.)
Или първи / първи / първа година след края на света.
Добре сме дошли в новия свят. От нас зависи какъв ще бъде той – дали ще бъде какъвто беше допреди 2 дни, или ще бъде много по-добър.
Едно трябва да ни бъде ясно – в новия свят институциите, корпорациите, държавите (и т.н., и т.н.) няма да са по-различни, не и докато ние не станем различни.
Промяната е започнала, все повече хора осъзнават, че човешкият свят зависи от хората, а не от някакви абстрактни административни, метачовешки единици, уж функциониращи на принципа на равномерно разпределената отговорност (този принцип обезсилва отговорността като фактор, но това е много дълга тема и мястото и е в друг пост).
Камен Сарафов е един от многото хора, които са се сблъскали с тежки здравословни проблеми и с още по-тежката българска система на здравеопазване. Човек, в когото много от нас биха видели себе си.
Нека помогнем на Камен! Колкото можем, или колкото желаем, но нека помогнем!
Присъединете се към Кометите на Камен, вижте посланията на хората, вижте и себе си в лицето на този млад човек, и нека заедно с него да преборим препятствията, които стоят пред реализирането на планове, осъщестяването на мечти…
Да предприемем една крачка, след която 02.01.01г. сл.кр.св. ще бъде по-добър от 01.01.01г сл.кр.св.!
И след нея още много крачки, за да може Човечеството сл.кр.св. да бъде по-добро от предишното.
(Не знам дали трябва да се брои от нулева година, аз не бих, но все пак не това е основната тема на поста ми и ще го обсъждам друг ден и на друго място.)
Гост-готвачът е баща ми, който е един много креативен човек. Комплексен мислител. Комбинативният му подход към кулинарията е неповторим и е признат от цялото семейство, че и даже от някои приятели и познати.
Вместо да описвам по стандартния начин – първо подробен списък с продукти, а после процедура по приготвянето, смятам да опиша нещата по начина, по който той действа, когато приготвя своите страхотни мегабързи пълнени чушки.
Първо, и много важно, взимате една чушка.
Въпрос на вкус, но аз най-много харесвам хубавите зелени чушки тип сиврия.
сиврия
Най-добре да е по-дълга и по-дебела, иначе се пълни доста по-трудно.
Измивате чушката хубаво.
След това внимателно отстранявате “дръжката” и “капачето” – общо взето, отхлупвате я, за да имате удобен отвор за пълнене. Ако е по-едричка, както посочих по-горе, отворът за пълнене ще е достатъчно широк и удобен.
Разбира се, изчиствате чушката и от семената, иначе само ще пречат.
Обикновено хората пазят капачето, но при тази рецепта не е нужно, така че можете да го изхвърлите.
Така, вече имаме добре подготвена за пълнене зелена чушка сиврия.
Сега взимате далновидно закупеното кебапче на скара (можете да купите от повечето пазари, или някоя квартална скара-бира).
кебапче
Ей като това отгоре.
Взимате, значи, кебапчето и го набутвате в чушката.
В повечето случаи, част от него ще остане да стърчи извън сиврията – именно затова не е нужно да пазите капачето.
И сега:
Хващате чушката с острото надолу, все едно е фунийка сладолед…
И ръфате 🙂
Нямам снимки, защото докато се сетя да опиша тази гениална рецепта, изядохме всичко. А горните снимки взех от интернетя.
EDIT:
Направих снимка. Позата е победоносна, с високо вдигната ръка 🙂
Бърза пълнена чушка
– – –
Снимките са директни URL-та от kotkata.com и ivesto.eu. Не съм запознат със самите сайтове, но снимките ми свършиха чудесна работа. Благодаря!
Предпразнично захаросване. Като подготовка да изкараме зимата, която сякаш ей сега започна.
Пиша, тъй като от известно време не съм споделял нищо тук. И ей така, да поразмърдам малко блога.
Ще споделя как направих карамела и по-успешните бисквити 🙂
За съжаление, нямам снимки, но утре може и да щракна Снимах на дневна светлина самите бисквити и карамела (който обогатих с няколко лъжици карамелизиран кокос).
Кокосови масленки с карамел на сутрешното слънце
КАРАМЕЛ
Това се оказа не толкова сложна задача, колкото мислех.
Продукти:
– 1ч захар (използвах от големите чаши за топли напитки – т.нар. мъг)
– 1/4ч вода
– 6сл масло (попрепълнени, почти цял голям пакет)
– 1/2ч течна сметана
– 1 чл морска сол (твърдят, че ако не е морска, разваля вкуса)
– 1 ванилия (може и без, а може и с ром)
Приготовление:
Захарта и водата се сипват в по-дълбок и голям тиган, не тефлонов, с дебело дъно. Хубаво е ако нямате тиган с дебело дъно, да имате съд с равно дъно и котлон с размера на тигана, за равномерно загряване. Твърди се, че не е хубаво по стените на тигана да остават захарни кристали, затова аз просто изсипах всичко в средата на тигана и леко го поразбърках с телта.
Котлона включвате на средновисоко (аз използвах степен 7 от 9) и чакате, като от време на време леко разбърквате с тел. Захарта ще се разтопи, след което ще започне да ври. В този момент спирате да разбърквате с телта, а само от време на време – сравнително рядко – разклащате съда.
Сега стоите и гледате. Бавно-бавно, захарта ще започне да променя цвета си. Трябва да достигне дълбок, кехлибарен цвят (около 175 градуса по Целзий, за онези от вас, които си имат сладкарски термометри). Ако се забавите много, рискувате да загори. Именно тук добавяте маслото и разбърквате с телта, докато се разтопи и то. Смъквате от огъня и добавяте течната сметана, като бъркате постоянно и хубаво, за да получите красива, хомогенна смес.
Сега добавете ванилията и солта, като продължите да разбърквате.
Готово! Изглежда течно, но до следващия ден ще се сгъсти до консистенцията на Nutella на стайна температура 🙂 Пресипете карамела в някакъв удобен и/или красив съд.
Смятам следващия път да експериментирам с по-тъмен карамел.
КОКОСОВИ БИСКВИТИ
Те пък изглеждат лесни, но малки отклонения от рецептата водят до изненадващи разминавания с очакванията.
Продукти:
– 1.25ч брашно
– 2/3ч захар (най-добре се получи с кристална бяла захар)
– 1ч кокосови стърготини
– 1/2чл сол (и тук използвах морска)
– 6сл масло
– 1 ванилия
– 1-2сл вода
Приготовление:
Сухите продукти се омешват заедно.
Маслото трябва да е хубаво омекнало и нарязано на парчета. Аз го нарязах на парчета и го загрях за 30-40 секунди в микровълновата печка. След което го добавих към сухите продукти, заедно с ванилията (използвам течна) и започнах да омесвам тестото на ръка.
Първоначално консистенцията ще бъде като на хлебни трохи. След повечко месене ще започнат леко да слепват. Тук е добавят 1-2 до 3сл вода. Вече имаме приятно маслено тесто.
Сега вариантите са няколко:
1. Разточва се тестото на 0.5-1см слой и се охлажда за около 2ч в хладилник, след което се нарязва с нож, или оформя с формички за сладки.
или
2. Разточва се тестото на 0.5-1см директно в съда, в който ще се пече. Аз използвах самата тава от фурната, като я покрих с незалепваща хартия за печене. След което нарязах с нож за пица на правоъгълници.
или
3. Оформят се на ръка тънки бисквити.
След което се слагат във фурната на 170-175 градуса и се пекат между 12 и 15 минути. В зависимост от предпочитанията, трябва да са между кремаво-златисти или златисто-кафяви.
Както повечето тестени сладкиши, бисквитите са много по-вкусни след като се охладят. А, да, освен това веднага, след като се извадят от фурната, са много меки и много ронливи. Когато се охладят хубаво, ще стегнат.
И както се сещате, бисквитите се комбинират добре с течния карамел 🙂
Преди време ми направиха впечатление рекламите на някакъв eMAG, които в своя кампания раздаваха много готини награди на томболен принцип. Определено успяха да ми приковат вниманието достатъчно, че да проверя какво представлява този eMAG. Оказа се, че е онлайн магазин, който е решил да стъпи и на нашия пазар. Нека! Смятам, че един по-голям онлайн магазин може да бъде полезен.
Разгледах го, разцъках наляво надясно… Не е лош, определено. Има немалко продукти, като се надявам да станат и повечко. Даже си имам няколко любими секции – секцията с компютърните джажи (все пак съм джаджоман), фото секцията (имам си един апарат, който прашасва отдавна, но някъде дълбоко в душата си, аз съм нереализиран гениален фотограф), както и мястото с кухненските принадлежности (не е тайна колко обичам да готвя… и да ям).
Интересно ми е дали в секцията с телефони ще се появи тази Nokia Lumia 920, която така отдавна чакам… В сиво! 🙂
Всъщност пиша този пост, защото eMAG организират игра за хора с блогове, участниците в която могат да спечелят ваучер за 500лв, а това не е малко.
Зачудих се, какво може да си вземе човек от там за 500лв?
Първо се загледах по телевизорите, ама рядко гледам телевизия, а от друга страна един телевизор в тия модерни времена, ако не е смарт, full ultra mega HD, 3D, не пере, не готви мусака, не върти баница и т.н., то значи той не е истински телевизор. А тези, истинските, са над 500лв.
После фотоапаратите… Ама аз си имам и си го обичам, нищо че е дърт и жален Nikon D70. A и обективите ми са що годе достатъчни, особено за всичкото активно неснимане, което практикувам с такъв забележителен професионализъм.
В крайна сметка се зарових сред кухненските неща и там що да видя? Раклет! Като тоя, дето го описвах наскоро. И си подредих списък (страхотна функционалност).
После, един хубав пасатор (нямам си, а обичам крем-супа от грах с целина и бял пипер) – 98.99
Харесах си тава за пица, най-после! – 19.99(досега една пица не съм успял да направя)
И накрая, тиган за палачинки (моя баба ми го открадна много отдавна) – 35.99
Така, сметката е само с 5лв отгоре! В крайна сметка, или бих оставил тавата за пица, или бих си доплатил 5-те лева 🙂
Ще си призная, че по един или друг начин, аз ще се сдобия с тия няколко неща, защото твърде много ми харесаха. Особено раклетът, тенджерите (ама страхотни са, майка ми има по-малкия комплект и е незаменим!) и пасатора. Празници идват, все някак ще се уредя.
