Мойта мамка прави една страхотна салата, която днес беше обогатена с още няколко идеи.
Люта салата мозайка а ла мама <3
Не е никак сложна, но за сметка на това е супер вкусна. И особено customizable.
Продукти:
1 краставица
1 червена чушка
1 морков
1 зелена чушка (а може и жълта)
2 люти (ама люти!) чушлета
2-3 скилидки чесън (или много повече)
1 връзка магданоз
1/2 връзка копър
1 ябълка
пресен джинджифил (колкото едър орех)
1 лъч звездовиден анасон, стрит в хаванче
плодов оцет (ябълков, вишнев, малинов…)
олио (зехтин, ленено, орехово…)
щипка сол
Приготовление:
Както се вижда, всичко е на око. Препоръчвам чушките да не са измислените, красиви зимни камби дето ги продават по големите вериги, щото със същия успех може да се ползват и пластмасови.
Всичко се наситня на дребни кубченца, ама наистина дребни. И като казвам всичко, това включва дори стъблата на магданоза и копъра. (Някой път ще сложа и стръкове целина, да видим…) Единствено джинджифилът и чесънът може да се стрият, а лютите чушлета да са на ултрафини кубчета (или ситно ренде).
После се слагат подправките (на око и на вкус), залива се с оцет (на око и на вкус), разбърква се хубаво, и се добавя олиото (на око и на вкус).
Аз си признавам, че обичам с повечко оцет, повечко чесън и повечко люти чушлета 🙂
Салатата е най-вкусна когато попрестои малко.
И на всичкото отгоре, може да се добавят/отстраняват продукти по желание. Дори само с краставица, чесън и оцет, пак е много вкусна.
Куукиs. Отново. Аз така като хвана нещо и се окаже, че го умея, после го ръчкам докато не ми писне.
И с музиката съм така.
В тоя ред на мисли, поздрав с
А иначе, да разкажа какви куукиs сътворих днес.
Медено-ябълково-морковено-мюслести 🙂
Продукти:
– 1.5ч брашно
– 1.5ч мюсли (или овесени ядки, или друго такова нящу)
– 1.5чл бакпулвер
– 1/2чл сол
– пресен джинджифил, колкото орех – настърган/наситнен
– 1чл сушен джинджифил
– 1.5чл канела
– 1/2чл индийско орехче
– 1-2 лъча звездовиден анасон, стрити в хаванче
– есенция “ром”
– 1/2ч стафиди
– 1 ябълка, нарязана на кубчета с размера на фъстък-дo-бадем
– 1 по-едричък морков, настърган на ситно
– 1 яйце (големшко)
– 1ч мед
– 1ч олио
(100% ще е супер да се добавят орехи, бадеми, или други ядки, но нямах)
Приготовление:
Нека фурната се загрява на 175 градуса, с вентилатор.
В голяма купа се омешват брашното, мюслите, бакпулверът, солта, сушеният джинджифил, канелата, индийското орехче, анасонът, стафидите.
В друга купа се разбива яйцето с олиото, после се добавят медът и есенцията, и се доразбива.
Към мокрите съставки се добавят сухите, като се бърка, докато хубаво се омешат. С миксер е ок, въпреки че може да му стане трудничко.
После се добавят пресният джинджифил, ябълката и моркова, и цялата смес хубаво се разбърква с дървена лъжица.
След като всичко е хубаво омешано, най-лесно е да се загребва от сместа с лъжица за сладолед и да се изсипват купчинки върху тавата – с хартия за печене – като се оставят по около 3-4см между купчинките. При мен се получиха по 9 купчинки на тава.
След това се притискат с вилица, за да се сплескат и разстелат – тази рецепта не е с масло и кукитата няма да се разпльокат самички.
Слагаме във фурната и печем около 15 минути. То им личи като са готови 🙂
Изваждаме, оставяме 3-4 минути в тавата, след което прехвърляме с шпатула в равна чиния.
Имам идея да направя типични хамьерикън чоклит чип куукиs, но в малко поомуйчен вариант.
Обаче знам, че утре (и другиден) сигурно ще ме мързи, или ще си намеря други занимания.
Затова ще опиша рецептата тук, ще предупредя, че не е изпробвана, и ще се надявам, че някой ще има смелостта да я изпробва преди мен. Ако ли не, някой хубав ден ще си я тествам сам.
1) Вместо масло, идеята ми е да се ползва beurre noisette. Не знам как се казва на български. За целта, маслото се слага в по-дълбок тиган с дебело дъно и на средносилен котлон се разбърква с дървена лъжица. Ще се разтопи, ще заври и в един момент дори ще се запени. Целта е маслото да стане бистро и златисто, като се утаят малки, кафеникави парченца. Тогава ароматът му е някак карамелен. Обикновено това се случва веднага след като поспадне пяната. Не трябва да се оставя много по-дълго, защото лесно изгаря. Излива се в друг съд и се оставя да се поохлади.
2) Бадемите се изпичат във фурната за около 10-12 минути на 175 градуса. Половината (1ч) се натрошават на едро, а другата половина (1ч) се слагат в кухненски робот (приставка метален нож) заедно със солта и олиото, и се разбиват, докато се получи каша. Целта е да се получи бадемов вариант на фъстъченото масло. Да, бадемово масло 🙂
След като сме готови с тези неща, вече можем да забъркаме тестото.
Маслото се разбива със захарта, добавят се яйцата, бадемовото масло и ванилията. С миксер най-удобно.
Отделно се омешват брашното, солта, содата, бакпулверът, канелата, джинджифилът и индийското орехче.
После двете смеси се комбинират и се омесват хубаво. Тук вече може би е най-добре с дървена лъжица.
Накрая се добавят едро натрошените бадеми, шоколадът и боровинките.
Тавата се постила с хартия за печене. Фурната трябва да е на 175 градуса.
Ако тестото е по-гъсто, оформят се топчета с размер на орехи, поставят се на около 3см едно от друго и леко се натискат с вилица, за да се посплескат.
Ако е по-рядко, изсипват се купчинки чрез супена лъжица, пак на около 3см една от друга, и леко се заравняват отгоре с вилица.
Слагат се във фурната и се пекат около 12 минути.
Изваждат се и се оставят 3-4 минути да останат в тавичката, преди да бъдат преместени – чрез шпатула – в равна чиния.
Там се оставят да изстинат хубаво, за да стегнат.
EDIT:
Направих ги. Ама не съвсем същите. Използвах само 1/3 от посоченото количество бадеми и не ги пекох. Останалите 2/3 бяха равни количества тахан и мюсли. И тъй като маслото се оказа “деликатес”, не се получи beurre noisette.
Стават 🙂
А, да, сложих и 1/2чл люто чили, но се усеща почти подсъзнателно…
Компромисът е компромис само докато не се превърне в статукво… След това вече е просто безсилие.
Да, това се получава, когато компромисите властват.
Когато вместо изключения от правилата имаме правила от изключения.
Няма структура, няма стандарти, няма ред.
Има хаос, в който единственият валиден закон е Законът на Джунглата.
(То не друго, ами при него компромиси няма…)
И той не е човешки закон.
И когато само той важи, ние преставаме да бъдем човеци.
Компромисите компрометират системата. Те са дупки в материята ѝ. Колкото повече компромиси, толкова по-малко материя. И желязната система, която поддържа едно общество, се превръща в пяна.
Дунапрен.
Заради компромисите медиите ни са боклучави.
Заради компромисите политиците ни са лайна.
Заради компромисите съдът ни е евтин.
Заради компромисите полицаите ни са още по-евтини.
Заради компромисите фалират фирми.
Заради компромисите умират хора.
Заради компромисите плажовете са бетонни.
Заради компромисите горите ни са изкопани.
Винаги ще има боклуци, лайна, курви и смърт…
Винаги ще има и трябва да има компромиси.
Но никога, никога не трябва да ни подчиняват.
Защото зависимостта от тях е пагубна.
Лятото тормозех хората в туитър и инстаграм (и може би фейсбук) с разни снимки на храна.
Голяма част от тях имаха хащак (hashtag) – #пакям
Лошата новина е, че пак започвам да #пакям. От понеделник. Е, всъщност от вторник, защото измъчвам любителите на правилно хранене, като се храня през ден (някаква вариация на Intermittent Fasting, за която и преди съм писал).
Мисля, обаче, че почти никой не разбра какво стои зад хащака #пакям. И за целта е нужно кратко обяснение.
Първо, да обясня – #пакям произлиза от “пак ям” и беше предложено почти едновременно от двама независими човека – единият в туитър, другият в инстаграм.
Второ, #пакям не се произнася “пак ям”, защото всъщност е глагол, който се спряга както следва:
аз пакям
ти пакяш
той пакя
ние пакяме
вие пакяте
те пакят
Ударението, както може да се предположи, пада върху а.
Трето, #пакям всъщност използвам единствено когато спазвам хранителен режим.
Ти да видиш! (u2c!)
Да. Гениалната идея е, че с този хащак споделям всичко, което ям, когато спазвам режим. По този начин успявам да следя какво и колко ям, а и разни тормозители в туитъра не ме оставят на мира и постоянно ми дуднат, че много нагъвам. И се получава така, че ограничавам яденетата между яденетата – ония дребни нещица като сникърси, шоколади, ядки и други, които се оказаха доста сериозен участник във формирането на моите 100 килца. А и по-често избирам малка пица, вместо голяма. И т.н.
И може би е удачно да си призная какъв е режимът, така че да имам свидетели когато/ако го нарушавам:
Както споменах по-горе, в понеделник, сряда и петък не ям. Пийвам си кафе, чайче и вода.
Вторник и четвъртък ям, като се старая да са поне 3 пъти, но не ям нищо сладко и избягвам прекомерните количества въглехидрати, като пиците.
В събота ям всичко! Това е денят, в който не #пакям.
В неделя – не съм си определил правило. Wildcard Day. *
Изключения (въпреки че ще гледам да ги сведа до минимум): – ако вечерям вкъщи, а там вече нещо е сготвено, ще го ям, ако ще да е баница – ако баба е направила торта/парфе/тутманик/тиквеник/баклава/etc. – ако е празник и някой нястоятелно ме черпи
