ВМНВД фокача

Вече съм публикувал рецепта за упси, така че тази фокача е един вид повторение с допълнения 🙂

Ето снимка на фокачата, в голямата тава на хубавата печка на невероятната къща на Катето:

упси фокача
упси фокача

Важно! Не ползвайте метално фолио като печете, защото дори когато го омажете със зехтин, фокачата пак залепва. Ние ползвахме, защото нямахме хартия за печене. А първото хлебче така хубаво се беше захванало за фолиото, че го стъргахме 30 минути! Ама нямаше как да изхвърлим това фкусно нещо 🙂

 

Продукти:

– 6 яйца (от истерични кокошки)
– 350гр извара (суроватъчната е перфé)
– 80гр пармезан (от оня, настъргания)
– много, много риган, босилек, мащерка, розмарин (2 пъти много)
– 2-3 скилидки чесън
– сушени домати (гаранция, че нямате като домашните на Катето, невероятни са!)
– зехтинец

 

Приготовление:

– Значи. Разделяте жълтъците и белтъците.
– Загрявате фурната на 150С.
– Пльоквате изварата в една купа с жълтъците, добавяте пармезана (и 200гр да добавите, пак бива!) и подправките (по 1-2чл от всяка, примерно).
– В друга купа слагате белтъците и пускате миксера на първа скорост.
– Когато се поразпенят хубаво, сменяте на 4-та светлинна, или поне максималната на вашия жалък миксер.
– След няколко минути, снегът ще бъде лъскав, гъст и почти твърд. Купата може да обърнете наопаки, но той ще си остане в нея.
– Хващате една лъжица и прехвърляте малко сняг в изварата. Разбърквате докато се хомогенизира.
– Целта е всички белтъци да бъдат прехвърлени и омешани с изварата, на около 5-6 пъти. Бъркайте внимателно.
– Сместа е сравнително пухкава – така поне трябва да се получи.
– Изсипете в тава, покрита с хартия за печене.
– Слагате във фурната и включвате вентилятора. Ако нямате вентилятор – не го включвате.
– Наблюдавате цвета, трябва да побронзовее. То си личи.

– Междувременно, смачкахте скилидките на каша.
– Наситнете 5-6 сушени доматчета, много наситно – почти на каша.
– Омешайте чесъна и доматите.
– Добавете няколко лъжици зехтин и пак много от подправките – за тук е второто много.
– Мешайтем, мешайте, мешайте!

– Извадете упсито от фурната, изсипете чесново-доматеното пестоподобно нещо върху него.
– Разнесете равномерно навсякъде – може с четка за равномерно разнасяне.
– Върнете за няколко минути във вече изключената фурна.
– Последната стъпка не е задължителна.

Edit:
– Джак ми направи забележка за зехтина (губят се ценните му качества при високи температури), та специално заради нея измислих следното:
– 125гр масло се размеква или дори разтопява.
– Добавя се до 1сл паста от маслини.
– С тоза заместваме зехтина от по-горе, с останалите продукти процедираме по вече познатия начин.

Това нещо много хубаво се комбинира с ементал и шунка, или с чеснова майонеза 🙂 Особено ако майонезата е домашна, каквато Антон прави.

Да ви е сладко!

грешката не е вярна

Едно не мога да разбера. Защо толкова хора са склонни да приемат оправданието на настоящи и бъдещи грешки (или “грешки”), чрез посочване на минали грешки?

“Ами те и Тройната коалиция така направиха!”

“Те ГЕРБ да не би да не крадяха?”

“Да бе, Костов сякаш е чист като сълза!”

И други подобни.

Това не са валидни оправдания!

Миналите грешки трябва да служат за уроци, не за основа на бъдещи грешки!

образ и подобие

Кой?

Кой е отговорен?

У кого е цялата вина?

За ограбената ни държава, за бедните ни баби и дядовци, за съсипаната здравна система, за потресающото ни безобразование, за дупките по пътищата, за хотелите по морето, за изсечените гори, за далаверите в енергетиката, за контрабандата на цигари, за тъпите ученици, за разчалгените продажници, за дебелите вратлета, за напомпаните цици, за войната по пътищата, за инцидентите в мините, за катастрофите по спирките…

Къде е истината?

 

Ние сме виновни, а не “те”.

Те са просто създадени по наш образ и подобие.

Всъщност, “те” дори не съществуват. Съществуваме само ние.

 

Ние потъпкваме правилата, те просто правят като нас. От малки. И от най-малките неща.

Пресичаме на червено, пререждаме колоната за ляв завой, плащаме на полицаите, крадем кабелна, хвърляме си фасовете на плажа… You name it!

Все бързаме. Бързаме по пътищата, бързаме да забогатеем, бързаме да се издигнем…

И когато на един от “нас” му порасне работата, той се превръща в един от “тях” и продължава да върши същите неща. Просто средата му е различна, мащабите се променят, затова и мащабите на бързането са други.

 

Да търсим виновни, или да решаваме проблеми?

А и какво от това, когато ние всички сме виновни?

 

Да борим следствията, или да разкараме причината?

Ами когато борбата със следствията струва повече от примирението?

моето море

Днес прочетох две независими статии, в които беше описано онова българско Черноморие, което ме отвращава. Нормално е – дойде плажното време и видяхме на какво е заприличало крайбрежието. В частност – Лозенец, Оазис, Созопол, Силистар… Които техните редовни (“арт” – според двете статии) посетители издигнаха в култ, пък после се шашардисаха, че били станали култови. А съвсем странна ми беше изненадата и в двата текста, сякаш 1) това никога преди не се е случвало, 2) не сме очаквали, че някога ще се случи, а и 3) се е случило само за да попречи на пишýщите, едва ли не.

Сякаш довчера бяхме един пълноценен и целокупен народ, сплотен и почтен, без чалга, алкохол, дрога, мутри и ланци. Сякаш хотелищата ненадейно са изникнали едва снощи връз рибарските колиби. Сякаш ние нямаме никакво участие в метаморфозата от рай към… това.

Аз пък реших, съвсем накратко, да напиша нещо за моето море.

Там няма барове, дискотеки, шезлонги и парти. Няма чадъри под наем. Няма хотели и казина. Няма голф-енд-спа-марина-резорт-бийч булшит. Има някакво село, градински домати, една кръчма, останала в 80-те, с няколко сервитьорки – едната е пич, едната е отегчена, едната е нова. Има две тоалетни, които до миналата година бяха с клекала, но и тази година са също толкова запуснати. Отзад има някакви дървета, наляво има къмпинг, надясно няма нищо. Духа вятър, а във водата има водорасли и щипалки.

Когато и да дойдеш на плажа, винаги има място. Няма първа, втора, трета или четвърта линия. Няма линии. Никой не показва мускули, повечето сме с шкембета. Силикон също не се вижда. Не ти пука дали някой ще те осъди, че си носиш бирата на плажа. Или сандвичи. Или банани.

И музика няма, освен ако не си носим x-mini-то и не си пуснем кротичко Bajka или Jamiroquai.

 

Така е на село. Отиваш на село и получаваш село. Но няма парти.

А ако отидеш на парти, ще получиш парти, с всичките съпровождащи го парти енимълс и животинското им поведение. Но не очаквай село.

 

Няма да напиша къде ходих, да не вземе да стане фашонáбилно, че тогава, още с първия изникнал гигантски хотел, освен погнуса, ще изпитам и вина.

обозначкени

Участвате ли в #ДАНСwithME?

Наблюдавайте хората около вас – някои от тях може би носят нашите значки! Изглеждат така:

обозначкени #ДАНСwithME
обозначкени #ДАНСwithME

Раздаваме ги на участниците. Приближаваме се към тях, казваме “Искате ли значки? Безплатни са!” – и тогава те с удоволствие си избират дизайна (или дизайните), които най-много им отиват и харесват.

Това са рекламни материали, да.

Целта им е да си имаме материално въплъщение на символите на протеста.

Платени са, да.

От нас.

А кои сме ние?

Близо 50 обикновени човека, приятели и познати, които успяха да съберат достатъчно средства, за да произведат 1600 значки, в 3 различни дизайна, за 4 дена. Всеки помогна с колкото можа – 2лв, 3лв, 5лв, 10лв, 20лв, 25лв, 40лв, 50лв, 100лв… Една млада българка, която живее в чужбина, дари 150 Евро. Една малка рекламна агенция пое 20% от разхода. Производителят (K&K Спорт) ни даде близо 10% отстъпка от каталожната цена и изпълни задачата перфектно, в изключително кратки срокове. А един дизайнер много бързо и умело се справи с предпечата про боно.

Успяхме! И ги раздадохме!

И сега всеки, които има поне една значка, ще може да държи символ на протеста в ръка; да го покаже; да го сподели; да се познае със съмишленик, дори и когато не е на протеста; да си има спомен за времето, когато заедно помогнахме да спре разрушението на България.

Това, последното, все още не се е случило…

Но ние знаем, че ще се случи.

Нали?

 

P.S.

Организираме нов тираж значки. За повече информация – https://www.facebook.com/danswithznachki/info