Гарантирам ви, че знаете #КОЙ
Всички го познаваме.
Това е онзи, който ще си затвори очите пред закон, наредба, правило.
Онзи, който търси далаверата.
Тарикатът.
Всъщност това е човек, който е склонен да цепи нáпреки, без да си даде сметка какво ще му коства това в дългосрочен план, защото визуализира краткосрочни облаги, а както знаем, времевото отстояние понижава възприеманата стойност на възнаграждението за всеки извършен труд.
Това е един по-гаден вид procrastination.
Всъщност, с една основна разлика: цената на тая прокрастинация се плаща от всички, в най-добрия случай. А в по-лошия случай се плаща от всички останали.
Целта оправдава средствата, защото те са чужди.
Оправдава и последствията, защото друг ги понася.
А тарикатът се кефи колко е хитър, така юнашки да изпревари всички чакащи за ляв завой и да се навре пред цялата колона. Щото така той е изкярил, а най-последният на колоната ще изчака още един червен светофар, защото е бил избутан с една позиция назад.
Те всъщност на левия завой от “България” по “Гешов”, тарикатите са поне по петима на зелен светофар. А петимата, които чинно изоставаме най-отзад, или скърцаме със зъбки, или си надуваме кака Sia и пеем с пълно гърло, щото иначе ще скърцаме със зъбки. И нищо, че там има една свирепа вишка на някакъв си контролиращ орган, тя след 18:00 явно не бачка.
Те сигурно не са лоши хора, тия дето търсят далаверата. It’s a dog-eat-dog world, нали така? Survival of the fittest? Всичките тия клишета, които означават “non-human”? Или те не са лоши хора, а просто са малко по-малко хора от другите?
Наречете ме нарцистичен! А вие сте опортюнисти.
О, това бил правилният начин? Така се правят кинтите?
Момент, едното не е равно на другото, не и в парадигмата на социалния човек. Не социалистическият – тук няма “политика”, не и в тая ѝ форма – а социалният, който съзнава, че съществува сред и посредством себеподобни, и че от цялата тая група хора зависи тяхното съвместно – макар и дългосрочно, понякога до необозримост – добруване.
Може и да не са по-малко хора, а аз да съм сериозно афектиран в момента. Може би са притиснати от обстоятелства.
Не знам как да премина плавно към следващата част от текста…
Познавате ли онзи човек, който си направи квартално кръчме? Да, онзи, който му направи няколко допълнителни дървени колони и навес отвън, чрез които разшири малко площта му? Който позволява да се пуши вътре, защото всички в квартала пушат и иначе щяха да ходят в съседното кръчме, макар че то е на цял километър? Който подкупи каката от ХЕИ-то, който стана член на [Актуална В Момента Партия] за да не му съборят незаконната част от заведението?
Добър човек е… Обстоятелствата доведоха до тая ситуация…
Обстоятелствата… И още нещо.
Щях да напиша нещо за комбинацията от хора добри, но глупави; зли, но интелигентни; доброжелателни, но недалновидни; и чисто прости – ето за тази комбинация… Но се страхувам, че чрез нея щях да оневиня твърде много от тях и отново да изгубя отговора на въпроса.
Въпросът?
#КОЙ?
