гняс

Някои дни просто са ужасяващи. Не, не онези, в които свършва света – за тях е ясно. Други едни денчета имам предвид – наглед съвсем обикновени, спокойни, кротки… Времето е чудесно, птичките си фъркат, задръстванията са ненормално кратки… А отвътре съм като тенджера под налягане. Без винтилчето. Ще избухна! В сълзи. Или в крясъци. Или в едноточково съзерцание тип “блокаж”.

И, разбира се, лошото не идва самичко – води си компания. Дразнещи задачки, неприятни събития и ужасно лоши новини.

Дойдох късно, тръгвам си рано, имам нужда от нечие рамо.

Хм… Римата стана случайно.

малка битова магия

1989 година, България, София, Младост 1.

Пешо се суети около Жигулата с неразбиращ поглед, отворил е предния капак с пълното съзнание, че под него се помещава единствено едно голямо доказателство за техническата му неграмотност.

Ники излиза от входа, тръгнал е да се реди за хляб.

– Ники! Ники! Абе я да те питам, че нещо не пали… Пробвах на смукач, помпах газта, въртях… Я ела, ела да видиш!

– Я да видим…

Ники поглежда под капака, пипва тук, подръпва там… После обикаля колата и я оглежда набързо.

– Мда, знам какъв е проблемът!

Пешо го поглежда с очакване.

– Трябва да си напомпаш гумите.

– К’во? Ама как…

– Сериозно ти говоря, напомпай си гумите! Ще видиш! Айде, че ще затвори хлебарницата, тръгвам.

Пешо зяпа неразбиращо, докато Ники потегля към хлебарницата. После се оглежда глуповато, изважда помпата от багажника и с гузен поглед започва да помпа гумите една по една. Няколко минути по-късно автомобилът радостно изръмжава.

А как ли се получи този номер? Всъщност е простичко! Докато Ники преглежда “болното” возило, той надушва силната миризма на бензин. Ясно – Пешо се е престарал и е задавил Жигулката. За няколко минути бензинът ще се поизпари и тя ще запали от раз.

– – – –

По реален случай 🙂

office 2010

Microsoft са се нахъсали! Пуснали са реклама, която е колкото добре изработена, толкова и автохумористична. Един вид Microsoft ViralMarketing 2009. Допада ми 🙂