
Мъфинчета с ябълки, канела, джинджифил и карамфил.

…………………………цър
Някои дни просто са ужасяващи. Не, не онези, в които свършва света – за тях е ясно. Други едни денчета имам предвид – наглед съвсем обикновени, спокойни, кротки… Времето е чудесно, птичките си фъркат, задръстванията са ненормално кратки… А отвътре съм като тенджера под налягане. Без винтилчето. Ще избухна! В сълзи. Или в крясъци. Или в едноточково съзерцание тип “блокаж”.
И, разбира се, лошото не идва самичко – води си компания. Дразнещи задачки, неприятни събития и ужасно лоши новини.
Дойдох късно, тръгвам си рано, имам нужда от нечие рамо.
Хм… Римата стана случайно.
1989 година, България, София, Младост 1.
Пешо се суети около Жигулата с неразбиращ поглед, отворил е предния капак с пълното съзнание, че под него се помещава единствено едно голямо доказателство за техническата му неграмотност.
Ники излиза от входа, тръгнал е да се реди за хляб.
– Ники! Ники! Абе я да те питам, че нещо не пали… Пробвах на смукач, помпах газта, въртях… Я ела, ела да видиш!
– Я да видим…
Ники поглежда под капака, пипва тук, подръпва там… После обикаля колата и я оглежда набързо.
– Мда, знам какъв е проблемът!
Пешо го поглежда с очакване.
– Трябва да си напомпаш гумите.
– К’во? Ама как…
– Сериозно ти говоря, напомпай си гумите! Ще видиш! Айде, че ще затвори хлебарницата, тръгвам.
Пешо зяпа неразбиращо, докато Ники потегля към хлебарницата. После се оглежда глуповато, изважда помпата от багажника и с гузен поглед започва да помпа гумите една по една. Няколко минути по-късно автомобилът радостно изръмжава.
А как ли се получи този номер? Всъщност е простичко! Докато Ники преглежда “болното” возило, той надушва силната миризма на бензин. Ясно – Пешо се е престарал и е задавил Жигулката. За няколко минути бензинът ще се поизпари и тя ще запали от раз.
– – – –
По реален случай 🙂
Microsoft са се нахъсали! Пуснали са реклама, която е колкото добре изработена, толкова и автохумористична. Един вид Microsoft ViralMarketing 2009. Допада ми 🙂