Ето ги, седнаха до мен. Малко ми е притеснено, но са ми интересни – явно са майка и дъщеря. Явно е, защото много си приличат в лице. Дъщерята е симпатична, тридесет и нещо годишна жена. Розово сако, тъмночервена семпла пола, розови лачени обувки. Майката има същите малки, живи очи, същата леко нацупена уста. Бяла плетена жилетка, тъмносиня пола на бели точки и чехли.
Говорят си за подаръци, много готини неща, полет от Бахрейн… “Тоя човек много хубави подаръци й е подарил, готини подаръци, страхотни подаръци…”
Преди малко пушех отвън – в Starbucks не се пуши, а аз предпочитам да седя вътре. Дъщерята ме доближи и ме попита дали мога да й услужа с едно левче за кафе. “Защо е толкова скъпо тук?” Е, да, скъпичко заведение, като за кафене.
Отговорих й, че ей сега, като си изпуша цигарата, ще й дам 2 лева, че парите ми са вътре. Докато си допушвах цигарата, тя реши да сподели някои неща с мен. “Пускам обява във вестника, някой да ми подари мезонет. Как мислиш, дали ще намеря такъв добър, скромен, срамежлив човек?”
Отговорих, че това трудно ще се случи. По-скоро няма как да стане.
“А тая моята приятелка, Весела Тотева, как намери? Той й подари мезонет. Ама той футболист, човекът. Харесал я е и й го е подарил. Те не живеят заедно, но имат нещо като любовни взаимоотношения.”
Ето, продължава да говори в неопределена посока – не на майка си, не на мен… За кого е предназначено това?
“Такива страхотни подаръци й е предложил… Той понеже си няма приятелка… Харесал я е просто, харесал я е… И й предложил. Тя вярно много сладка, симпатична. От тука със самолета е заминала за Бахрейн. Той й е подарил всички подаръци и се оженил за нея…”
След като й дадох двете левчета, тя и майка й влязоха, купиха си кафе и седнаха на масичката до мен.
“Кой за който иска се жени. Знаеш ли колко подаръци й е подарил? Толкова много подаръци…”
Майката пие кафе, а дъщерята побутва слънчевите си очила надолу, поглежда над тях и продължава да говори.
“Запази тая чашка.”
“Тя със самолета отишла в Бахрейн. Той там в Бахрейн й е подарил… Всякакви подаръци й е подарил. Аз не знам къде е това Бахрейн… Много я харесва и… Просто е влюбен в нея.”
Аз трябва да тръгвам, но просто са ми любопитни тези две странни жени. Дали някой ще им подари мезонет, все пак? Трябва да видя в кой вестник е обявата.
“Той си я харесва. Тя е симпатична. То и той е хубавец… Абсолютно всичко, което има, на нея е подарил.”
Аз излизам, имам среща с Ели.
А какви ли са всички тези подаръци? А “той” кой ли е?
