Не бях сигурен точно как да кръстя този сладкиш. Той има вкуса и аромата на греяно вино и джинджифилови курабии, има парченца шоколад, фурми, портокал…
Може би е най-вкусният сладкиш, който съм приготвял до момента. И определено е доста коледен.
А най-хубавото е, че е лесен.
Списъкът с продуктите може да изглежда дълъг, но това е само привидно. Реално основата е масло, захар, брашно, яйца, какао и вино. И подправки. И портокал… И… фурми.
Продукти:
250гр масло
250гр захар (използвах мусковадо)
4 яйца
250-300гр брашно
1чл сол
1 бакпулвер
1чл сода
1/2чч какао
1/2чл бахар
3чл канела
2чл джинджифил на прах
1/2чл млян черен пипер
1чч червено вино
1/2чч портокалов/мандаринов фреш
кората на 2 портокала
кората на 2 мандарини
1/4чч коняк (използвах Метакса, а един път ползвах и уиски)
Загрейте си фурната на 175С и пригответе съд за печене – аз използвах обикновен ринг за торта.
В един съд комбинирайте сухите елементи – брашното, какаото, солта, бакпулвера, подправките.
В друг съд комбинирайте течностите – виното, портокаловия фреш, коняка, както и настърганите кори на портокалите и мандарините.
А в най-големия съд сложете мекото масло и захарта и разбивайте с миксера около 5 минути, докато се получи кремообразна смес.
Едно по едно добавете яйцата, като продължавате да бъркате с миксера.
След това, добавете 1/3 от течната смес, после 1/3 от сухата смес, после другата 1/3 от течната, другата 1/3 от сухата…
Накрая добавете наситнените фурми и натрошения шоколад и разбъркайте с шпатула.
Намазнете тавичката, след което обилно я поръсете с какао и го разнесете навсякъде.
Изсипете сместа в тавичката и печете около 55-60мин.
Имайте предвид, че заради фурмите, кексът ще бъде доста сочен като го разрежете – знайте, че това не е дефект, а ефект 🙂
Обещавам ви, че ще искате да го правите и друг път!
P.S.
Това нещо може да се гарнира с ганаш от бял шоколад и вино. Аз пробвах с червено вино, @napogua тества с розе, а, разбира се, може и с бяло. С червено ще бъде по-тежко и малко по-особен цвят, както се сещате.
Как се приготвя този ганаш?
Натрошавате 400гр бял шоколад и слагате в купа.
Сипвате 120мл вино и 60мл течна сметана в съд и загрявате, докато леко заври.
Аз използвах само 300гр шоколад, затова не стегна достатъчно. А снимката е толкова грозна, защото просто пльоснах някакво количество ганаш върху сладкиша и дори не се постарах 🙂
Снощи приготвих вариант с Ганаш номер 2 – с нормален (небял) шоколад, кора от мандарина и айриш кофи. Много вкусен!
Сложете сметаната и кората от мандарините на котлона и бъркайте постоянно. Като заври – махнете от котлона и залейте предварително натрошения наситни шоколад. Оставете 2-3 минути, после бъркайте, докато се получи равномерна смес. Добавете кафето, маслото и уискито и разбъркайте хубаво. Ако случайно не се разтопи всичкия шоколад, може да сложите купата на водна баня и да бъркате, докато изчезнат всички бучки.
Много добре се получава в комбинация с втория ганаш!
Тази бисквитена торта е по рецепта на майка ми, но безспорно ми е най-любимата бърза бисквитена торта (за разлика от най-любимата ми трудна бисквитена торта).
Бях решил да направя тиквена торта, като, както може да се очаква, тя е твърде сходна с тортата от моркови, но… нали… тиквена е.
И след като си купих тиквата (от ония, дето изглеждат като цигулки), докато обикалях из магазина в търсене на орехово олио, мернах пълнозърнесто брашно от елда – точно до обикновеното пълнозърнесто.
Рекох си – време за експерименти!
И така…
Продукти:
300гр тиква
300гр орехи
300гр брашно (пълнозърнесто, от елда)
300гр (кафява) захар
300гр (орехово) олио
4 яйца
бакпулвер
подправки
1чл канела
1чл джинджифил
1/2чл индийско орехче
1/2чл кардамон
1/4чл звездовиден анасон
1/4чл бахар
крем
300гр крем-сирене по избор
150гр меко масло
100гр пудра захар
ванилия
Забележка: Отгоре пише няколко неща по 300гр, но всъщност спокойно можете да сложите дори половин кило тиква и пак толкова орехи, а захарта може по избор да намалите.
Приготовление:
Загрявате фурната на 175С.
Слагате всичко освен орехите и продуктите за крема в кухненския робот с приставката с металните ножове и бръмчите докато стане на каша.
Добавяте орехите в кашата и разбърквате на ръка.
Сипвате в тавичка и печете 40-50мин.
Вадите, охлаждате, обръщате (или изравнявате с нож).
Разбивате маслото, крем-сиренето, захарта и ванилията с миксер, докато се хомогенизират.
Мажете крема върху блата.
Оставяте в хладилника да пренощува (не е задължително, но ако не престои ще е малко по-суха и ронлива, заради брашното от елда).
Соцталгията не е ново явление. Появи се недълго след падането на Източния блок, като на немски (за първи път там я видях) терминът е Ostalgie (от Ost – изток). Романтизиране на социалистическото ни минало, чрез използването на вече залезли образи, за да ни погъделичка по носталгията за отминалата младост.
Соцталгията не е лошо явление, сама по себе си. Всъщност това е просто конкретно проявление на въздишката по детството и безгрижието – проявление, характерно конкретно за този времеви период, тези географски ширини, това историческо наследство. А и с времето спомените избледняват и благодарение на редица memory biases (това как е на български?) се изкривяват – например, колкото повече остаряваме, толкова сме по-склонни да си припомняме основно хубавото от миналото (т.нар. Positivity effect).
Не е нещо лошо и използването ѝ като маркетингов инструмент. Би трябвало да сме свикнали вече – от “Инвентарна книга на социализма“, през заведенията “Ракета” и “Спутник”… Заигравка с доброто старо време.
Защото старото време винаги е добро. Дори когато не е.
Тогава къде е проблемът?
За по-чувствителните хора, които имат твърде живи и тежки спомени от стария режим, това наистина може да се явява болезнена кампания.
Но най-големият ми проблем се явява контекстът, в който тази кампания съществува. Конкретно – медийният контекст. Моментът, в който живеем, е особено напрегнат – по някаква причина сме свидетели на поредната схизма между Изтока и Запада. У нас тя сякаш се олицетворява от православието и славянството vs. арелигиозността и мултикултуралността. От Русия и САЩ(+ЕС). Отново. И все повече медии – стари и новосъздадени – си играят с тази измамна носталгия по соца, за да ни демонстрират в какво “лошо време” живеем и да захранват пошла политическа пропаганда чрез манипулацията на простичкия факт, че ние, хората, просто не можем да се доверяваме на паметта си.
И къде се явява проблемът ми с кампанията на Загорка Ретро?
Именно в контекста. Една (иначе симпатична) кампания, несъзнателно (надявам се!) легитимира останалите про-соц кампании, които ни заобикалят, като захранва и без това слабата и ковка обществена памет с един носталгичен (ерго – положителен) образ на соца.
Смятам, че правилният ход от страна на Загорка би бил официалната подкрепа на социално-отговорната форма на кампанията (напр. вече съществуващия хаштаг #соцталгия), в която виждаме всички възможни страни на соца. А Загорка може да застане зад тази нова, вече viral кампания, и да каже “от онова трудно време, когато бутилката Загорка беше сред малкото удоволствия, които можехме да си позволим безнаказано.”
Така че, не, соцталгията не е нещо лошо. Както и една запалка не е нещо лошо. Освен ако човек не я използва когато се въргаля в локва от бензин.
P.S. благодарности на @suh_chukan за картинката, от която сякаш тръгна шумът, и която използвах като илюстрация към този текст!
